The story of Мила (3)

Та, значи, идва заветният ден. Аз цяла нощ съм я ръчкала, сакън да не й стане нещо на финала. С приятелката ми М. ще раждаме заедно, което си е бонус – да знаеш, че някъде наоколо наблизо има сродна душа. Д-р Най-Прекрасна е на работа след 14 ч., така че по-рано от това няма да започнем. И започва голямото чакане. И големият глад, ебаси. Поръчала съм П. за 11, някъде към 14 най-после ме свалят в предродилна. Единственото ми желание за това раждане, където нищо не върви по план, е да не ме разделят с бебето. За целта имаме сложен план, ненарушаващ, но леко заобикалящ болничните правила. Ако имах достатъчно мозък, бих се сетила да не разчитам много на това, но аз, естествено, съм се вкопчила в него „на живот и смърт“. С М. сме заедно в предродилна, тя е там вече от час. Включват ни системи, правят ни тестове за алергии, на мен ми текат водите, сякаш бебето иска да каже „ама айде, крайно време е да се раждам вече, ще видите сега като остана съвсем на сухо“. Аз нервнича, защото не съм видяла още д-р С. и защото апаратът за тонове не се чува и минутка по минутка надничам да видя, отчита ли нещо изобщо. По едно време решавам да се обадя на П. и оттук всичко тръгва downhill. ‘Щото великият план, дето така съм се вкопчила в него, еми няма да го бъде. Понеже някой е по ВИП-пациент от мене. Което означава, че ще ме тикнат в реанимацията и ще ми вземат бебето. Тъкмо, когато М. тръгва към операционната, аз започвам да рева, сякаш се свършва светът. Идва д-р С. и малко ми се кара, обаче аз не мога да й обясня, че не ми е зорът за ВИП-стаята, а че си искам бебето. С мен. През цялото време. Не искам да го давам на никого и не мога да понеса да съм разделена с него дори половин минута. Тя май не ме разбира… но се опитва да направи нещо за ограничаване на щетите, защото има опасност да наводня операционната, да стане късо и всички да умрем от токов удар. Разбираме се нещо, уж, аз виждам, че няма какво да се направи, и се опитвам да свикна с мисълта за злощастната си съдба. Отново, ако имах малко мозък, щях да осъзная, че никой няма да ми остави бебето, стояло 16 дни без води; че никой български неонатолог няма да се съгласи да му влива антибиотиците в моята стая и да ми го даде за кърмене и гушкане. Аз обаче толкова акъл нямам. И може би по-добре. Чувам Лимон, астралния близнак на Мила, да изплаква в операционната в края на коридора. Рева още малко по телефона на П., който чака отпред заедно с Голямата Мила. Д-р С. идва да ме нагледа, докато чистят залата, всичко е минало добре с М.

Идва анестезиологът. Помага ми да стана, прибира ми телефона в неговия джоб и ме отвежда в операционната. Аз мислех, че в тази държава има само един анестезиолог, комуто бих се доверила, но сега откривам, че има и втори. Обяснява кротко какво да направя, и докато се усетя, вече ми е боднал упойката. Помага ми да се обърна и ми говори през цялото време. Предвижда всяко неразположение и бързо го контрира, така че се чувствам комфортно и в сигурни ръце. По едно време казва, „те започнаха вече“ и аз се опулвам. Нищо не съм усетила. Оттам нататък до раждането на Мила минават само няколко минути. Казвам на д-р С., нали няма да я порежеш? Обикновено не говоря на лекарите си на „ти“, но тя е изключение, тя не ми е точно само лекар, тя е човекът, който държа в ръцете си Мери, и е редно сега да поеме и Мила. we’ve come full circle. Нали няма да я порежеш? Тя се смее. Обаче аз се тревожа, че бебето няма омекотителна водна възглавница и скалпелът ще мине твърде близо до телцето му. Обещава, че няма да я пореже. В един момент се чува проглушителен рев, анестезиологът ми показва часовника си, на който с големи цифри свети 16:17 ч. (поне децата ми никога няма да се чудят в колко точно часа са родени, ако искат да си направят хороскоп), а над паравана ми показват нещо врещящо и синьо-лилаво, което тутакси в полет ми напикава лицето. Всичко това се случва на практика едновременно и всички се смеем. Тя е тук. Тя врещи и пишка, значи най-важното е наред. Добре дошла, Мила! После д-р С. казва, че наистина е останала съвсем без вода и едвам я е обелила от ципите, а тя още вътре се е опитвала да диша. Надявам се, че няма дълго да ни се сърди за внезапното изтръгване от рая, но наистина нямахме вече накъде да чакаме. Чувам я как плаче някъде надолу по коридора, докато неонатолозите я оправят. Носят ми я увита като пашкул и вече не толкова сърдита, допират ми я до бузата и ме оставят да я целуна, да й поговоря и да я помириша. Добре дошло, малко бебе, шепна й. Здравей, аз съм мама. Много те обичам.

