The story of Мила (3)

Та, значи, идва заветният ден. Аз цяла нощ съм я ръчкала, сакън да не й стане нещо на финала. С приятелката ми М. ще раждаме заедно, което си е бонус – да знаеш, че някъде наоколо наблизо има сродна душа. Д-р Най-Прекрасна е на работа след 14 ч., така че по-рано от това няма да започнем. И започва голямото чакане. И големият глад, ебаси. Поръчала съм П. за 11, някъде към 14 най-после ме свалят в предродилна. Единственото ми желание за това раждане, където нищо не върви по план, е да не ме разделят с бебето. За целта имаме сложен план, ненарушаващ, но леко заобикалящ болничните правила. Ако имах достатъчно мозък, бих се сетила да не разчитам много на това, но аз, естествено, съм се вкопчила в него „на живот и смърт“. С М. сме заедно в предродилна, тя е там вече от час. Включват ни системи, правят ни тестове за алергии, на мен ми текат водите, сякаш бебето иска да каже „ама айде, крайно време е да се раждам вече, ще видите сега като остана съвсем на сухо“. Аз нервнича, защото не съм видяла още д-р С. и защото апаратът за тонове не се чува и минутка по минутка надничам да видя, отчита ли нещо изобщо. По едно време решавам да се обадя на П. и оттук всичко тръгва downhill. ‘Щото великият план, дето така съм се вкопчила в него, еми няма да го бъде. Понеже някой е по ВИП-пациент от мене. Което означава, че ще ме тикнат в реанимацията и ще ми вземат бебето. Тъкмо, когато М. тръгва към операционната, аз започвам да рева, сякаш се свършва светът. Идва д-р С. и малко ми се кара, обаче аз не мога да й обясня, че не ми е зорът за ВИП-стаята, а че си искам бебето. С мен. През цялото време. Не искам да го давам на никого и не мога да понеса да съм разделена с него дори половин минута. Тя май не ме разбира… но се опитва да направи нещо за ограничаване на щетите, защото има опасност да наводня операционната, да стане късо и всички да умрем от токов удар. Разбираме се нещо, уж, аз виждам, че няма какво да се направи, и се опитвам да свикна с мисълта за злощастната си съдба. Отново, ако имах малко мозък, щях да осъзная, че никой няма да ми остави бебето, стояло 16 дни без води; че никой български неонатолог няма да се съгласи да му влива антибиотиците в моята стая и да ми го даде за кърмене и гушкане. Аз обаче толкова акъл нямам. И може би по-добре. Чувам Лимон, астралния близнак на Мила, да изплаква в операционната в края на коридора. Рева още малко по телефона на П., който чака отпред заедно с Голямата Мила. Д-р С. идва да ме нагледа, докато чистят залата, всичко е минало добре с М.

Идва анестезиологът. Помага ми да стана, прибира ми телефона в неговия джоб и ме отвежда в операционната. Аз мислех, че в тази държава има само един анестезиолог, комуто бих се доверила, но сега откривам, че има и втори. Обяснява кротко какво да направя, и докато се усетя, вече ми е боднал упойката. Помага ми да се обърна и ми говори през цялото време. Предвижда всяко неразположение и бързо го контрира, така че се чувствам комфортно и в сигурни ръце. По едно време казва, „те започнаха вече“ и аз се опулвам. Нищо не съм усетила. Оттам нататък до раждането на Мила минават само няколко минути. Казвам на д-р С., нали няма да я порежеш? Обикновено не говоря на лекарите си на „ти“, но тя е изключение, тя не ми е точно само лекар, тя е човекът, който държа в ръцете си Мери, и е редно сега да поеме и Мила. we’ve come full circle. Нали няма да я порежеш? Тя се смее. Обаче аз се тревожа, че бебето няма омекотителна водна възглавница и скалпелът ще мине твърде близо до телцето му. Обещава, че няма да я пореже. В един момент се чува проглушителен рев, анестезиологът ми показва часовника си, на който с големи цифри свети 16:17 ч. (поне децата ми никога няма да се чудят в колко точно часа са родени, ако искат да си направят хороскоп), а над паравана ми показват нещо врещящо и синьо-лилаво, което тутакси в полет ми напикава лицето. Всичко това се случва на практика едновременно и всички се смеем. Тя е тук. Тя врещи и пишка, значи най-важното е наред. Добре дошла, Мила! После д-р С. казва, че наистина е останала съвсем без вода и едвам я е обелила от ципите, а тя още вътре се е опитвала да диша. Надявам се, че няма дълго да ни се сърди за внезапното изтръгване от рая, но наистина нямахме вече накъде да чакаме. Чувам я как плаче някъде надолу по коридора, докато неонатолозите я оправят. Носят ми я увита като пашкул и вече не толкова сърдита, допират ми я до бузата и ме оставят да я целуна, да й поговоря и да я помириша. Добре дошло, малко бебе, шепна й. Здравей, аз съм мама. Много те обичам.

