Донорство на костен мозък. Има ли почва у нас?

Наскоро имах повод да разгледам регистрите на донори на костен мозък по света и направих доста разочароващо откритие: в България има регистрирани едва 516 донора – повечето от които са роднини на болни от левкемия пациенти, които са изследвани за съвместимост, за да помогнат на близките си. За сравнение – в Германия има регистрирани близо 4.5 милиона донори, а в Кипър – доста по-малък от България по площ и население – към 115 хиляди. Това освен че ме натъжава, ме навежда на разни мисли за качеството на „човешкия мат’риал“ в тази държава, но ще ги оставя за друг път…

Факт е също, че кампании за донорство на кръвни продукти (за органи да не говорим) в България почти няма. Чат-пат някой дарява кръв – къде за чест и слава, къде срещу хонорар; и дотам. Ще се позова върху една по-отдавнашна статия на Майя Маркова за това що е то донорство на костен мозък и има ли почва у нас:

Костният мозък е абсолютно необходим за живота, защото е хранилище на кръвотворните стволови клетки, от които произлизат всички видове кръвни клетки. Ето защо, ако собственият костен мозък по една или друга причина стане негоден, присаждането на костен мозък е въпрос на живот и смърт..

Кога се налага присаждане на костен мозък

Най-честото основание за присаждане на костен мозък е левкемията. Макар че много пациенти с левкемия се излекуват напълно чрез химиотерапия, нерядко се случват рецидиви – след привидно успешно лечение левкемичните клетки се появяват наново. Тогава болният се облъчва със сравнително висока доза, за да се унищожат всички ракови клетки. За жалост обаче йонизиращата радиация убива не само раковите клетки, а и другите делящи се клетки, в частност кръвотворните стволови клетки.

Една възможност е преди облъчването от болния да се извлече костен мозък, да се прочисти от раковите клетки и след облъчването да се върне обратно в тялото. При това обаче рецидивите са сравнително чести. Затова се предпочита костният мозък да се вземе от друг човек.

Освен болните от левкемия има и други хора, които се нуждаят от присаждане на костен мозък: бебета с вродени дефекти на кръвообразуването (например т. нар. тежка комбинирана имунна недостатъчност) и хора, облъчени при злополука с ядрен реактор (надяваме се такива неща повече да не се случват, но човек никога не знае).

Присаждането от гледна точка на дарителя

Костен мозък за присаждане се изсмуква с игла от тазовата, гръдната или бедрената кост. В това време дарителят е под пълна или местна упойка. Рисковете и вредностите за него са свързани именно с упойката. Загубата на кръвотворни стволови клетки се понася леко, защото се взема само малка част от общия им запас в организма. В следващите дни дарителят може да усеща болка на мястото на пункцията и известна слабост. Напоследък се разработва извличане на стволови клетки от кръвта; ако стане обичаен метод, то ще направи процедурата по-малко неприятна за дарителя.

Изисквания към костния мозък за присаждане

Всяко присаждане на орган изисква висока съвместимост между тъканите на дарителя и приемателя. Ако има значителни разлики в тъканните съставки (антигени), имунната система на приемателя ще отхвърли чуждия орган – реакция на приемателя срещу присадката. При присаждане на костен мозък е особено важно антигенните разлики да са минимални, защото от костния мозък произлизат белите кръвни клетки, които осъществяват имунния отговор. При недостатъчна съвместимост ще започне реакция на присадката срещу приемателя, която може да бъде смъртоносна.

Важните за тъканната съвместимост антигени са многобройни и крайно разнообразни в човешката популация. Затова е много трудно да се намерят двама души с еднакви антигени. Единствените хора с висока вероятност за съвпадение са братята и сестрите. Но в страна с малки семейства като България болният от левкемия ще има най-много един брат или сестра. Ако в семейството липсва подходящ донор, единствената надежда да се открие такъв е чрез претърсване на банка от данни за антигените на множество хора. Засега обаче като потенциални дарители на костен мозък са се регистрирали, общо взето, само родителите и други близки на децата с левкемия. Какъв е шансът да се открие подходящ донор в толкова оскъдна банка данни? Почти никакъв.

