Ме me me me me meme

Мислех си, че не съм писала тук за себе си (baby unrelated stuff) май откакто М. се роди. Това са си две години, сериозно време. Не че тотално съм се асимилирала в майчинската си роля, но просто между многото роли не остава време; ако пиша, гледам да е за нещата, които по-късно ще имат значение или които искам на всяка цена да ги запомня.

Но все пак ми липсва това пространство като мое… и се чудех как да се върна към осмислянето на себе си през блога, а е трудно, когато много си мълчал, някакси мълчиш все повече. И за хубавото, и за лошото. И в тези пространства се случват много неща, но напоследък ми нараства убеждението, че именно разкриването на себе си, споделянето на себе си ни прави по-емпатични и потенциално живота по-уютно място за бъдене. Е, ясно, това е публичен блог и съм длъжна да бъда лоялна към твърде много хора и неща, към семейството си, независимо дали of origin или of choice, към професията си, и не на последно място към личните си убеждения. Може би оттам тази парализа, това затруднение да говоря за себе си, лавирайки между всичките тези обвързаности. И понеже често ми се струва, че не успявам да открия точната мярка, някакви неща си потъват в драфта и след известно време в небитието…

To make a long story short,

в един от блоговете в рийдър-а си намерих това и го харесах като за начало… като някаква отправна точка да се опитам да вербализирам себе си отново, не на последно място, защото така се разбирам по-добре 🙂 (А може би и да пиша по-редовно.)

30 Days of  Truth

Day 01 → Something you hate about yourself.
Day 02 → Something you love about yourself.
Day 03 → Something you have to forgive yourself for.
Day 04 → Something you have to forgive someone for.
Day 05 → Something you hope to do in your life.
Day 06 → Something you hope you never have to do.
Day 07 → Someone who has made your life worth living for.
Day 08 → Someone who made your life hell, or treated you like shit.
Day 09 → Someone you didn’t want to let go, but just drifted.
Day 10 → Someone you need to let go, or wish you didn’t know.
Day 11 → Something people seem to compliment you the most on.
Day 12 → Something you never get compliments on.
Day 13 → A band or artist that has gotten you through some tough ass days. (write a letter.)
Day 14 → A hero that has let you down. (letter)
Day 15 → Something or someone you couldn’t live without, because you’ve tried living without it.
Day 16 → Someone or something you definitely could live without.
Day 17 → A book you’ve read that changed your views on something.
Day 18 → Your views on gay marriage.
Day 19 → What do you think of religion? Or what do you think of politics?
Day 20 → Your views on drugs and alcohol.
Day 21 → (scenario) Your best friend is in a car accident and you two got into a fight an hour before. What do you do?
Day 22 → Something you wish you hadn’t done in your life.
Day 23 → Something you wish you had done in your life.
Day 24 → Make a playlist to someone, and explain why you chose all the songs. (Just post the titles and artists and letter)
Day 25 → The reason you believe you’re still alive today.
Day 26 → Have you ever thought about giving up on life? If so, when and why?
Day 27 → What’s the best thing going for you right now?
Day 28 → What if you were pregnant or got someone pregnant, what would you do?
Day 29 → Something you hope to change about yourself. And why.
Day 30 → A letter to yourself, tell yourself EVERYTHING you love about yourself
So, here goes:
Day 1: Something you hate about yourself
Нещо, което мразя/не харесвам в себе си… Само едно ли?! ;))) Добре, де. Не харесвам как всичко съ-/отнасям към себе си, приемам лично неща, които не са лични, дебна мимиките, жестовете и репликите на хората и започвам почти параноидно да си представям, че, видите ли, аз лично нещо съм сгафила/сгрешила/не съм направила/направила съм… вариациите по тема са неизброими. Това вероятно говори за известна доза его-центризъм (нездрав, такъв), защото в крайна сметка, хората имат право да са в кофти настроение, по дяволите, и това да не е непременно свързано с МЕН (и нещата, които правя или не правя). Не съм Център на Вселената, нали така ;))) Имам си си едно наум, че вероятно нещо примитивно в мен се храни по този начин, вероятно усещайки, че и отрицателното внимание е внимание. Както децата, които нарочно правят бели, за да им се скарат (това все пак означава, че възрастният ги е забелязал, отчел е белята, поне). Та и аз така…по някакъв подобен механизъм…
Айде стига толкова 🙂
Advertisements

Давали са ми червените обувки по телевизора :)

в компанията на такъмите на Петя, Василена и Denia

Макар и да не празнувам осми март, специални благодарности на Рос, че ме светна, иначе хич нямаше и да подозирам за внезапната си медийна известност 😉

такъми!