Събуди се.

… to be continued…

Advertisements

Раждането – митове и легенди (I)

Първо малко дефиниция на понятията:

Активното естествено раждане представлява естествен родов процес, в който няма медицинска намеса или е сведена до минимум. Такова раждане се ориентира спрямо индивидуалните нужди на раждащата жена и не предвижда рутинни интервенции. Ролята на лекаря е наблюдаваща, пасивна. Акушерката играе поддържаща роля. Раждането не се предизвиква, ускорява или обезболява медикаментозно. Раждащата жена има свободата да се движи, да приема храна и течности, да заема различни пози, да напъва във вертикално положение, без екипът да се намесва в нормалния ход на процеса, независимо от неговата продължителност. Тя има правото на присъствието и подкрепата на своите близки. След раждането бебето не се отделя от майката и се осигурява възможност за непрекъснат физически контакт, насърчава се кърменето.

Теоретично активното раждане може да се случи както в извънболнична, така и в болнична среда. На практика в България активното раждане в болница е почти невъзможно.

Дирижирано естествено раждане е раждане, което протича с лекарска намеса и с помощта на рутинни медицински интервенции за неговото стартиране, мониториране, ускоряване и обезболяване. През втората фаза (изгонването) медицинският персонал обикновено “дирижира” напъните на родилката. Раждането на плацентата също се предизвиква медикаментозно или с друга намеса отстрана на екипа. На практика това е единственото възможно “естествено” раждане в българските болници.

Асистирано раждане е всяко раждане, на което присъства квалифициран медицински персонал – акушерка и/или лекар.

Неасистирано раждане е раждане, при което такъв персонал не присъства.

Домашното раждане може да е асистирано или неасистирано. В България асистираното домашно раждане не е законово регламентирано.

В много държави по света има опция за асистирано активно раждане в родилна къща или родилен център. Раждането се подпомага от акушерка според индивидуалните потребности на родилката. Има възможност за бързо прехвърляне в болнично заведение при настъпването на непредвидени усложнения.

1. Мит за раждането – вагиналното раждане е съпроводено от свръхчовешка болка, често води до голям стрес и трайно увреждане на бебето, както и до жестоки разкъсвания на майката, която никога повече няма да води нормален сексуален живот.

Истината: Ако бебето е застанало в оптимална позиция, родилката е добре подготвена за процеса на раждането, познава го и знае как може активно да участва в него, има необходимата подкрепа от таткото или друг придружител (дула), вероятността да роди с минимум болка и никаква травма за себе си и бебето, е много голяма.

Жените, които получават достатъчно подкрепа по време на цялото раждане,

  • имат нужда от по-малко аналгетици/анестетици
  • по-рядко стигат до раждане чрез форцепс/вакуум екстракция
  • по-рядко стигат до цезарово сечение по спешност
  • изпитват по-голямо удовлетворение от раждането

2. Мит за ражданетоепидуралната анестезия е манна небесна, напълно безопасна за майката и бебето. Да се ражда без упойка е варварско и назадничаво, тогава можем да си раждаме и като баба на нивата.

Истината – епидуралната анестезия може да има големи предимства, ако раждането се проточи и е много болезнено (например при субоптимално фетално предлежание), но има и някои доказани недостатъци:

  • повишава риска от раждане чрез форцепс/вакуум екстракция
  • повишава риска от неуспешно кърмене

В повечето държави се предлагат алтернативни начини за обезболяване – акупунктура, акупресура, масаж, движение, раждане във вода, хомеопатия, методи за релаксация. Там медицинския персонал е обучен не само да поставя епидурални упойки, но и да помага, ако жената желае немедикаментозно обезболяване. Лично съм виждала как в една средноголяма берлинска болница лекарите обезболяват с акупунктура. Броят на епидуралните упойки беше много малък.