Какво можете да направите? Можете да се обадите за повече информация в Централната лаборатория по клинична имунология. Можете и да отидете на място, да дадете кръв за типизация, да попълните едни документи и да чакате да ви се обадят. Това може и никога да не се случи, но ако се случи, ще имате изключителната привилегия и щастие може би да спасите един човешки живот, а косвено животите на много хора, свързани с него…

УМБАЛ „Александровска” ЕАД
Клиника по клинична имунология
ул. „Св. Георги Софийски“ № 1
София 1431
Тел: 02/9230 450
Тел: 02/9230 690
Тел: 02/9230 760
Тел/ Факс: 02/9230 496
e-mail: immunology@abv.bg

В днешно време медицината е способна на чудеса. Донори се намират от другия край на света, а клиничният опит показва, че трансплантации от напълно съвместими чужди донори (matched unrelated donors) имат по-добър успех от трансплантации от частично съвместими роднини.

И понеже темата не пожъна много отклик във ФБ и форума, който посещавам, искам да попитам и тук: Бихте ли станали донори на костен мозък? Да, не? Защо?

Информирано ли се съгласяваш?

ИНФОГЛАСНОСТ

акция на Естествено и Родилница

25. ноември – Международен ден за премахване на насилието срещу жени

Елате да се информираме заедно за Информираното съгласие! Подкрепете инициативата „Инфогласност” – акция по повод документа Информирано съгласие.  Датата е 25ти ноември, мястото – Майчин дом – София (ул. Здраве 2), часът е 10.30.

 

Петиция в подкрепа на активното естествено раждане

Каталясала съм тези дни, не знам защо. Може би ми се понатрупа умората, макар че Марулката влезе нощем в ритъм и ме буди само веднъж, най-много два пъти. Обаче днес беше непоносима, цял ден хленчи, а следобед откровено си рева, без да мога да идентифицирам причината. Подозирам зъби. Та като я приспя все мисля да стана и да посвърша нещо мое, ама заспивам с нея. Но понеже времето минава, искам да драсна два-три реда за Петицията, нищо че няма да толкова подробна публикация, колкото бях намислила.

Неотдавна старира Кампанията в подкрепа на активното раждане на „Естествено“ – дълго и внимателно подготвяна и премисляна. Въпросната Петиция е важна част от кампанията. Тя цели промяна на детското и майчиното здравеопазване в България – нещо, от което определено има огромна нужда. Разпространените АГ-практики в България са от времето на Макаренко (макар че някои от тях може би се основават на сталинистка идеология…), новите кадри се обучават по старите схеми и безхаберие, арогантност и откровена грубост се ширят из родилните зали на родината. Секциото по желание се възприема като нещо напълно нормално, но ако искаш да родиш според природните закони, реално често се оказва, че нямаш избор. Аз нямах.

С петицията искаме да постигнем осъвременяване на медицинския стандарт и условията в родилните домове, минимизиране на външната намеса в процеса на раждането (когато той протича нормално и безпроблемно), хуманно отношение към майката и бебето, осъвременяване на обучението на лекарки и акушерки. Искаме също така да реабилитираме акушерката като „компетентен орган“ в родилна зала (и извън нея) – в момента тя до голяма степен е загубила позициите, правомощията и уменията си.

Аз, като лекар, заставам зад исканията на Петицията и ги оценявам като разумни и реални от медицинска гледна точка. Документът е обмислен и изготвен изключително внимателно, с референции на сериозни източници в областта на акушерството и гинекологията. Аз, като жена, знам, че това, което искаме, е постижимо и го заслужаваме, както го заслужават и децата ни. Крайно време е да си върнем правото да раждаме в хармония със собствените си разбирания, без да бъдем саботирани или наказвани от лекарите и системата, защото им създаваме неудобство. It’s not about them, it’s about us and our babies.