днес съм в малкобуквено настроение 🙂

дъъъъъъълго дебнах най-нашумялата блог-игра напоследък да стигне до мен и вече бях започнала да се чувствам като в часовете по физическо, когато капитаните на отборите винаги ме избираха от немай къде последна 😉 (добре де, и с право…), но то4ица като един супергерой ме спаси от тягостните гимназиални спомени, подавайки ми щафетата, за което много й благодаря 😉 ’cause I’m pathetic like that 😉

моите такъми не са риболовни. и технически не са. няма да ви показвам лаптопа си, който дори не е мой в тесния смисъл на думата, въпреки, че съм му предано отдадена (може би малко прекалено). няма да ви показвам и мп3-ката, макар и с 20 GB памет, която постоянно забравям да заредя. сапунерката на сони има интересна история, но е безкрайно безинтересна на външен вид. в общи линии, моите „такъми“ са повече „разни работи“, които правят живота по-шарен и уютен или просто казват по нещо за мен, което може би още не знаете. in no particular order. enjoy!

играчките: това е само малка представителна извадка, в спалнята има още пълен кош. повечето са подаръци, основно са плюшки и дървени, с изключение на една пластмасова дрънкалка, която тя толкова предано обича, че не можах да й я взема. люлката е подарък от брат ми в германия. играчките са навсякъде и вече предчувствам как някоя сутрин в не много далечното бъдеще ще стана пипнешком да си направя кафе преди работа и в босата ми пета ще се забие чарк от конструктор или нещо подобно. М. вече откри играта „аз мятам всичко на пода, а мама ми го вдига“ и така прекарваме една част от дните си.

слушалката: исках да е тюркоазено синя, но това беше единстевният цвят, който имаха в наличност. свикнах с нея и започна да ми харесва. педиатрична е, затова е толкова малка. Литман е, струва майка си и баща си и както казва д-р Паунов (таткото на Поли), не ти трябва Литман, трябва ти акъл, но аз все пак се чувствам по-добре с нея (може би поради липсата на достатъчно акъл ;)). страхотно качество, чува се много чисто и страшно я пазя да не я загубя. въпреки това не изглеждам много респектиращо с нея, няколко пъти съм чувала (след като съм снела анамнеза и съм прегледала детето) разтревожени родители да ме питат а кога ще дойде лекарят? очевидно изглеждам на 19. какво пък.

чашата: е с макове и ми е подарък от Мария. много ми е ведра и ми харесва да започвам деня си с нея, но трябва да се отуча да поглъщам кафето на три глътки.

пасаторът и каната: кухненски такъми. с пасатора сме неразделни, откакто марулята започна да яде манджи. подозирам, че покрай нея най-после ще се науча да готвя и даже ще вземе да ми хареса. размазва ме с радостните си писъци, докато загребвам от авокадото. каната е нова – филтърна. откакто научих, че за направата на една бутилка за минерална вода от 1,5 л се изразходва повече вода, отколкото съдържа, реших, че не искам да спонсорираме подобно разхищение на ресурси. за съжаление водата от  чешмата дюс има вкус на ръждясали тръби, но каната върши чудеса. по-вкусна вода не съм пила през живота си. П. също й е голям фен.

обувките: са червени. освен това са повод за това стихотворение. много ми оправят настроението, комбинирам ги смело с всякакви неподходящи цветове и не ми пука. като си погледна краката, се усмихвам. на всичкото отгоре са изумително удобни.

шапката: е тибетска. в известен смисъл върви в комплект с обувките. беше талисман на пролетния празник на ГЛОСИ миналата година. като един истински асц. лъв много обичам да се обръщат по мен, а шапката просто обира овациите. най-готиното е, че оправя настроението на другите хора! предразполага ги към идиотии 🙂 често ме спират да ме питат откъде е. предлагали са ми 40 лв. за нея, но отказах. купих си я, докато бях бременна и това я прави още по-специална. чела съм стихове с нея. чувствам се малко като вещица на екстази 😉

тефтерът: е подарък от другия ми брат. изработен е ръчно в непал (хартията също е handmade). мантрата е „ом мани падме хум“. имам го повече от година, но още не съм писала в него. все го пазя за нещо умно и възвишено, ама… 😉 ако някой ден си направя татуировка в основата на врата под косата, ще е с тази мантра.