Опиатите в епидуралната упойка потискат производството на ендогенни морфини (ендорфини), които не само обезболяват, но и играят роля в изграждането на връзката между майката и бебето веднага след раждането и субективното „ниво на щастие“, което майката изпитва. При овце се наблюдава отхвърляне на бебето от майката, когато е поставена епидурална упойка. Това е част от обяснението за затрудненията при кърменето.

3. Мит за раждането – Бебето страда повече при вагинално раждане, отколкото при раждане с цезарово сечение. При естествено раждане бебето се мъчи или изпитва болка.

Истината – Когато раждането започне спонтанно и протича нормално без външна намеса, бебето изпитва дискомфорт по време на контракциите, но не и болка. Хормоналните промени, които се случват по време на естествено раждане, сигнализират и на бебето, че „нещо се случва“, в известен смисъл то е подготвено за напускане на квартирата. Ако майката е спокойна и няма пикове в отделянето на адреалин/катехоламини в периода на получаване на разкритие, бебето не изпада в стрес. Точно както и майката, то има възможност да си почива между контракциите.

Когато се ражда със секцио, бебето се изважда от утробата без никакво предупреждение и подготовка. Вероятността да е стресирано е много по-голяма. Може би главата му не е сплескана от преминаването през родовия канал, но мозъкът му не е получил редица необходими стимули – не само от майчините хормони, които преминават през плацентата, но и от собствените му нервни окончания – за допир, за натиск и т.н., които формират в мозъка „образ“ на собственото тяло.

Емпирични данни сочат, че сред децата, които посещават кабинетите на кинезитерапевтите и рехабилитаторите, има повече такива, родени по оперативен път, отколкото по естествен механизъм.

(В раздела „информационна агенция ЕЖК“ мога да споделя, че Марулята на 9 месеца едва преди няколко дни започна да се обръща от гръб по корем, седи нестабилно, не се изправя, като цяло „изостава“ с 3-4 месеца от връстниците си. Мен това не ме притеснява, но го наблюдавам и при други бебета, родени със секцио.)

4. Мит за раждането – За безпроблемно вагинално раждане е достатъчно бебето да е с главично предлежание.

Истината: Не е достатъчно. Оптималното фетално предлежание е главично, като гръбчето на бебето се намира от лявата страна на майката. Ако бебето е застанало така, то има най-кратък път до изхода. Ако е с гръбчето отдясно или към гърба на майката, това вероятно ще доведе до по-дълго и трудно прогресиращо, а също и до по-болезнено раждане. Причината е в механизма на раждане, при който бебето първо трябва да се завърти в оптимална позиция, и едва след това навлиза в родовия канал. Моментът, в който гръбначният стълб на бебето и този на майката, се намират един върху друг, е особено болезнен.

Феталното предлежание трябва да бъде установявано периодически по време на бременността, за да може майката навреме да вземе мерки и да помогне на бебето да заеме оптимално положение. За тази цел има елементарни техники и упражнения, които помагат и за обръщането на седалищно разположено бебе, но лекарите рядко са запознати с тях. Важно е бременната да знае, че тя има известен контрол върху ситуацията и може да помогне активно на бебето да заеме правилната позиция. Добре е това да се случи в по-ранен етап на бременността (32-34 г.с.), докато все още има достатъчно място за движение.

[Следва продължение…]

Източници:

  1. Национална стратегия за асистиране при нормално раждане на Министерството на здравеопазването на Испания – съдържа подробен книгопис на изследванията, върху които се базират заключенията и препоръките на комисията
  2. Spinning babies
  3. Релаксация, гравитация, движение – нашите съюзници по време на раждането – Ивета Драганова
  4. Техники и упражнения по време на бременността и раждането – Ивета Драганова
  5. Endorphins, Labor, Pain, and Bonding by Bonni Elizabeth Hall

Петиция в подкрепа на активното естествено раждане

Каталясала съм тези дни, не знам защо. Може би ми се понатрупа умората, макар че Марулката влезе нощем в ритъм и ме буди само веднъж, най-много два пъти. Обаче днес беше непоносима, цял ден хленчи, а следобед откровено си рева, без да мога да идентифицирам причината. Подозирам зъби. Та като я приспя все мисля да стана и да посвърша нещо мое, ама заспивам с нея. Но понеже времето минава, искам да драсна два-три реда за Петицията, нищо че няма да толкова подробна публикация, колкото бях намислила.