Основен принцип на медицинския стандарт да бъде: „Майката и детето са центърът на предоставяната родилна помощ. Целта на родилната помощ е да осигури здравето на майката и детето посредством възможно най-малката намеса, която е съвместима със сигурността.”

Моля ви, ако подкрепяте правото на избор и смятате, че родното здравеопазване има сериозна нужда от реформа, подпишете петицията. Тя е само в основата на Кампанията и няма да остане глас в пустиня. Простете клишето, но заедно сме силни. Още не съм се отказала 🙂

Имам още много да кажа, но сега отивам да си легна при дребната, че не се знае утре на какъв хал ще сме 🙂 Лека нощ!

The Business of Being Born in BG

Имам чувството, че трябва да напиша нещо за „избора“ си да родя със секцио, преди да ме емнала въртележката, че после може и мерак да нямам. Понеже екшънът се вихри ето тука, ще копирам диалозите, в които обяснявам мотивацията си. Надявам се, че другите участници нямат против да бъдат цитирани в блога ми – в противен случай да ми се обадят.

***
… никого няма да тръгна да разубеждавам в избора му, особено след като аз самата, макар и с огромно нежелание и съжаление, съм преценила, че в тази държава не желая да поема риска да родя по естествен механизъм. Както в друг момент и в друга държава, живот и здраве, не бих избрала да родя със секцио…

… Но честно казано, мен ме очаква секцио след има-няма седмица и това хич не ме изпълва с ентусиазъм Sick Нито ме е страх от операцията, нито от упойката, нито че щяло да боли (има си начини и след секцио да не боли особено), просто имам чувството, че това не е най-добрият начин да посрещна детето си в света… че ще лиша и двете ни от естествения процес на раждането/прехода, който е колкото физически, толкова и духовен. А в живота периодите на преход са много важни и първият, който поставя основата на всички останали, е именно раждането. Така или иначе, съзнателно съм взела решение за секцио и не се тръшкам, но ми е малко мъчно…
Освен това съм от майките, които вероятно никога няма да кажат с чиста съвест „аз родих“, а винаги ще казвам „роди се“… просто моя си нагласа…

бъръло-бъръло: Ха, това беше и мой основен мотив (и други, де),но не посмях да го напиша в прав текст. Би ли споделила, моля те, като човек работещ в сферата на здравеопазването в България (Нали така беше?) защо стигно до това решение?

simplyaven: като става дума за духовно, на мен нагласата ти ми звучи зле за бебето. аз съм убедена, че майката предава емоциите си на детето и емоция от типа „не те исках точно по този начин, не си го представях така, не ми се искаше така да стане“ е кофти за посрещане. просто мое мнение. аз се настроих супер положително и си посрещнах детето, както бих го посрещнала и щъркел да ми го беше донесъл – с радост. и малко не разбирам защо ще вземеш съзнателно решение, което те кара да ти е мъчно, но може би аз не съм наясно. съзнателно си взела решение да лишиш и двете ви от въпросните важни преходи, а какъв е смисълът ако гледаш назад със съжаление? при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.