учебникът:  тежи 7 кг. 3000 страници. голям мерак ми беше. засега само го местя насам-натам, но и неговото време назрява.

кутията: ще я дам на Марулята, като порасне. съдържа разни работи като теста за бременност, снимките от ехографа, лентичките от болницата и все такива. аз съм сантиментален тип и мисля, че всеки би се радвал да има такава кутия, пълна с малки истории за любов и щастие. засега е малко грозна, но ще я сменя с по-подходяща, когато открия.

мартениците: за мен са символ на обновление. всичко хубаво започва с мартениците. аз си ги нося до 31-ви, с щъркели или без. март си е моят месец на надежда и радост.

вълшебната кутийка: ми е талисман и подарък от П. за един рожден ден преди 2 години. прекарах два часа в напразни опити да я отворя, защото страдам от пространствена несъобразителност. вътре има… тайна 🙂

слингът: е подарък от Яна. ако ме попитате за едно нещо, което да купите на бебето си, това е слинг. спасявал ме е десетки пъти, когато М. не може да заспи; когато сме някъде, откъде не искаме да си тръгнем веднага; когато пред вратата има преспа и не мога да изкарам количката; когато трябва просто да ида бързо до магазина… да си носиш детето в слинг е страхотрен кеф не само за детето, много е близко, някак, много хубаво общуване. хората по улицата се усмихват от малкото размахващо ръце и крака човече и виждаш, че настроението им веднага се оправя. освен това е изумително удобен, тежестта се разпределя много добре и става за дълги градски преходи и дори за планина. количката ряпа да яде 😉

понеже знам, че повечето ми любими блогъри вече са поканени да играят, предавам щафетата на който я иска и специално на Бистра, която може би не я иска, но аз бих умряла от кеф да видя някои от нейните „разни работи“, на Поли, с която живяхме известно време заедно (безславно) и половината ми работи са още при нея в квартирата, и на Лидия, ако иска да поиграе.

и честита баба марта!!!

Блогове в полет

Преди прекалено много време, но не чак толкова отдавна, че никой да не помни, мое безценно съкровище, Петя номинира the beautiful place to get lost за „блог в полет“. (Връщайки се назад по веригата, установявам, че още преди Петя за „креативен блогър“ ме е номинирал Графа, но… неслучайно в рийдър-а ми има 256 непрочетени поста. Благодаря, Графе. Трогната съм.)

„Блогове в полет“ е ъпгрейдната версия на номинациите за „креативен блогър“. Защо? Най-добре ще ви обясни самата Петя. Аз само ще вметна, че верижката на „Криейтива“ се точи из родното блог-пространство от доста време. Заглеждах го и аз няколко пъти от съображения, близки до петините, но не ми стигна концентрация на мисълта, за да го обясня толкова сполучливо:

Долу криейтива, който реже крилете на хора в полет!
Затова аз ще номинирам ”блоговете в полет“. Защото отвъд рекламата започва един свят, който не е криейтив. Той е истински и фантастичен едновременно. Ще номинирам блоговете, които се опитват да се ситуират в тази ивица на аутсайдерите. Каквато е и поезията.
Искам да благодаря на Петя, че ме е номинирала не само заради поезията, която тук напоследък е рядко срещано явление, а на първо място заради Кампанията за подкрепа на активното раждане. Това много ме впечатли, защото самата Петя няма основание да се вълнува от тази кампания или да споделя моите вълнения. Вероятно е доста далече от тях. Но фактът, че им е обърнала внимание, означава, че вижда по-далече от оградата на собствената си къщичка, което не че ме изненадва, но все пак ми стана много, много мило и приятно.
Колкото до злощастната поезия, поне безукорно спазвам точка 4 от Манифеста:

4. Поезията е вдъхновение. По-добре мълчи, когато вдъхновението го няма.

И не че ми липсва вдъхновение. Липсва ми вътрешна тишина (което не е непременно нещо лошо, но е малко изморително). Поезията обича тишините.