Неотдавна старира Кампанията в подкрепа на активното раждане на „Естествено“ – дълго и внимателно подготвяна и премисляна. Въпросната Петиция е важна част от кампанията. Тя цели промяна на детското и майчиното здравеопазване в България – нещо, от което определено има огромна нужда. Разпространените АГ-практики в България са от времето на Макаренко (макар че някои от тях може би се основават на сталинистка идеология…), новите кадри се обучават по старите схеми и безхаберие, арогантност и откровена грубост се ширят из родилните зали на родината. Секциото по желание се възприема като нещо напълно нормално, но ако искаш да родиш според природните закони, реално често се оказва, че нямаш избор. Аз нямах.

С петицията искаме да постигнем осъвременяване на медицинския стандарт и условията в родилните домове, минимизиране на външната намеса в процеса на раждането (когато той протича нормално и безпроблемно), хуманно отношение към майката и бебето, осъвременяване на обучението на лекарки и акушерки. Искаме също така да реабилитираме акушерката като „компетентен орган“ в родилна зала (и извън нея) – в момента тя до голяма степен е загубила позициите, правомощията и уменията си.

Аз, като лекар, заставам зад исканията на Петицията и ги оценявам като разумни и реални от медицинска гледна точка. Документът е обмислен и изготвен изключително внимателно, с референции на сериозни източници в областта на акушерството и гинекологията. Аз, като жена, знам, че това, което искаме, е постижимо и го заслужаваме, както го заслужават и децата ни. Крайно време е да си върнем правото да раждаме в хармония със собствените си разбирания, без да бъдем саботирани или наказвани от лекарите и системата, защото им създаваме неудобство. It’s not about them, it’s about us and our babies.

Основен принцип на медицинския стандарт да бъде: „Майката и детето са центърът на предоставяната родилна помощ. Целта на родилната помощ е да осигури здравето на майката и детето посредством възможно най-малката намеса, която е съвместима със сигурността.”

Моля ви, ако подкрепяте правото на избор и смятате, че родното здравеопазване има сериозна нужда от реформа, подпишете петицията. Тя е само в основата на Кампанията и няма да остане глас в пустиня. Простете клишето, но заедно сме силни. Още не съм се отказала 🙂

Имам още много да кажа, но сега отивам да си легна при дребната, че не се знае утре на какъв хал ще сме 🙂 Лека нощ!

Запознайте се с Марулка :)

Аз съм Ян Бибиян,
аз съм малък като залък,
силен като великан!
Михаела, aka Марулка, се роди сутринта в 09:03 ч. – още не съм й проверила асцендента! Тежи 2960 гр и е дълга 47 см – истинска грация! Вече успя да си издере личицето, ‘щото гламавата й майка е забравила ръкавичките, а госпойцата се роди с маникюр.

И понеже ми умря циганката, да се похваля, че съм пич и половина 🙂 Не че да родиш секцио е кой знае какво геройство, но щом тази сутрин не успях да се панирам като хората, сухите тренировки по приложен будизъм наистина са дали резултат!

И така… she’s a beautiful girl! 🙂

Каквото и да си говорим – прилича на баща ми, дори не на мен! Сега е моментът да преговарям за наследство! 😉

Свалям снимките на беба от блога по настояване на майка ми и баща ми. Те си имат техни си причини, с които аз не съм съгласна, но ще им спестя психическия дискомфорт. Снимки ще има – джъст лейтър 🙂

The Business of Being Born in BG

Имам чувството, че трябва да напиша нещо за „избора“ си да родя със секцио, преди да ме емнала въртележката, че после може и мерак да нямам. Понеже екшънът се вихри ето тука, ще копирам диалозите, в които обяснявам мотивацията си. Надявам се, че другите участници нямат против да бъдат цитирани в блога ми – в противен случай да ми се обадят.