@ бъръло-бъръло: Ами… питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори „не“. Присъствала съм на достатъчно нормални раждания и секции в „Шарите“, Берлин, за да съм си създала относително обективна представа как действа германският лекар в различни (вкл. спешни) ситуации. Карала съм стажове по АГ, асистирала съм на секции, присъствала съм на нормални раждания в „родилни къщи“, водени само от акушерки. Секцио „по желание“ не съм видяла, а индикациите за секцио по медицински причини са изключително строги и описани в съответните документи/стандарти, които се актуализират периодично. Лекарите и акушерките освен методите на традиционната медицина, владеят и алтернативни методи за обезболяване, предлага се раждане във вода. Никога, дори при жени със сериозни очни или други придружаващи заболявания, не съм виждала „скачане по корем“, окситоцин се прилага изключително пестеливо при реален застой на родовата дейност, а не „за ускоряване“ (никой не смята, че е необходимо да се ускорява един естествен процес), простагландин за индукция съм видяла веднъж при жена, преносила 10 дни след термин. Никога не съм видяла родилка с контракции, вързана за апарат за тонове по-дълго от 5 до 7 минути или принудена да лежи по гръб и да си чака разкритието. За сметка на това съм виждала родилки с контракции в кафето, на двора, по коридорите. Задължително придружени от бащата на детето. Виждала съм жени да раждат пражи, седнали, на четири крака и медицински персонал, който ще легне на земята, за да хване бебето, ако трябва. Никога не съм виждала част от екипа да заплашва или да си изкарва лошото настроение/домашните грижи/просто кофти характера на родилка. Никога не съм виждала да се провежда медицинска интервенция, без тя предварително да е обяснена – особено в някои квартали на Берлин има пациентки с турски, арабски и друг произход, които не говорят езика – в такъв случай се прибягва до услугите на преводач, назначен специално за тези цели от болницата. И това е само в случаите, че бременността и раждането протичат относително нормално – нали си представяш колко в пъти повече грижи и усилия се полагат за рисковите бременности и раждане. Никога не съм виждала жена да си поиска секцио, защото се страхува да роди нормално или няма доверие на болничния персонал. За тях секциото е операция, а хората ги оперират, когато има някакъв проблем. Останалите раждат и си отиват у дома след 6/12/24/48 часа.

Аз се прибрах в България, защото това беше желанието ми, без нереалистични или завишени очаквания. Това означава, че трябва да си нося последствията от избора, това включва и начина, по който ще родя детето си. Защото съм стажувала и в българско АГ – мисля, че след всичко гореописано всеки може да си направи паралелите и да открие деветте разлики, без на мен да ми се налага да ги изброявам. (Но пък ако някой настоява – ще ги изброя.) Та по тази причина просто се сътрахувам за зрението си и за психическото си състояние и не бих рискувала да родя по естествен механизъм на родна почва. От известна гледна точка секциото ми се струва „по-малкото зло“. Което не значи, че ме кефи Wink Но пък означава, че ще работя с всички сили, за да се промени ситуацията така, че едно второ дете живот и здраве да го родя нормално или да го родя другаде…

@ simplyaven: Ние с бебето сме се разбрали Wink Няма идеални неща в този живот и „не те исках“ не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои – просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не. Колкото до пропуснатия rite of passage, тези неща се наваксват, стига да си наясно, че са били пропуснати и да положиш съответните усилия.

simplyaven: браво на теб. за мен същественото е, че:
реално ти ще раждаш секцио по желание, при все че в подписа ти седи сайт за естественото;
участваш активно в дискусии за всичко природно и натурално;
имала си възможност да последваш тези си принципи, раждайки най-най-естествено навън;
и въпреки всичко, въпреки, че очните проблеми не са показание за секцио, ти се връщаш в България, където имаш възможност да избереш секцио по желание.

на мен това ми звучи демагогски, след всичкото овикване на родилите секцио по желание в този форум. и фактът, че си медицинско лице и избираш този вариант, на мен лично ми говори много. разбира се, аз съм мнителна и не се вълнувам от някакви неясни страхове. ако човек е принципен във възгледите си, той живее спрямо тях. а най-лесно е да се обясним с противоречивата си природа. туй-то, просто разсъждения, защото много загрубя тона към родилите секцио по желание (аз не съм от тях, за протокола).

от друга страна много се радвам на постовете ти и искрено се надявам да повлияят в положителна насока на тълпата, която да спре да хвърля камъни и да види, че и тези, които са можели да родят вагинално „на запад“, с всичките му техники и радости, и те ще раждат секцио в България.

„питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори „не“ – аз оставам с впечатлението, че това се отнася до твоите очи, ако не – грешката е моя, но и ти не си пояснила. тук като цяло не са показание за секцио въпросните заболявания. и както вече написах, от твоята история се надявам единствено да произлезе повече толерантност и по-малко биене на тъпана „назад към природата на всяка цена“.

@ simplyaven: Питала съм професора, който ми водеше лекциите по АГ през 2003 година. Питала съм принципно, защото в България от малка са ми повтаряли всички очни лекари, че не бива да раждам нормално. В Германия това не е индикация; за сметка на това в Швейцария е. Също така и по немски форуми съм срещала майки с моите проблеми, на които им е препоръчано раждане със секцио от германски колеги – не е толкова еднозначно, но аз по принцип съм убедена, че е възможно да се роди нормално (при съответните грижи, персонал, обстоятелства), без да се увреди допълнително зрението.
Върнала съм се в България през май 2005 година, за да бъда с човека, когото обичам и да живея в държавата, която обичам. настоящето бебе датира от декември 2007 година Wink Не е толкова просто да си вдигнеш багажа и да идеш да родиш някъде другаде, когато това струва пари, а получаваш 450 лв. лекарска заплата Wink
Реално аз ще раждам секцио по медицински причини (защото в България -9 диоптъра, 3 цилиндъра и гранично високо очно налягане е индикация за секцио – досега не срещнах лекар, който да каже няма проблем, мойто момиче, ще си родиш бебето без проблем и ще продължиш да виждаш след това, аз поемам тази отговорност).
Да, аз съм медицинско лице, нагледала съм се на кофти практики и лошо отношение в български родилни отделения и желая да си спестя експириънса на евентуалното секцио по спешност с всички екстри. Разбира се, мога да се запъна и да родя неасистирано у дома, но при най-близката болница на около час в тежък трафик – не смея.

Ти разсъждаваш върху моя живот, моите принципи и моя избор, а аз просто живея в тази реалност… Туйто Wink

The Business of Being Born

Петиция в подкрепа на пряката демокрация

Ако сте на мнение, че:

  1. Е крайно време формите на пряката демокрация да станат практика в България.
  2. Правото на гражданите да инициират референдуми на местно и централно ниво ще ограничи властта на „елита” и ще намали зависимостта на гражданите от него.
  3. Правото на референдум и гражданска инициатива е възможност за гражданите да се противопоставят на лоши политически решения и да правят предложения за управленски актове и закони.
  4. Правото да гласуват не само на избори, е възможност за гражданите пряко да очертаят пътищата за развитие на собствената им община и държава.
  5. Пряката демокрация е начин да се осъществява реален граждански контрол, да се засили увереността на хората в способността им сами да определят бъдещето си.
  6. Пряката демокрация ще помогне за преодоляване на съществуващите зависимости и за възвръщане на доверието към институциите!

Моля, подкрепете петицията на
Гражданска инициатива „Справедливост“ и
Сдружение „Болкан Асист“ на

http://referendum.wikidot.com или
http://www.bgpetition.com/referendum-Bulgaria/index.html

Ето основните искания:

1. Въвеждане на правото на гражданите да насрочват национален референдум по своя инициатива и той да бъде задължителен, когато инициативата е подкрепена от 150 000 избиратели.
2. Съществуващата в момента възможност гражданите да инициират местни референдуми да бъде подкрепена чрез намаляване на броя на изискуемите в момента подписи на гласоподавателите от 25% – на 5%.
3. Гражданите да могат да инициират законодателни промени и решения на местно и национално ниво,
4. Да отпадне съществуващото в момента изискване за задължителен минимум /кворум/ на участвалите в референдума, за да бъде признат за редовен и да се гарантира легитимност на неговите решенията, независимо от броя на гласувалите – както на парламентарни избори!