Вкратце, правилата:

– да се посочат 6-те неща, които те правят щастлив/а;
– да  се посочат следващите 6-ма номинирани с титлата “блог в полет”.
Шест мига от пролетта:
  • Дъщеря ни. От деня, в който, предчувствайки, изпуших последните си две цигари след нощно дежурство и видях прословутите „две чертички“, не съм преставала да бъда щастлива. И благодарна. И изумена. И смирена. Тя е живото (топло и миришещо на сън и мляко) доказателство, че има кой да ни чува молитвите.
  • Пролетта. Която за мен започва на 1. март. I’m a sucker for мартеници.
  • Четенето. Четящите хора откриват поразителни неща, написани на поразителни места: „Продуктът се препоръчва при здравословно хранене.“ – на опаковката от „Зайо Байо“! 😉
  • Той. (Ти. После да не питаш защо не пиша за теб в блога 😉 Обичам те.)
  • Авангардни песнички за деца. Поредицата ще се попълва според възможностите ми.
  • Морето. Някъде на север от Варна…

Шест блога в полет (номерацията е произволна, номинациите може би се повтарят.)

  1. Полетът на костенурката, очевидно 😉 Защото не я е страх да мисли и да казва какво мисли.
  2. Блогът на astilar, която е лицензиран преводач от клемски.
  3. Бистра, която обезоръжава с усмивка. Наистина. (Знам, че не обичаш такива неща, затова спокойно можеш да подминеш, но аз не можах да те подмина.)
  4. Реалността е въпрос на гледна точка. И аз така мисля.
  5. точки и запетаи. Заради поезията, но повече заради погледа
  6. all is full of love. Заради красотата.

Лека нощ! И einen guten Rutsch in das neue Jahr! Ще се видим от другата страна. Бъдете здрави.

Административно запитване

Някой по-умен и технически грамотен от мен знае ли, дали ако искам да си преместя красивото място за загубване от улица „Блогър“ на улица „Уърдпрес“, мога да взема със себе си цялата покъщина или трябва да изоставя плюшките и да започна начисто?
Признавам, за разлика от вещите, думите ги изоставям трудно…

(Нали ми разбрахте въпроса?)

The Absolute World

Тъй като хипопотамите обикновено си нямат друга работа, освен да се плацикат в някоя локва и да са много симпатични, реших да разнообразя това си занимание и да отскоча до Абсолютния свят, по покана на Янето (което винаги ми напомня за Ането, ама на Стефан Цанев, не на Ангел Каралийчев).

***
Та така… в моя Абсолютен свят:

– хората си изхвърлят боклука разделно; пазаруват с платнени торбички и „Волф“ (или които и да са) не събират кофите в неделя сутрин, 8:20;

– минимум двама души се придвижват с една кола за работа (за предпочитане 4);

– професията ми е напълно излишна, защото никой вече не се разболява и затова вместо с медицина се занимавам с това да съм много симпатична и да чета книжки (твърде утопично и вероятно доста скучно in thе long run);

– София е чист град;

– от шоколад не се пълнее;

– хората си говорят в прав текст, т.е. без под-, над-, хипер- и интертекстове и не се интерпретират взаимно;

– всеки блок има соларни панели на покрива;

– раждаме се със способността да разпознаваме „златната среда“ и да не залитаме много встрани от нея;

– знаем, че всичко е въпрос на отношение, без да ни се налага да го научаваме по дългия и мъчителен начин;

– всеки си носи собствените отговорности, не се бута да носи тези на другите и не предоставя своите да му бъдат носени;

– хората не се страхуват да сгрешат първия път, но не повтарят;

– децата получават от родителите си цялата близост и внимание, от които имат нужда, поради което планините от пластмасови отпадъци драстично намаляват;

– не дават реклами по телевизията;

– „страхът“ е непознато понятие;

– е шаренооооо 🙂

– хората се усмихват по улиците;

– Иракли е все така ултра пусто и затънтено място, Карадере също, на Арапя няма турски хотели, Яйлата не е обект на културен туризъм (само на некултурен ;)) лятото продължава 6 месеца в годината, останалите сезони – по два, затова пък температурите не надвишават 30 градуса и не падат под нулата (освен на предназначените за тази цел места :))

– не забравям да си полея цветята;

– дъщеря ми обича да чете книги;

– свиря поне на един инструмент и танцувам танго;

– знам как се прави домашна лютеница;

– не правя напук, не се репча и не се тръшкам, когато нещо не ми изнася, не обичам да играя Многострадалната Геновева с цел привличане на вниманието и не се опитвам да налагам на другите моите начини;

– приятелите ми са „просто щастливи“…

Дотук добре 🙂 Бих искала да надникна през ключалката на Абсолютния свят на Василена, Антония и Петя – стига да им се занимава, разбира се 🙂 Всички останали – чувствайте се поканени и оставете линк, за да мога да ви шпионирам 🙂

През просото


Айде днеска да го давам по-кротко, че явно емоцията ми дойде вповече тия дни.

