Журналистика? How NOT to.

Преди около три седмици с мен се свърза журналистка от БНТ – режисьор на „Малки истории“ по БНТ. Понеже съм гледала преди време някои от историите (например за психиатричния театър в Раднево), както и съботното дискусионно предаване, бях останала с впечатление, че са съвестни и мили, и си вършат добре работата. Съгласих се да се видим и да поговорим. Дамата всъщност ме загуби още с встъпителните си думи:

– Значи искате тези ембриони да получат правото на погребение?

– Извинете, говорим за бебета, не за ембриони, – вметнах аз.

– Така ли? – изненадано ми отвърна тя.

Оттук нещата съвсем поеха по наклонената плоскост. Тя ми обясни, че би искала да снимаме петминутно филмче у дома, с мъжа и детето ми. Това щяло да бъде „емоционално“ и да привлече зрителите. Аз й обясних, че не бих искала подобно нещо. (Дори само поради факта, че щях да прекарам два дни от петдневната си отпуска в лъскане на къщата.) Накрая се разбрахме да помисля и да й се обадя. На изпроводяк ми каза „да не се разстройвам“. Може би това затвърди решението ми, че не бих искала историята на Мери и на Фондацията да попада в такива ръце.

Когато се прибрах, й написах следното писмо:

Здравейте, ххх,

знам, че ще Ви разочаровам, но ще откажа участие в „Малки истории“. Причините за това са няколко:

1. Не бяхте подготвена. Вероятно когато човек има толкова много „оборотни“ теми, не може да е добре подготвен за всяка една от тях, но поне бих очаквала да сте се запознала с идеите на Фондацията, с някои от материалите, които се снимаха (публикуваха) покрай протеста, и принципно с проблематиката.
2. Не се чувствам комфортно, чисто интуитивно. Не ми харесва, че от мен искате да наблегна върху личното преживяване, а важните неща ще си ги говорим в студиото „на по-високо ниво“. Разбирам, че такъв ви е форматът, но аз съм човекът, който инциира всичко това и в този случай именно аз съм най-високото ниво, защото по-запознат с проблематиката от мен човек в България няма. Бих предпочела да не снимаме как си вземам детето от градина на фона на разказа за мъртвата ми дъщеря, а нещо по-задълбочено и по-малко насочено към емоционална манипулация на публиката. Това са сериозни проблеми и не бива да се представят лековато.
3. Не обичам да правя компромиси. Мисля, че форматът трябва да се напасва към хората, а не обратното.
4. Не биваше да ми казвате „да не се разстройвам“. Имайте го предвид в някоя друга аналогична ситуация. Емпатията винаги е задължително изискване във Вашата (и моята) професия.
5. Това, че съм се захванала с тази кауза, не означава, че трябва да приемам (безкритично) всякакви медийни изяви. Разбирам, че губя публичност, отказвайки Ви, но не смятам, че нещата трябва да се правят „на всяка цена“.

Може би просто не намерихме общ език. Съжалявам.

Бояна

… и получих следния отговор:

Явно не сме се разбрали или вие сте просто по-подозрителна към останалите. Съжалявам и аз. Желая ви успех в каузата ви.

Който ме познава поне малко, знае, че аз може да съм много неща, включително мнителна и злопаметна, но не съм подозрителна към останалите. Аз всъщност съм най-откритият човек, за когото се сещам 😉

Както и да е, усмихнах се с облекчение и забравих.

Десет дни по-късно с мен се свърза друга журналистка от същото предаване, за да поиска да отида в студиото, за да поговорим за каузата. Без филмче. Подходи малко по-диалогично, съгласи се да отидем двете с Яна Бюрер-Тавание от БХК и ме попита имам ли нещо против да поканим богослов. Принципно нямах. Нито веднъж не спомена, че ще покани друг лекар. Помолих я да се подготви по-добре и й изпратих линкове към цялата необходима информация, качена в сайта на Кампанията – личните истории на други майки, психологическите изследвания. Разбрахме се, че ще говорим за Фондацията. Декларира желание да „ни помогне и да свършим работа в подкрепа на каузата“. Дотук добре. Все пак имах едно наум, тъй като и преди съм имала неприятни преживявания в най-различни предавания от магазинен тип, в които темите се поставят като „за или против нещо си“ в разрез с всякаква добра журналистическа практика. (И си бях обещала повече в такива предавания да не се появявам.)