Събуди се.

… to be continued…

От архивите: Rooming In

С бебето или без бебето непосредствено след раждането?

Всъщност този въпрос е дълбоко личен, независимо от различните теоретични аргументи в подкрепа на единия или другия подход. Все пак, добре е да го обмислите, защото може да се наложи да вземате някои предварителни решения в тази връзка. С изключение на една софийска АГ-болница, всички други предлагат три варианта на „съжителство”, при условие, че вие и бебето сте здрави – да споделяте една стая с бебето през цялото денонощие (евентуално с още една майка с бебе), да прекарвате деня с бебето, но нощем да го оставяте в детското отделение, за да си починете, или бебето да е отделено от вас, като можете да го виждате по всяко време и да ви го носят за кърмене/хранене на всеки три часа. В някои случаи можете да сте с бебето си само в така наречена ВИП-стая срещу допълнително заплащане, и това е именно една от подробностите, които трябва да проучите предварително, и които могат да окажат влияние върху избора ви на болница.

Не мога да скрия, че за мен самата вариантът, в който ще съм отделно от бебето си, изобщо не е приемлив, но добре знам, че всеки избор има както предимства, така и недостатъци. Нека да се опитаме да ги разгледаме обективно, доколкото е възможно това.

Един от най-силните аргументи за „съжителството” на майката и бебето в родилния дом, е емоционалният комфорт на новороденото. За да преживее по-лесно стреса от раждането и адаптацията към света извън утробата, то се нуждае от нещо познато, нещо, за което психиката му да се „закотви” и което да му носи усещане за сигурност и спокойствие. А единственото, което бебето познава до този момент, е майката. То познава гласа и мириса й, а нищо не може да имитира по-добре уютното и топло пространство в корема на мама от прегръдките на мама. Освен, че по този начин (чрез много физически контакт от самото начало) се стимулира ранното изграждане на стабилна връзка между майката и детето (на всички нива – емоционално, психическо, физическо), това е и една от предпоставките за успешен старт в кърменето. Тъй като сте непрекъснато с бебето си, вие можете да отклинете на по-субтилните знаци, че то иска да суче (например примляскване, въртене на главичката, изплезване на езичето, засмукване на ръцете), а не да чакате да се разплаче, за да ви го донесат да го накърмите – плачът е късен признак за глад, а има опасност вече изнервеното гладно бебе да суче по-кратко време и да не успее да засуче правилно. Освен това получавате възможност да се опознаете в защитена среда, където винаги има към кого да се обърнете за помощ (или в идеалния случай би трябвало да е така), ако нещо с бебето не върви или ви плаши. Ще се научите по-бързо да тълкувате плача му, да разбирате от какво има нужда и ще се нагодите един към друг, така че когато се приберете у дома да не обикаляте стреснато около кошчето на малкото непознато извънземно, което сте си донесли от болницата. Наистина, не подценявайте момента на сближаването – това далеч не се отдава лесно на всички майки (и бебета) и може впоследствие да вгорчи много първите дни и седмици у дома. Използвайте пълноценно времето в болницата, където освен да кърмите и гушкате бебето си, нямате никакви други задължения. Дори и в идеалния случай, у дома все пак ще се наложи да миете чинии, да пускате пералня, да се грижите за потребностите на дручите членове на семейството, било то и само таткото. Като се сумира с недоспиването и хормоналите промени след раждането, това лесно може да ви дойде вповече, защото малкото същество се нуждае от вас буквално, за да оцелее, а това е немалка отговорност. Моето мнение е, че колкото повече време прекарвате с бебето си непосредствено след раждането му, толкова по-голяма част от този стрес можете да си спестите.

Разбира се, отсрещната страна също има аргументи, а именно, че след раждането е важен емоционалният и физически комфорт на родилката, а бебето така или иначе не разбира много, защото се буди само, за да яде. Някои майки предпочитат да си починат, особено ако са преживели тежка бременност и дълго раждане. Те смятат, че е по-важно да съберат сили в болницата, където за децата им се грижат професионалисти, за да могат после у дома да им се посветят пълноценно. Нищо не може да се каже против този ред на мисли, особено защото научните доказателства в полза на едното или другото са оскъдни.