***
… никого няма да тръгна да разубеждавам в избора му, особено след като аз самата, макар и с огромно нежелание и съжаление, съм преценила, че в тази държава не желая да поема риска да родя по естествен механизъм. Както в друг момент и в друга държава, живот и здраве, не бих избрала да родя със секцио…

… Но честно казано, мен ме очаква секцио след има-няма седмица и това хич не ме изпълва с ентусиазъм Sick Нито ме е страх от операцията, нито от упойката, нито че щяло да боли (има си начини и след секцио да не боли особено), просто имам чувството, че това не е най-добрият начин да посрещна детето си в света… че ще лиша и двете ни от естествения процес на раждането/прехода, който е колкото физически, толкова и духовен. А в живота периодите на преход са много важни и първият, който поставя основата на всички останали, е именно раждането. Така или иначе, съзнателно съм взела решение за секцио и не се тръшкам, но ми е малко мъчно…
Освен това съм от майките, които вероятно никога няма да кажат с чиста съвест „аз родих“, а винаги ще казвам „роди се“… просто моя си нагласа…

бъръло-бъръло: Ха, това беше и мой основен мотив (и други, де),но не посмях да го напиша в прав текст. Би ли споделила, моля те, като човек работещ в сферата на здравеопазването в България (Нали така беше?) защо стигно до това решение?

simplyaven: като става дума за духовно, на мен нагласата ти ми звучи зле за бебето. аз съм убедена, че майката предава емоциите си на детето и емоция от типа „не те исках точно по този начин, не си го представях така, не ми се искаше така да стане“ е кофти за посрещане. просто мое мнение. аз се настроих супер положително и си посрещнах детето, както бих го посрещнала и щъркел да ми го беше донесъл – с радост. и малко не разбирам защо ще вземеш съзнателно решение, което те кара да ти е мъчно, но може би аз не съм наясно. съзнателно си взела решение да лишиш и двете ви от въпросните важни преходи, а какъв е смисълът ако гледаш назад със съжаление? при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.

@ бъръло-бъръло: Ами… питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори „не“. Присъствала съм на достатъчно нормални раждания и секции в „Шарите“, Берлин, за да съм си създала относително обективна представа как действа германският лекар в различни (вкл. спешни) ситуации. Карала съм стажове по АГ, асистирала съм на секции, присъствала съм на нормални раждания в „родилни къщи“, водени само от акушерки. Секцио „по желание“ не съм видяла, а индикациите за секцио по медицински причини са изключително строги и описани в съответните документи/стандарти, които се актуализират периодично. Лекарите и акушерките освен методите на традиционната медицина, владеят и алтернативни методи за обезболяване, предлага се раждане във вода. Никога, дори при жени със сериозни очни или други придружаващи заболявания, не съм виждала „скачане по корем“, окситоцин се прилага изключително пестеливо при реален застой на родовата дейност, а не „за ускоряване“ (никой не смята, че е необходимо да се ускорява един естествен процес), простагландин за индукция съм видяла веднъж при жена, преносила 10 дни след термин. Никога не съм видяла родилка с контракции, вързана за апарат за тонове по-дълго от 5 до 7 минути или принудена да лежи по гръб и да си чака разкритието. За сметка на това съм виждала родилки с контракции в кафето, на двора, по коридорите. Задължително придружени от бащата на детето. Виждала съм жени да раждат пражи, седнали, на четири крака и медицински персонал, който ще легне на земята, за да хване бебето, ако трябва. Никога не съм виждала част от екипа да заплашва или да си изкарва лошото настроение/домашните грижи/просто кофти характера на родилка. Никога не съм виждала да се провежда медицинска интервенция, без тя предварително да е обяснена – особено в някои квартали на Берлин има пациентки с турски, арабски и друг произход, които не говорят езика – в такъв случай се прибягва до услугите на преводач, назначен специално за тези цели от болницата. И това е само в случаите, че бременността и раждането протичат относително нормално – нали си представяш колко в пъти повече грижи и усилия се полагат за рисковите бременности и раждане. Никога не съм виждала жена да си поиска секцио, защото се страхува да роди нормално или няма доверие на болничния персонал. За тях секциото е операция, а хората ги оперират, когато има някакъв проблем. Останалите раждат и си отиват у дома след 6/12/24/48 часа.