Малко преди записа днес се видяхме с Яна, за да обсъдим накратко участието и тя ми каза, че са й изпратили нещо като чернова на сценария, в който темата е била поставена именно по този начин „За или против погребването на мъртвородените бебета“. На запитване от нейна страна, й обяснили, че няма да подходят така и тази формулировка била единствено за черновата. Самата Яна, която дълго време е била консултант на предаването, смяташе, че то е едно етично и социално отговорно предаване, което твърдо застава зад темите, които избира да бъдат представени.

Когато влязохме в сградата на БНТ, се оказа, че освен нас е поканен богослов и не кой да е, а дългогодишният бивш шеф на I САГБАЛ „Света София“, бивша „Тина Киркова“ – д-р Методи Янков. Още тогава ми стана ясно, че това няма да свърши добре, защото д-р Янков ми е познат от други подобни предавания и винаги е демонстрирал завидна липса на емпатия… В предверието на студиото с Яна хвърлихме един поглед на сценария, който нито една от нас не беше получила предварително – въпросите бяха повърхности и поляризиращи, но си помислих, че с това мога да се справя. Също така се предвиждаше да говорим за Фондацията – основният ми мотив да се съглася на участие – за да се популяризира дейността й, тъй като по въпроса със законодателните промени вече бележим неочакван напредък. А все пак – ако това беше единственият проблем на тези родители, нужда от Фондация изобщо нямаше да има. Затова се надявах на възможност да популяризирам дейността й пред широка аудитория и да обясня нуждата от нейното съществуване изобщо.

Дойде време за запис. Оказа се, че не само режисьорите, но и водещите на предаването са отчайващо неинформирани. За сметка на това прехвърчаха сълзливи клишета като „драмата на тези родители“ и „трагичната им съдба“. Никой не спомена, че аз самата съм лекар, въпреки че предварително бях уточнила. Аз просто бях „лудата майка, която иска да погребва мъртви бебета“ – някак този извод се наложи. Дадоха думата на д-р Янков, който обясни, че „от медицинска гледна точка тези бебета са ТУМОРИ в корема на майката“ (интересно ми е дали ще излъчат тази част от записа). Набеди ме, че се опитвам да налагам личните си желания на цялото общество. Каза, че „повечето родители на мъртви бебета така или иначе в някакъв момент раждат здраво дете, стига да опитат“, затова му се струвало излишно тези бебчета да имат гроб, който след това трябва да се обгрижва и да натоварва цялото семейство. Няколко пъти с Яна обяснихме, че това е в разрез с практиките на всички европейски държави, както и на някои неевропейски, като Турция. Казах, че съм лекар и че съм запозната от първа ръка с практиките в Германия, където съм завършила. Не знам защо той – мъж без личен опит, с очевидно високо самомнение и без психологическо образование – намери за уместно да дискутира как би било по-добре за родителите според собствените му разбирания, които, естествено, са по-правилни от тези на засегнатите родители…

Водещата си позволи да каже, че тя самата в такава ситуация не би искала нито да вижда, нито да държи, нито да погребва бебето си. Нямало да издържи. Трудно се сдържах да й обясня, че това всъщност е нещо, което човек разбира за себе си, едва когато му се наложи. Вместо това цитирах психологическите изследвания, доказващи противното, и ме попита, ако ми трансплантират сърцето, дали ще си търся стария орган. Опитах се да обясня, че аналогията е невъзможна, но тя настояваше да отговоря, от което д-р Янков ме „спаси“ снизходително с думите „хайде сега да не измъчваме колежката“.