В много племенни общества бебето никога не се отделя от майката в периода, непосредствено след раждането. На остров Бали, например, докато не навърши шест месеца, бебето никога не се оставя, то винаги е в ръцете или на майка си, или на някой друг от разширеното семейство. Трябва да отчетем, обаче, че ние не живеем в такова обшество, и културния контекст, в който отглеждаме децата си, е съвсем различен. В западноевропейските болници от шейсетте години на миналия век насам бавно се е наложила практиката „rooming in”, което означава, че стига да са в добра кондиция, майката и бебето са заедно в една стая, като към тях може да се присъедини и бащата и/или друг член от семейството.

Може много да се спори, както много се спори сред майките по всички въпроси, които засягат новороденото човече, за което искаме само най-доброто. Не може да се каже, че тези спорове са напълно излишни, стига да се водят с доброжелателен тон, защото „някъде в спора се ражда истината” или поне се научаваме да разбираме по-добре другите и да се отнасяме с по-голямо уважение към избора им. В крайна сметка обаче, това са дъбоко лични решения, които всяка майка и всеки родител взема не само въз основа на собствените си разбирания а често и въз основа на собствените си възможности, емоционален и физически капацитет в даден момент. Независимо от огромната отговорност, която безспорно носим като родители, повечето бебета порастват като добре адаптирани, психически здрави възрастни, независимо дали през първите три или пет дни от живота си са били плътно до майките си или не.Затова не мога да дам „правилен” отговор на въпроса, поставен в тази статия, мога само да ви окуража да го огледате от всички стани, да се информирате и да вземете решението, което ви се струва най-подходящо за вас в конкретния момент, без да се страхувате, че то ще има необратими последствия върху целия по-нататъшен живот на детето ви.

Първа публикация в сп. МАМА, 12/2009

Dear baby,

Смятам за уместно да ти кажа това-онова за бъдещето… или поне за моята представа за него 😉 И малко предистория.

С татко ти знаем за теб от 22.11., което по някаква случайност е рожденият ден на Миленка, и на мен ми харесва да си мисля, че това е добър знак 🙂 Освен това било рожденият ден и на Марийчето 🙂 Yay for fairy godmothers 🙂

За разлика от предния път, обаче, светът не научи за теб моменталически в рамките на работния ден ;), а на час по лъжичка и твърде избирателно. Харесваше ми да те пазим за нас си, и даже изпитвах известно нежелание да те споделям твърде.  Първо те заведохме на Хисар и се поплацикахме в радонова минерална вода, така че ако има нещо – да си знаеш 😉 После Мишката ни донесе от градината милион и един вируси, така че двете с теб боледувахме усърдно през първия триместър, поне 3-4 пъти. Сори за което. После пожънахме разнообразни, очаквани и неочаквани реакции за появата ти, които ще станат част от семейната митология 🙂 В крайна сметка, „всички много се радват, дори и да не си е проличало“ 😉

Различно е с теб. Със сестра ти имах внезапна и мигновена връзка още от момента на двете чертички на теста за бременност. Ти ставаш реалност много по-бавно… Дали защото не се отдадох на съзерцание вкъщи, а не съм спирала да работя; дали защото Мишката заема голяма част от мислите и чувствата, а и от времето ми;  дали защото таква е участта на вторите деца,  да бъдат малко неглижирани… Макар че аз това го наричам benign neglect – от много родителско вторачване никое дете не е прокопсало 🙂 За разлика от миналия път, обаче, когато на практика не ми личеше до средата на бременността, този път имам шкембе от 11 г.с. Е, хората твърдят, че е видимо само за мен, но все пак. Престилките ми не се закопчават, бременните панталони са ми широки, а обикновените дънки – тесни.

От около седмица ми се струва, че те усещам да се обаждаш, с онзи типичен бебешки морзов код. Може би реализацията, че си истинска (поне така твърди д-р Марков, че си момиченце), убягва на съзнанието ми, защото води със себе си реализацията, че в един момент ще трябва да те раждам/е. И се зараждат едни дилеми… над които имам още достатъчно време да пофилософствам 🙂

Сега малко в перспектива 🙂 Очакваме те около 28-и юли, което поне гестационно те датира като Лъвче. Или както казва дядо ти: „Ще си отглеждаме зоологическа градина“. Не знам дали перспективата за две Лъвици е по-плашеща или радваща родителите, но и не съм сигурна, че комбинацията от Овен, Близнак и Лъв е благодатна за отглеждането на дете от зодия Рак. Така че, мисли му, като си ни избрала точно нас 😉

Мишката е запозната със съществуването ти и по своему е трогателно грижовна (към мен). Детето, което до след 3-ия му рожден ден носехме навсякъде,  сега (почти назидателно) декларира, че „не трябва да ме носиш, защото ще изпадне бебето“ и нито веднъж, дори и в най-големия зимен студ не е направила фасон, че иска да я нося. Спрямо тяб има по-скоро сдържани емоции. Може би все още те възприема като абстракция, но и това се променя с нарастването на шкембето. Аз честно казано предпочитам така, бих се стъписала от прекомерна радост или отрицание.