***
В сайдбар-а има много ъпдейти, малко натежа, но какво да се прави. Това е блогър. Не знам дали искам да се опитвам да се прехвърля на уърдпрес, понеже дава опция за отделни странички. Блогрол-ът заплашва да стане безкраен.

***
мъничета
Това е микроблогът на едно23, за който научих от Бу.
Често ми се случва да искам да запиша нещо, но не ми се пише цял пост и забравям или ме домързява. Идеалната опция за нахвърляни мисли. Излиза в сайдбар-а посредством РСС фийд. Дава възможност за прикачване на линк, картинка и видео. Дължината на постовете е ограничена до 160 знака – колкото един смс, мисля.
Замислих се дали вместо това да не сложа Туитър, но реших да „избера българското“ 🙂
Мерси на Бу за помощта с рсс-а.

***
„Сексът и градът“, the movie.
Не ми хареса. Обичам сериала и си представях нещо доста по-свежо. Филмът е предълъг, с блед отблясък от стара слава. Скучен и ужасно предвидим. Жалко. Или просто аз съм се променила…

***
спунк. rocks
Лайфстайл списанието „за живот и здраве“ на „Дневник“.
Излиза всеки пети петък в месеца, когато има такъв (г/д 4 пъти годишно).
Засега са излезли два броя, много готин формат, рециклирана хартия. Чувам, че оформлението било спорно – на мен ми харесва. Пишат за всичко, което прави живота по-хубав, без да го изтощава. Един вид предлагат заедно да се научим да докосваме света пестеливо, без да се лишаваме от хедонистично удоволствие. На мен ми звучи добре, просто не съм родена за аскет. Има за всички от всичко, не дискриминира, не се опитва да налага определена философия, а показва многото начини, по които можем да сме щастливи. За нас остава само да си изберем.

Или, по думите на главната редакторка Ива Рудникова:
„Спунк“ е ужкимска дума, измислена от най-големия нещотърсач – Пипи Дългото чорапче. За тези, които още не се сещат – „спунк е нещо важно и красиво“, което Пипи търси. Не знае какво точно представлява, но е сигурна, че ще го познае веднага щом го види. Ако решите да се поровите, ще намерите разнообразни значения на spunk – „живост, веселост, добър дух“ на шотландски диалект, датска марка водка и билкови бонбони, албум на Sex Pistols, австралийски жаргон за „привлекателен“ и направо „сперма“ за милиони други англоезични потребители на сленг. „Спунк“ е малко като Зелиг – героят на Уди Алън, който няма ясна идентичност и се превръща в хората около себе си. Ако е сред сноби, веднага става сноб в, компанията на лекари е лекар, а в един момент напълнява само защото пред него стоят шишковци. По същия начин в „Спунк“ вие ще виждате това, което искате, и това, което въображението ви позволява. По същия начин в „Спунк“ вие ще виждате онова, което искате, и това, което въображението ви позволява. Списанието се занимава с теми, свързани със здравословния начин на живот. Като начало за нас „здравословно“ е равно на „доброволно“. Как да живеете е твърде личен избор, от който оставаме на почтително разстояние. Истинската промяна се случва отвътре навън, и то само тогава, когато си готов за нея. По пътя си ние срещаме смислени хора и научаваме разни работи за тялото и душата, които могат да се окажат много важни за някой. „Спунк“ съществува за това – за да споделяме нещата, които са ни направили впечатление и са ни подействалив някаква степен вдъхновяващо.

***
В Швеция ни завиждат за Екопак.
Най-добрата ми приятелка каза, че в техния блок само тя и майка й изхвърлят боклука разделно. За сметка на това един съсед от горните етажи продължава да си изхвърля торбичките през балкона в градинката отпред. Мдам.

Инструкции за разделно изхвърляне на отпадъците от сайта на Булекопак.

В Германия събират и био-отпадъците отделно – обелки от краставици, утайка от кафе, огризки от ябълки – и ги компостират. Ако живеех в къща, щях да си направя компост. Нашата тераса е малка, но всъщност мога да питам майка ми дали мога да ползвам тяхното покривно пространство 🙂

***
Видяхте ли как се пукат пуканки с мобилен телефон?
Правете си изводите.