Аз се прибрах в България, защото това беше желанието ми, без нереалистични или завишени очаквания. Това означава, че трябва да си нося последствията от избора, това включва и начина, по който ще родя детето си. Защото съм стажувала и в българско АГ – мисля, че след всичко гореописано всеки може да си направи паралелите и да открие деветте разлики, без на мен да ми се налага да ги изброявам. (Но пък ако някой настоява – ще ги изброя.) Та по тази причина просто се сътрахувам за зрението си и за психическото си състояние и не бих рискувала да родя по естествен механизъм на родна почва. От известна гледна точка секциото ми се струва „по-малкото зло“. Което не значи, че ме кефи Wink Но пък означава, че ще работя с всички сили, за да се промени ситуацията така, че едно второ дете живот и здраве да го родя нормално или да го родя другаде…

@ simplyaven: Ние с бебето сме се разбрали Wink Няма идеални неща в този живот и „не те исках“ не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои – просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не. Колкото до пропуснатия rite of passage, тези неща се наваксват, стига да си наясно, че са били пропуснати и да положиш съответните усилия.

simplyaven: браво на теб. за мен същественото е, че:
реално ти ще раждаш секцио по желание, при все че в подписа ти седи сайт за естественото;
участваш активно в дискусии за всичко природно и натурално;
имала си възможност да последваш тези си принципи, раждайки най-най-естествено навън;
и въпреки всичко, въпреки, че очните проблеми не са показание за секцио, ти се връщаш в България, където имаш възможност да избереш секцио по желание.

на мен това ми звучи демагогски, след всичкото овикване на родилите секцио по желание в този форум. и фактът, че си медицинско лице и избираш този вариант, на мен лично ми говори много. разбира се, аз съм мнителна и не се вълнувам от някакви неясни страхове. ако човек е принципен във възгледите си, той живее спрямо тях. а най-лесно е да се обясним с противоречивата си природа. туй-то, просто разсъждения, защото много загрубя тона към родилите секцио по желание (аз не съм от тях, за протокола).

от друга страна много се радвам на постовете ти и искрено се надявам да повлияят в положителна насока на тълпата, която да спре да хвърля камъни и да види, че и тези, които са можели да родят вагинално „на запад“, с всичките му техники и радости, и те ще раждат секцио в България.

„питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори „не“ – аз оставам с впечатлението, че това се отнася до твоите очи, ако не – грешката е моя, но и ти не си пояснила. тук като цяло не са показание за секцио въпросните заболявания. и както вече написах, от твоята история се надявам единствено да произлезе повече толерантност и по-малко биене на тъпана „назад към природата на всяка цена“.

@ simplyaven: Питала съм професора, който ми водеше лекциите по АГ през 2003 година. Питала съм принципно, защото в България от малка са ми повтаряли всички очни лекари, че не бива да раждам нормално. В Германия това не е индикация; за сметка на това в Швейцария е. Също така и по немски форуми съм срещала майки с моите проблеми, на които им е препоръчано раждане със секцио от германски колеги – не е толкова еднозначно, но аз по принцип съм убедена, че е възможно да се роди нормално (при съответните грижи, персонал, обстоятелства), без да се увреди допълнително зрението.
Върнала съм се в България през май 2005 година, за да бъда с човека, когото обичам и да живея в държавата, която обичам. настоящето бебе датира от декември 2007 година Wink Не е толкова просто да си вдигнеш багажа и да идеш да родиш някъде другаде, когато това струва пари, а получаваш 450 лв. лекарска заплата Wink
Реално аз ще раждам секцио по медицински причини (защото в България -9 диоптъра, 3 цилиндъра и гранично високо очно налягане е индикация за секцио – досега не срещнах лекар, който да каже няма проблем, мойто момиче, ще си родиш бебето без проблем и ще продължиш да виждаш след това, аз поемам тази отговорност).
Да, аз съм медицинско лице, нагледала съм се на кофти практики и лошо отношение в български родилни отделения и желая да си спестя експириънса на евентуалното секцио по спешност с всички екстри. Разбира се, мога да се запъна и да родя неасистирано у дома, но при най-близката болница на около час в тежък трафик – не смея.