Сега за протокола – 17w1d today. Дано да ти е уютно в мен 🙂

С обич,

мама, тати, и Миши

4+1

Колко е хубаво да събудиш усмихнато тригодишно, рошаво, сгушено, миришещо на „други места“… и докато го обличаш, да му пееш… една чудесна песничка//щурче ми подари (2)… и то да ти припява… and all is good.

***

– Мамо, а бебето родило ли се е вече?

– Не, още не. Много е мъничко още. Трябва да порасне и като ми стане голям коремът, тогава ще се роди.

– Аз искам… Не! Аз съм си поръчала сестричка. Ама искам и братче.

Татко й надава ухо:

– Какво, какво?

– Ние с мама си разговаряме!

***

🙂

Кенгуро грижите

За съжаление списанието, за което пишех статии, свързани с бебегледането, в момента не излиза – временно, надявам се. Но за сметка на това имам доста непубликувани тук материали, с които да върна блога към живот 🙂 Enjoy!

Поредица Световни практики

Кенгуро-грижите в неонатологичните отделения (сп. МАМА 01/2010 г.)

Kangaroo Care Daddy

(c) Marc Pomeroy, Licensed under Creative Commons

Навсякъде по света неонатологичните отделения са място на високоспециализирана и високотехнологична медицина. Може да се каже, че неонатологията е „висшият пилотаж” в педиатрията. Бебетата с много ниско рождено тегло или тежки вродени заболявания, за чийто живот се борят лекарите, стават все повече. Това се дължи основно на все по-големите технологични възможности и все по-добрите медикаменти, с които разполагаме, което позволява дори на бебета, родени в началото на шестия месец от бременността и с тегло много под 1000 грама да оцеляват извън майчината утроба.

Техниката, медикаментите и уменията на специалистите обаче не са достатъчни. Това, което често се забравя, е големият псхически стрес, на който са подложени както самите недоносени бебета, така и родителите им. И макар че активното лечение безспорно е на първо място, в повечето неонатологични отделения в Европа и най-вече в САЩ (82%)се полагат все по-големи усилия да се осигури и някаква степен на емоционален комфорт на малките пациенти и техните майки и бащи.

Така например на много места достъпът на родителите до децата не се ограничава (през цялото денонощие). Има възможност кувьозите да бъдат отделяни чрез завеси или паравани, така че всяко семейство да получи в някаква степен лично пространство. Родителите са запознати в детайли с всяка една процедура и всеки един медикамент, който се прилага при лечението на децата им, а също така имат възможността да участват във всекидневните грижи като смяна на пелени и хранене. Много от тях споделят, че отделението им е станало като „втори дом”, а персоналът – второ семейство”, тъй като недоносените бебета прекарват там средно около 50 (а в някои случаи и много повече) дни след раждането си. Но това, с което се отличават най-добрите неонатологични отделения, са „кенгуру-грижите”.

Кенгуру-грижата е техника, при която новородени, най-често недоносени бебета, имат директен физически контакт с родителите си, кожа до кожа. Този метод има не само емоционални предимства, тъй като се възстановява и укрепва преждевременно прекъснатата връзка между майката и детето, но и доказано благоприятен ефект върху обективното състояние на децата. Кенгуру-грижите са подходящи дори за бебета на апаратна вентилация, за бебета с екстремно ниско рождено тегло и са съвместими с повечето рутинни медицински интервенции. Кабелите, мониторите, сондите, венозните източници и друга технология, необходима за проследяването на състоянието на бебето, не пречат на провеждането на кенгуру-грижите. Родителите могат да се сменят и според преценката на лекарите бебето може да прекара между 2 и 16 часа на ден в пряк физически контакт с майка си и/или баща си.

Ето накратко предимствата на генугуру-грижите според проведените изследвания.

За родителите:

–         По-добра и стабилна емоционална връзка с детето;

–         По-голямо количество кърма, двойно повече случаи на успешно кърмене и по-продължителен кърмачески период;

–         Гърдите и кожата на майката физиологично откликват на температурните нужди на бебето;

–         Психическа стабилност, повишено чувство на самоувереност, компетентност и удовлетворение от ролята на родител.