Обяснихме многократно, че се борим за правото на избор на родителите, а не за налагане на задължение. Към края на предаването д-р Янков  каза, че това е законодателен, а не медицински проблем, но ако го обсъждаме по този начин, той смятал, че е редно да има право на избор, а правила, които важат за всички – добре осъзнавайки, според мен, че това ще настрои общественото мнение по-скоро против каузата, както и аз добре осъзнавам, че едва ли всички родители биха направили този избор за себе си…

В крайна сметка за Фондацията така и не стана дума.

Нямах търпение да напусна студиото, без да се сбогувам с екипа. Надминаха и най-смелите ми очаквания за „провал“.

Необходимо ли е да изброявам „журналистическите грешки“ of how it all went down или те са очевидни за всички, освен за самите журналисти?

Ако не ми вярвате, че всичко се е случило точно така – БНТ, „Малки истории“, събота, 14 часа.

Информирано ли се съгласяваш?

ИНФОГЛАСНОСТ

акция на Естествено и Родилница

25. ноември – Международен ден за премахване на насилието срещу жени

Елате да се информираме заедно за Информираното съгласие! Подкрепете инициативата „Инфогласност” – акция по повод документа Информирано съгласие.  Датата е 25ти ноември, мястото – Майчин дом – София (ул. Здраве 2), часът е 10.30.

 

Update за санаториума в Банкя

С малки корекции публикувам коментара си от блога на Майя Маркова, която писа за каузата.

Санаториумът ще се открие официално за летния сезон на 07.06. (чуват се различни дати, но ориентировъчно е тази). Даниела вече е записала Ники за рехабилитация. Тази година всички услуги се предлагат само срещу заплащане, няма договор с НЗОК. Цените, за които чувам, са 40-50 лв./ден, но не знам дали това е само за детето или и за придружителя? Остават и други неизяснени въпроси:

Например, ще се приемат ли за лечение и рехабилитация деца със сърдечно-съдови проблеми (или само такива с неврологични), защото за децата, болни от сърдечни заболявания, санаториумът в Банкя е единственото място за рехабилитация (в Момин проход такава рехабилитация не се провежда)?

Също така остава въпросът – ако санаториумът е действащ само 3-4 месеца годишно в топлия сезон, какво ще се случи с работещия там ВИСОКОКВАЛИФИЦИРАН персонал? Много рехабилитатори вече са напуснали, защото не съществува човек, който може да изкара годината с 3 месечни заплати. Ако персоналът напусне, мястото и да е действащо, губи смисъл.

От МЗ казват, че нямат средства за поддържане на материалната база така, че да може да се работи и в студения сезон. От фондацията на г-жа Жени Кайзер (която вече веднъж е финансирала ремонт там) са били изявили готовност (ЕЖК, но тази информация я имам от трети лица) да помогнат за ремонта. Не е ясно защо този въпрос не се обсъжда.

Също така през тази година няма сключен договор с НЗОК, всички услуги ще са само срещу заплащане, а на всички ни е ясно с какви средства разполагат повечето семейства с деца с увреждания в България. Такъв договор няма, защото в началото на годината, когато се сключват договорите, санаториумът не беше действащ и не е било ясно какво ще става с него. Таксите са високи. А догодина пак ли ще се случи същото?

Тези въпроси ги дискутираме във ФБ групата, всеки, който се интересува, е добре дошъл да се включи.
http://www.facebook.com/group.php?gid=127049107314869

Самотна кауза си търси стопани *updated

Вчера Лидия писа за тази кауза: Закриването или по-скоро спасяването на Детския санаториум в Банкя. Лидия, естествено, не може да огрее навсякъде. Не може и да се иска това от нея, нито от когото и да е било. На мен тази кауза ми е близка, но тъй като се намирам в житейска позиция, която затруднява посвещаването ми на нещо, различно от семейството и работата ми, реших да почакам дали някой друг няма да я припознае за своя. Може би не чаках твърде дълго, но като се имат предвид трафикът и коментарите, които генерира блогът на Лид, би трябвало вече някой да се е обадил. А не е. Така че… плахо се заигравам в ума си с идеята аз да съм този някой. Не сама, разбира се. Не бих могла. Но да попитам – други ентусиасти има ли?