Ти разсъждаваш върху моя живот, моите принципи и моя избор, а аз просто живея в тази реалност… Туйто Wink

The Business of Being Born

Вчера се събудих и реших, че ми текат води. Това в последствие май се оказа най-великото напикаване в историята на човечеството, но for the time being си помислих, че Марулка може би е решила да се ражда и събрах (най-после) една чанта с багаж за болницата, успокоих баща ми, който се опитваше да успокоява мен, и докато пътувахме към Токуда, всъщност вече бях сигурна, че е фалшива тревога и се чувствах доста глупаво. Но тъй като така или иначе вече бяхме там, видяхме се с доктора, според когото най-спокойно ще си дочакаме 13-ти, оставихме 30 лв. и се прибрахме. Всъщност, да се родиш на 01.08., петък, новолуние и на слънчево затъмнение май не е най-лошото нещо на света, но явно не достатъчно привлекателно за бебка. Не си спомням какво пишеше в лекциите по астрология за затъмненията…

Абе, направихме една суха тренировка, от която разбрах, че вече съм готова за Марулка. Единственото ми съжаление беше, че още не сме направили снимки на бременното ми коремче в 9-ти месец. Това да ми е дерт, нали? 😉

In other terms, вчера започна Световната Седмица на Кърменето 2008, за която можете да прочетете повече при Василена и Бу. Разбира се, не само там, но там вече си има линкове към всички други по-важни места и мероприятия. Освен това La Leche Lеаgue с гордост представя първия в България клип за кърмене, feat. Ваня Костова и 10 страхотни майки, една от които е самата Яна Монева с нейния тримесечен син Симеон – моя близка приятелка и талантлив поет.

„Естествено“ също участва в отбелязването на ССК с поредица от срещи за кърменето.

Толкоз засега. Oтивам да мотивирам общия работник с кюфтета и пържени картофи 😉

Пфт, да не се похвали човек – пресолих кюфтетата 🙂

Ъпдейт :)

Страшно много неща ми се въртят из главата, за които искам да пиша – във връзка с раждането, с Естествено и с това дали е по-хубаво да си възрастен или дете… обаче няма никакви изгледи скоро да стигна дотам. Сигурно ще си отпиша в Токуда на лаптоп-а, докато Марулка спи, живот и здраве. Сега малко фотоси 🙂

Поотраснал хипопотам преди точно две седмици
Ако чадърчето ви е познато, то е, защото е това чадърче 🙂


У нас започва да прилича на Вила Вилекула, от което не бих могла да бъда по-щастлива. Според мен, точно такъв трябва да е домът, в който да растат деца.

Днеска ходих до Бриколаж за самозалепващо се фолио, с което да внеса малко слънце в иначе тъмната кухненска ниша. Освен това хладилникът имаше остра нужда от разкрасяване. Всъщност, ние имаме нужда от нов хладилник, ама няма да е сега 🙂 изумена съм, че в БГ все още е възможно продавачка (или шоп-асистант) да ти каже с провлачен тон: „Ами от това няяяямаме повече“. В случая ставаше дума за жълтото фолио и според мен просто я домързя да потърси в склада.

Когато членуваш в кръжока „ръцете ми пречат“ цялата работа е малко пипкава и сложна, ама нали щях да се уча да не съм войнстваща перфекционистка, та какво от това, че фолиото се понабръчка и стана на балончета, които после пуках с карфица :))) А и на Вила Вилекула й отива да е тук-таме криво!

Утре ще бием дупки в стената за един вкусен постер и най-после ще мирясам… с кухнята 😉

А в банята е синичко 🙂 П. е най-милият и нескопосен бояджия на целия свят. (Не питайте за простора.)
Пст, обичам те!

Отбой ;)

Вече нямам желание да бременея до декември. Малката е пораснала с близо 300 гр. за една седмица и си е забила петичките в ребрата ми отдясно. Е, няма такава болка – нито да лежиш, нито да седиш. А като се разбълничка насам-натам и коремът ми приема причудливи форми 🙂 С П. любовно я наричаме „Пришълеца“. И е топлооооооо!!! По-скоро горещо.