За недоносени бебета и бебета с много ниско рождено тегло:

–         Нормализирана телесна температура, дихателна и сърдечна честота;

–         Кърмата е лесно достъпна и усилва имунната система на бебето;

–         Контактът с майката действа успокояващо, което намалява стреса и кислородните нужди;

–         По-добро наддаване на тегло;

–         Положителни ефекти върху умственото развитие на бебетата;

–         По-малко вътреболнични инфекции, усложнения или заболявания на долните дихателни пътища;

–         Спокоен сън;

–         По-кратък болничен престой;

–         Вероятно намален риск от синдрома на внезапна детска смърт;

–         Нормализиране на растежните криви на недоносени деца;

–         Положителен ефект при колики;

–         Възможен положителен ефект върху развитието на двигателните умения.

В известен смисъл кенгуру-грижите имат благоприятен ефект върху цялото общество поради по-краткия болничен престой, занижените нужди от скъпоструващи медикаменти и медицинска техника, понижена перинатална смъртност и по-ниски разходи за майчино и детско здравеопазване.

Всички тези твърдения са доказани в поне едно, а в повечето случаи и в повече научни изследвания и кенгуру-грижите са възприети като златен стандарт в над 200 неонатологични отделения по света. Остава да се надяваме, че скоро и България ще последва световните практики, за да има повече щастливи родители и бебета.

––––––––––––-

За съжаление повечето снимки от flickr са „All Rights Reserved“, но можете да ги намерите, като потърсите „kangaroo care“ 🙂 Аз нарочно търсих снимка с много малко бебе и татко, за да покажа колко много контрастират действителностите…

Rooming-in?

сп. МАМА, 04/2010

С бебето или  без бебето непосредствено след раждането?

Всъщност този въпрос е дълбоко личен, независимо от различните теоретични аргументи  в подкрепа на единия или другия подход. Все пак, добре е да го обмислите, защото може да се наложи да вземате някои предварителни решения в тази връзка. С изключение на една софийска АГ-болница, всички други предлагат три варианта на „съжителство”, при условие, че вие и бебето сте здрави – да споделяте една стая с бебето през цялото денонощие (евентуално с още една майка с бебе), да прекарвате деня с бебето, но нощем да го оставяте в детското отделение, за да си починете, или бебето да е отделено от вас, като можете да го виждате по всяко време и да ви го носят за кърмене/хранене на всеки три часа. В някои случаи можете да сте с бебето си само в така наречена ВИП-стая срещу допълнително заплащане, и това е именно една от подробностите, които трябва да проучите предварително, и които могат да окажат влияние върху избора ви на болница.

Не мога да скрия, че за мен самата вариантът, в който ще съм отделно от бебето си, изобщо не е приемлив, но добре знам, че всеки избор има както предимства, така и недостатъци. Нека да се опитаме да ги разгледаме обективно, доколкото е възможно това.

Един от най-силните  аргументи за „съжителството” на майката и бебето в родилния дом, е емоционалният комфорт на новороденото. За да преживее по-лесно стреса от раждането и адаптацията към света извън утробата, то се нуждае от нещо познато, нещо, за което психиката му да се „закотви” и което да му носи усещане за сигурност и спокойствие. А единственото, което бебето познава до този момент, е майката. То познава гласа и мириса й, а нищо не може да имитира по-добре уютното и топло пространство в корема на мама от прегръдките на мама. Освен, че по този начин (чрез много физически контакт от самото начало) се стимулира ранното изграждане на стабилна връзка между майката и детето (на всички нива – емоционално, психическо, физическо), това е и една от предпоставките за успешен старт в кърменето. Тъй като сте непрекъснато с бебето си, вие можете да отклинете на по-субтилните знаци, че то иска да суче (например примляскване, въртене на главичката, изплезване на езичето, засмукване на ръцете), а не да чакате да се разплаче, за да ви го донесат да го накърмите – плачът е късен признак за глад, а има опасност вече изнервеното гладно бебе да суче по-кратко време и да не успее да засуче правилно. Освен това получавате възможност да се опознаете в защитена среда, където винаги има към кого да се обърнете за помощ (или в идеалния случай би трябвало да е така), ако нещо с бебето не върви или ви плаши. Ще се научите по-бързо да тълкувате плача му, да разбирате от какво има нужда и ще се нагодите един към друг, така че когато се приберете у дома да не обикаляте стреснато около кошчето на малкото непознато извънземно, което сте си донесли от болницата. Наистина, не подценявайте момента на сближаването – това далеч не се отдава лесно на всички майки (и бебета) и може впоследствие да вгорчи много първите дни и седмици у дома. Използвайте пълноценно времето в болницата, където освен да кърмите и гушкате бебето си, нямате никакви други задължения. Дори и в идеалния случай, у дома все пак ще се наложи да миете чинии, да пускате пералня, да се грижите за потребностите на дручите членове на семейството, било то и само таткото. Като се сумира с недоспиването и хормоналите промени след раждането, това лесно може да ви дойде вповече, защото малкото същество се нуждае от вас буквално, за да оцелее, а това е немалка отговорност. Моето мнение е, че колкото повече време прекарвате с бебето си непосредствено след раждането му, толкова по-голяма част от този стрес можете да си спестите.