Ето накратко за какво става дума, по думите на Даниела Пенева, майка на 7-годишен син с церебрална парализа, който разчита на рехабилитацията в санаториума, за да подобрява уменията и качеството си на живот:

Преди 8 г. санаториума в Банкя е основно ремонтиран от фондацията на Жени Кайзер. Оборудван е с топки , бягаща пътека , велоегрометър и всичко друго необходима за рехабилитация на деца. Тогава санаториума е бил към Педиатрията в София. Проблемите започват преди 4 г когато го затварят за първи път през зимата. Неотопляван и неизползван , санаториума постепенно започна да запада. Това положение продължи 3 г. Миналата година тогавашния министър на здравеопазването прехвърли санаториума към Специализираните болници за рехабилитация или накратко СБР – НК . Идеята беше сградата да се ремонтира основно , да се реши проблема с отоплението и минералната вода. Дотогава санаториума имаше действащ договор със здравната каса , но като премина под ново ръководство наложи се отново да сключат договор . Сключиха временен договор с идеята да подадат документи за постоянен. Само 2 месеца след прехвърлянето , месец октомври, санаториума бе затворен и персонала пуснат в неплатена отпуска до 01.06.2010 г. Всички родители очаквахме и планирахме лечението на децата си за месец юни. На 16.04.2010 г се обадих на директора на СБР – НК с въпрос кога ще отвори санаториума , за да запишем децата си на лечение. Отговориха ми , че е криза и санаториума повече няма да бъде място за лечение на деца . Не можели да поддържат 2 детски санаториума ( другият е в Момин проход) , защото от децата няма печалба , даже напротив – има загуба. Тъй като санаториума е останал затворен , някои хора от персонала са напуснали , не наемат други на тяхно място , не може да се сключи договор със здравната каса. Какво ще правят със сградата – не знам , не казаха , но със сигурност казаха , че няма повече да се рехабилитират там деца.Така специализираните санаториуми  за рехабилитация на деца остават  само 2 . А децата със сърдечни  проблеми остават без възможност  за рехабилитация , защото Банкя  беше единствената възможност  за тях.

Може би някой ще каже защо  не отидем на друго място ( синът ми е с детска парализа и може да бъде лекуван на друго място ) . Ходили сме и на други места , но рехабилитацията като в Банкя няма . Там наистина персонала има истинско отношение към децата , родителите и проблемите . Там работеха за да помагат и наистина помагаха и имаше резултати. Там спасиха сина ми от 2 операции . И не само него. Видяла съм много деца , които прохождат от рехабилитацията в Банкя.Родителите са обучавани как да работят с децата си вкъщи , защото рехабилитацията трябва да е ежедневна , а здравната каса отпуска само 10 дни.

Това са деца , човешки същества . Ние не сме ги изоставили  в домове , въпреки , че на много  от нас са ни го предлагали .Напротив борим се децата ни  да бъдат самостоятелни и да  стопим разликата със здравите деца.Искаме след години тези деца да не разчитат на социални помощи и на асистенти , а да могат да се справят сами .  Ние просто искаме качествена рехабилитация ! Искаме възможност да лекуваме децата си !

Сгарадата на санаториума е  дарение , като в договора за дарение е записано , че сградата трябва да се използва за лечение на деца.

Дано да съм успяла правилно  да преставя положението .

Ето линк към Петицията в подкрепа на Детския санаториум в Банкя.

За момента още нямам план как да подходим към разрешаване на въпроса, освен това нямам и никакъв опит с такъв вид активизъм. Направи ми впечатление, че каузата все още няма ФБ група, и не че това е толкова важно, но ФБ групата може да е сборен пункт и място за координация и мениджмънт. На първо време ще се свържа с г-жа Пенева и ще й предложа помощта си. За жалост това не означава, че се наемам да изнеса тази кауза на плещите си, просто защото не ми е по силите. Така че всякаква помощ е вери уелкъм.

––––––––––––––––––––––––

Ъпдейт: направих ФБ група, можете да се включите. Засега сме на етап ориентация и събиране на информация.