Ремонтът е доникъде. Имам половин боядисан таван в хола (на петна, ‘щото П. го боядисва нощем ;)), един паднал таван в антрето и толкоз. Вчера го „заплашвах“, че ще ида да боядисам сама и той се смее и казва: „И след това веднага ще родиш.“

Няма лошо. Насрочихме планово секцио в Токуда за 13-ти август (заради проблема с очите ми) и веднага се навъдиха специалисти по номерология, Кабала и дръж-ми-шапката да дават акъли. Нали знаете оня виц защо българите не правят секс на обществени места… мдам… И без това ми е странно как така аз (или който и да е било друг) ще определям кога е добре да се роди детето ми. По принцип и в астрологията е забранено да се гледат картите на малки деца, така че за мен е абсурдно да седна да изчислявам и да смятам и да избирам нещо, което на мен ми харесва. В крайна сметка, това човече е самостоятелно от мен и кой е казал, че преценката ми е правилна?! Та, имам аз морални скрупули с това планиране и се надявам девойката да тръгне да се ражда по-рано, ако има претенции. Иначе я вадим на 13-ти и приемаме, че е съгласна. Всеки да си носи отговорностите. (Моме, предупредих те. После да не ми се сърдиш цял живот на мене. Виж майка ти каквато е тъпа и упорита как е преносена 13 дни. По термин съм била обречена на безславното съществуване като зодия Риби. Нищо лично 😉 Просто не е за мен.)

Имаме матрак, но нямаме креват (което ми напомня днес да се обадя в ДаНет да питам какво става). Прах за пране БамбиноМио ще има след 20-ти, така че дрешките стоят неизпрани и неизгладени. Аз само се местя от една кълка на друга и облъчвам бебето с малоумна немска телевизия. Трудно е да четеш каквото и да е било със свредел, забит в черния ти дроб. Нямам още обменна карта и направление за хоспитализация. И изобщо съм много дзен 😉

Посещение на Клер Лопринци в София

Сдружение „Естествено“ има удоволствието да Ви покани:

П
осещение на Клер Лопринци в София

Между 24 и 28 юни 2008 в България ще гостува Клер Лопринци – традиционна акушерка с 30 годишен стаж.

Тя е от линията на сицилианските акушерки, обогатила своята практика и с познанието на индианските и афро-американските традиции в акушерството.

Понастоящем преподава в Ehunuikaimalino Hawaiian Immersion School, като дейността и се развива и в други държави по света. Провежда семинари и обучения, насочени към естественото раждане и асистирането му. Водила е ражданията на повече от 600 бебета при домашни условия. Автор е на множество статии и публикации за раждането, традиционното акушерство, последиците от различните интервенции, влиянието на медикаментите върху новородените и други.

Мисията й е да помага на жени от различни етнически култури да се възвърнат към естественото раждане, да възвърнат своята сила и способност да раждат своите деца активно и без вмешателство, в името на едно по-здраво бъдещо поколение.

Майка е на три големи вече деца, всички работещи в сферата на образованието и медицината. Също така упражнява природолечение и акупунктура. Обича да работи за мира в света, вярвайки, че децата родени в мир, ще израснат пазители на мира.

Програма:

24 юни (вторник) Целодневен семинар за активното раждане и подготовката за него, насочен към бъдещите и настоящи майки.
Мястото: Частен дом в Бояна
.
Цена за участие 35 лв.
Местата са ограничени.

26 юни (четвъртък), 11:00 – Лекция на тема «Естествено раждане и съвременни световни тенденции в акушерството», предназначена за лекари, акушерки, студенти по медицина.
Мястото: Конферентната зала на Тенис Клуб Малееви, бул. Никола Вапцаров 57
Вход свободен.

26 юни (четвъртък), 14:00 – Пресконференция на тема «Естествено раждане и съвременни световни тенденции в акушерството».
Мястото: Конферентната зала на Тенис Клуб Малееви, бул. Никола Вапцаров 57.
Вход свободен.

27 юни (петък), 18:30 – Презентация на тема «Активно естествено раждане», предназначена за бъдещи и настоящи майки.
Мястото: Йога студио Мандала, ул.Княз Борис I, No. 177 ет. 2, (ъгъла с бул. Сливница)
Цена за участие: 7 лв.

28 юни (събота), 17:00 – Неформално парти с беседи на различни теми, свързани с бременността, раждането и отглеждането на децата.
Мястото: Веда Хаус – Къща за чай и мъдрости, ул. Гладстон 2.

Участието във всички мероприятия е с предварително записване на estestveno@gmail.com.