Разбира се, отсрещната страна също има аргументи, а именно, че след раждането е важен емоционалният и физически комфорт на родилката, а бебето така или иначе не разбира много, защото се буди само, за да яде. Някои майки предпочитат да си починат, особено ако са преживели тежка бременност и дълго раждане. Те смятат, че е по-важно да съберат сили в болницата, където за децата им се грижат професионалисти, за да могат после у дома да им се посветят пълноценно. Нищо не може да се каже против този ред на мисли, особено защото научните доказателства в полза на едното или другото са оскъдни.

В много племенни общества бебето никога не се отделя от майката в периода, непосредствено след раждането. На остров Бали, например, докато не навърши шест месеца, бебето никога не се оставя, то винаги е в  ръцете или на майка си, или на някой друг от разширеното семейство. Трябва да отчетем, обаче, че ние не живеем в такова обшество, и културния контекст, в който отглеждаме децата си, е съвсем различен. В западноевропейските болници от шейсетте години на миналия век насам бавно се е наложила практиката „rooming in”, което означава, че стига да са в добра кондиция, майката и бебето са заедно в една стая, като към тях може да се присъедини и бащата и/или друг член от семейството.

Може много да се спори, както много се спори сред майките по всички въпроси, които засягат новороденото човече, за което искаме само най-доброто. Не може да се каже, че тези спорове са напълно излишни, стига да се водят с доброжелателен тон, защото „някъде в спора се ражда истината” или поне се научаваме да разбираме по-добре другите и да се отнасяме с по-голямо уважение към избора им. В крайна сметка обаче, това са дъбоко лични решения, които всяка майка и всеки родител взема не само въз основа на собствените си разбирания а често и въз основа на собствените си възможности, емоционален и физически капацитет в даден момент. Независимо от огромната отговорност, която безспорно носим като родители, повечето бебета порастват като добре адаптирани, психически здрави възрастни, независимо дали през първите три или пет дни от живота си са били плътно до майките си или не.Затова не мога да дам „правилен” отговор на въпроса, поставен в тази статия, мога само да ви окуража да го огледате от всички стани, да се информирате и да вземете решението, което ви се струва най-подходящо за вас в конкретния момент, без да се страхувате, че то ще има необратими последствия върху целия по-нататъшен живот на детето ви.

Първи срещи с бебето :)

Текстът е публикуван в сп. МАМА 4/2009

Добре е общуването с бебето да започне още преди раждането. Дори и терминът пренатално възпитание да ви плаши, всъщност става дума за нещо съвсем просто. През втория триместър от бременността повечето сетива на вашето бебе са достатъчно развити, за да приемат информация и да я предават към мозъка, където се образуват първите синаптични връзки. Сигурно сте забелязали, че някои от действията и емоциите ви се отразяват на бебето и то откликва по някакаъв начин – става спокойно или неспокойно, протяга се плавно или се бунтува и обикновено не остава място за съмнение дали сте предизвикали неговото доволство или неодобрение.

Това е основата на общуването помежду ви. Вслушвайте се в реакциите на своето бебе. След 19 г.с. слухът му е достатъчно развит и то започва да чува. Експериментирайте с музиката – споделете любимата си музика с помощта на големи слушалки, които обхващат корема ви, но внимавайте със силата на звука. Твърди се, че малките човеци харесват особено много класическата музика, но понякога се срещат и бебета-рокери. Ако излагате корема си на слънце, светлината ще прониква през коремната стена и ще го озарява. Когато поставите ръката си на корема и го погалите, то най-вероятно ще откликне с помръдване или малък ритник: “Здравей, мамо!”. Ароматните молекули в храната ви променят вкуса на околоплодните води и достигат до вкусовите му рецептори.

