Щастлив рожден ден, π ♥

Пи, изчислено до един милион знака – Карлсплац, Виена, снимка от Уикипедия

Щастлив рожден ден, mi amor
Когато се запознахме, беше на толкова минус десет 🙂
Вече почти 10 години сме заедно, а междувременно се е случвало да не вярвам, че ще стигнем дотук… може би и ти… Но ето ни.

Много ми е мъчно, че днес не сме заедно, ама пък зайците кой ги пита кога любимите им имат рожден ден 😦

Аз съм щастлива жена, защото

„… само твоята прегръдка има
извивките на моето желание.
И това понякога трае цял живот.“
(Е. Йосифова)
 

Двете с Мишката сме щастливи, че си нейн татко, защото не познавам по-отдаден баща от теб, който да не се дърпа от „женска работа“ 😉  Двамата с теб правим безспорно хубави бебета! 🙂

След почти десет години, благодаря ти за разбирането, за прошката, за оставането, когато е по-лесно да обърнеш гръб, за надеждата, за търпението…

Днес искам да ти кажа две неща:

и

Обичам те. Ti amо ♥

За следващите десет!

Реклами

Ode to the baby bruvver :)

005

Това е малкото ми братче 🙂 За сведение – имам два броя. Това е номер 3, аз съм номер 1. Номер 2 също заслужава a honorary mention, но се опасявам, че прекалено ревностно би отстоявал правото си на анонимност 🙂

Та, това е на Михаела любимият й вуйчо Ваньо. (Напоследък в нашето семейство всичките сме „на Михаела някой си“ :)) Освен със своята overall прекрасност, блести с дипломната си работа на тема „Хуа-тоу, мондо и коан като гранично-езикови феномени“, която защити преди има-няма седмица във философския факултет на СУ. I kid you not. Има великото търпение да сгъва сложни оригами и да играе капоейра с отдаденост, каквато не вярвах, че притежава. Приятелите му го наричат „човекът-дзен“. Аз му казвам kiddo.

Скоро ще замине да учи магистратура в Роскилде, за което съвсем леко завиждам (фестивалът!) и доста ми е мъчно.

Stay safe, kiddo, and enjoy the ride. Обичаме те 🙂

Сис

kiddo

Love is…

Помните ги тези, нали? За родените ’80-’83 със сигурност са били неразделна част от училищния им живот. Момчетата събираха и „‘менкаха“ картинки с коли от дъвки „Турбо“, ние събирахме тези и им викахме „лове ис“ (аз тогава още знаех английски, ама пак им казвах така). В това отношение бях класическа кокошка 😉 Имаше една игра, в която всички хартийки се оставяха с картинките надолу на някаква плоскост и трябваше да ги ударих с куха длан така, че да хвръкнат и да се обърнат. Обърналите се си оставаха за теб. Мда, не играехме вече на джамини. Жалко, всъщност. Сега нямаше да се срамувам от себе си 😉

Ето някои от нещата, които обичам:

***

Вальо, Ваня, Петя и Божидар да ми говорят за любов и поезия, сякаш са ми на гости в дневната. Много мило ми стана.

***

016

Дъщеря ми. Понякога в главата ми зацикля и си повтарям „дъщеря ми, дъщеря ми, дъщеря ми“, докато се старая да не мърдам много, за да не я събудя, защото спи в сгъвката на лакътя ми. Няма думи за това.

(Някой ще ми прати ли снимки от премиерата в събота?)

***

Дживан Гаспарян е в София днес и утре.

Настръхвам. Баща ми казва, че е събрал цялата мъка на арменския народ.

***

И тях помните, нали?

Намерих всички серии на различни езици в ютюб. Тази ми е любимата.

***

Детски му работи.

***

Сладки сънища 🙂