И ето, че са поставени основите на общуването. Ако се чувствате уверени във връзката с бебето, ако сте му говорили и сте се вслушвали в отговорите му преди да се роди, първите мигове след раждането ще бъдат просто естествено продължение на тази комуникация. Вие вече се познавате и можете да го посрещнете така, както се посреща скъп човек след дълго пътуване. Няма да имате нужда от напътствия, защото инстинктът е по-силен от всеки “умен” съвет. Ако раждането е било леко, сама ще протегнете ръце да го докоснете, да го прегърнете, то ще чуе гласа ви и вероятно ще спре да плаче, защото ще го познае.

Помолете да поставят бебето по корем върху корема или гърдите ви веднага след като се роди, още преди да е прерязана пъпната връв. Трябва да му сложат шапчица и да го завият, за да не губи топлина. Хормонът окситоцин, често наричан “хормон на любовта”, който предизвиква и поддържа контракциите по време на раждането, стимулира и притока на кърма. Приласкано от топлината на тялото ви, то ще чуе успокояващия ритъм на сърцето ви, който е отмервал секундите на вътреутробния му живот. Колкото и невероятно да ви звучи, вашето безпомощно, току-що родено бебе ще направи усилие да пропълзи до гърдите ви и да засуче. Това е моментът да го сложите на гърда. Родените по естествен път бебета имат период на будност приблизително два часа след раждането, през който сетивата им са заляти с цялата информация на непознатото. За пръв път изпитват студ, за пръв път виждат директна светлина, за пръв път звуците са толкова силни и отчетливи. В този момент те се нуждаят от единственото познато нещо в новия, голям, объркващ свят – от вас.

Дръжте бебето близо до себе си, докосвайте го, подайте му пръст и то рефлекторно ще го обхване с миниатюрната си ръчичка, като малко маймунче. Говорете му тихо, кажете му колко много се радвате, че вече е тук, колко дълго сте го чакали, кажете му, че вие сте неговата мама и винаги ще го закриляте, че не трябва да се чувства уплашено и скоро ще свикне с живота извън утробата.

Ако обстановката в родилния дом не позволява този “лукс” и ви донесат бебето почистено и облечено, докато още сте на родилната маса или си почивате в леглото, помолете да го гушнете и му говорете. Дори да плаче, когато чуе гласа ви, то ще ви познае и ще притихне. Освен че ранното поставяне на гърда ще стимулира слизането на кърмата, а дори няколко капки коластра са изключително ценни за бебето, защото му осигуряват имунна защита, когато се сгуши до гърдите ви, бебето ще чуе ударите на сърцето ви и ще се почувства приютено.

Таткото също не бива да бъде изключен от първите мигове на новия живот. Тази промяна засяга и него, тя ще се отрази на отношенията ви, ще пренареди всичко, което досега сте наричали свой живот. Помогнете му да бъде съпричастен. Не го изолирайте дори да се чувствате изцяло завладени от връзката си с бебето. Ако желае, може да пререже пъпната връв. Сигурно ще запечата в снимки първите глътки въздух и усмивката върху лицето ви. Може да поеме бебето, да помогне на акушерките да го завият и да ви го подаде. После можете заедно да му се порадвате, докато то присвива очички и се ориентира в обстановката. Използвайте пълноценно тези будни мигове, защото те ще са първото, което ще се запечата в подсъзнанието на вашето дете. Те са първата му среща със света, който отсега нататък ще бъде негов дом и от тях може да зависи доверието му в живота и във вас, неговите родители.

За бебето е най-добре да не се отделя от вас в часовете и дните след раждането. Ако имате възможност да бъдете заедно в една стая, дръжте го близо до себе си и го кърмете на поискване. Бързо ще се научите да разпознавате кога иска да суче. То ще започне да прави сукателни движения във въздуха и да върти главичка, търсейки гърдата ви. Не го чакайте да се разплаче, това е къснен признак, че е гладно. Кърменето на поискване ще стимулира слизането на кърмата ви, но и ще му даде увереност, че вие сте до него, когато се нуждае от вас. Информирайте се предварително какви са техниките за правилно поставяне на гърда, за да не се разранят зърната ви от честото и продължително сукане. Новородените бебета, чиито потребности от храна и майчина ласка са задоволени, рядко плачат. Вероятно бебето ще спи през по-голямата част на денонощието – до 20 часа, което ще даде и на вас възможност да си починете. Можете да го държите в малко легълце близо до леглото си, но ако имате възможност и ви е приятно, можете да го вземете в своето легло и да го поставите да спи по корем на гърдите ви. Не се притеснявайте, че ще падне, вероятно ще прекарва много часове неподвижно, унесено от ритъма на дишането и равномерните удари на сърцето ви.

Ако бебето не е в една стая с вас, защото това е невъзможно в избраната от вас болница, вероятно ще ви го носят да го кърмите на всеки три часа. Използвайте това време пълноценно, говорете му нежно, кажете му, че скоро ще сте у дома и повече няма да се разделяте, че ще се грижите за него и че сте неговата майка, въпреки че в момента не можете да сте непрекъснато заедно. Дори и това да ви се струва странно и бебето да не разбира какво точно му казвате, то ще “получи посланието”, интонацията и мелодията на гласа ви ще го успокоят и ако всичко е минало нормално, много скоро действително ще сте заедно у дома.

Ако бебето ви има нужда от по-интензивни лекарски грижи или просто е малко и трябва да престои известно време в кувьоз, за да се стабилизира, използвайте всяка възможност да го посещавате и да си общувате с него. Говорете му, разказвайте му как го чакате да оздравее, за да можете да го вземете у дома, докосвайте го, галете го нежно. В някои неонатални интензивни отделения в България вече се прилага така наречената “кенгуру-грижа”, при която голичкото бебе се слага по коремче върху гърдите на майката и тя изпълнява ролята на “жив инкубатор”. Много изследвания сочат, че децата, които са имали възможност да получат кенгуру-грижи от своите родители, са се възстановили по-бързо, имат по-кратък болничен престой и по-малко дълготрайни увреждания.

Между вас и вашето бебе няма тайни. Съвсем до неотдавна вие сте били едно и сега тази връзка продължава, макар и в друго измерение. Можете да му кажете всичко, можете да му разкажете как сте го чакали, как се е родило, а може и нищо да не му казвате, да му пеете, да му тананикате, да му пускате музиката, на която е реагирало положително, докато е било в утробата ви и то ще се успокоява. Не ставайте жертва на предразсъдъци и суеверия, че не бива да се изрича колко е красиво и прекрасно вашето бебе. То наистина е такова! И ако имате желанието да му го кажете, няма нищо по-естествено от това.

Много майки се питат дали е удачно роднини и приятели да посещават бебето още в родилния дом и през първите дни у дома. Ако бебето ви е доносено и здраво и не се налагат по-специални грижи за неговото здраве, то няма нужда да бъде предпазвано прекомерно от среща с други близки хора. Все пак, преценете дали вие се чувствате комфортно и дали имате желание да посрещате гости. Някои майки предпочитат да прекарат първите дни в уединение с бебето и таткото, други нямат търпение да го покажат и споделят с целия свят, защото то е толкова изумително и сладко. Вслушвайте се в себе си и постъпете така, както ще се чувствате най-добре. Здравият разум е достатъчен, за да предпазите крехката имунна система на бебето – гостите ви трябва да са напълно здрави, да си мият ръцете и да не целуват бебето. Спокойно могат да го подържат, ако сте склонни да им разрешите.

Не се тревожете прекомерно, запознанството с бебето е естествен процес, макар и много вълнуващ за младите родители. Не правете нищо, което поражда у вас напрежение, а само онова, което ви кара да бъдете спокойни – тогава и бебето ще е спокойно. Малките хора имат удивителни сетива за емоциите и състоянието на родителите си и откликват на тях почти огледално. Ако бебето ви е здраво, не позволявайте на никого да се намесва в общуването с него, колкото и добронамерен да е той. Вие сте неговата майка, то е живяло девет месеца под сърцето ви и вие инстинктивно ще знаете как да постъпите. Не робувайте на правила и не позволявайте на околните да ви създават чувство за вина, ако изберете да не ги слушате. Много неща могат да предизвикат спор през първите дни от живота на бебето и всеки ще има мнение, което вероятно ще се различава от вашето. Поставете ясни граници, без да наранявате чувствата на близките си. Обяснете им, че оценявате тяхната добронамереност, но решенията за отглеждането на вашето дете ги вземате вие. И не на последно място – не се страхувайте от вашето бебе. То изглежда малко, крехко и беззащитно, но в действителност далеч не е толкова “чупливо”, колкото ви се струва.

Тези първи дни никога няма да се повторят – насладете им се докрай. Няма нищо по-важно от това да поставите основите на една стабилна връзка с вашето дете, която се гради на много нежност и взаимно доверие.

03.03.2009

Мишката има зъбче.
Предно долно дясно. Остричко.

Две други са се набелязали.
На моменти е много жална, милата.

Не мога да го снимам. Първо е много малко още и второ, тя не го показва. Ще почакаме да порасне достатъчно.