Един политически некоректен постинг, в който главно действащо лице е г-н Николай Бареков

(следното по никакъв начин не изразява официалната позиция на сдружение „Естествено“, а само моята лична такава)

Николай Бареков не си пише домашните. Не че това изненадва някого, който от време на време сутрин пуска битиви-ту. Г-н Бареков често е плачевно зле подготвен за темите в предаването си, но въпреки това напира за изява. Както и тази сутрин: „За или против секциото„.

Уважаеми господин Бареков, вие разбирате от раждане, колкото аз от ядрена енергетика. Въпреки това живеете с идеята, че сте незаменим за българския национален ефир и това ви дава правото не само да демонстрирате шокиращото си невежество, но и да се държите грозно, неуважително и пренебрежително с гостите си, като им изяждате ефирното време с безсмислени празни приказки и безотговорно отношение.

„За или против секциото“? Абсурдно е да поставите подобна тема. Дори и да приемем, че я поставяте не вие, а сценаристите на предаването, абсурдно е тя да бъде одобрена в този й вид. Секциото е хирургическа интервенция с ясни (или не толкова) показания и никой нормален човек не може да бъде „за“ или „против“. Секциото понякога е животоспасяваща операция. Можете да поставите въпроса кога и какви са показанията за оперативно родоразрешние, но не можете да си позволите подобен опростенчески и почти просташки подход към толкова важна тема. Обиждате и подценявате зрителите си. Раждането не е сензация, а вероятно най-важният и съкровен момент в живота на майките и техните деца. Вие обаче бързате да споделите преживяванията си от казармата. Повярвайте ми, двете нямат нищо общо. И фактът, че механично повтаряте изтъркани фрази в прайм тайм-а на българския национален ефир, говори много зле за вас. А би трябвало да е ясно – вие никога не сте раждали, няма и да раждате. Вие не знаете какво представлява раждането дори откъм теоретичната му част. И след като не сте подготвен, трябваше да си мълчите и да оставите Антон Хекимян да си върши работата. (Той, впрочем, нееднократно е доказвал, че я върши много по-добре от вас.)

Секциото е коремна операция, която носи всички рискове на оперативна намеса за майката, вкл. смърт. Не знам кой ви е подвел да смятате, че това е „цивилизован начин на раждане“, а мястото на естественото раждане е някъде назад в Средновековието. Не знам откъде сте си формирали мнението, че едно дълго раждане е задължително мъчително за майката и бебето и затова няма нищо по-добро от това да се сведе до кратка оперативна интервенция. Не знам дали са ви рязали коремните мускули със скалпел, за да си позволите каквото и да е било изказване по въпроса.

Господин Бареков, вие сте лично отговорен за разпростиращата се дезинформация сред зрителите си. Вие не правите разлика между дирижирано и активно раждане, между асистирано и неасистирано домашно раждане (иначе никога нямаше да ви хрумне идиотската забележка как в САЩ всички си раждали по домовете), вие просто робувате на предразсъдъците и манията си за величие. За съжаление ги натрапвате на многобройната си аудитория всяка сутрин. Позволявате си да прекъсвате гостите, които за разлика от вас имат познания по въпросите, които поставяте. Не знам какво правите вечер, но очевидно не се готвите за предаването на следващата сутрин. Мятате зле рисърч-нати полуистини в един казан, разбърквате и се радвате на фурора.

Ние вече отдавна не ви харесваме и не ви приемаме насериозно, господин Бареков. Go home.

Реклами

Защо III

  • Е. живее във Великобритания. В момента гостува временно с малката си дъщеричка (тя е френд-ка на Марулката) на родителите си във Варна: „Сега да ви разкажа вчера как се изнервих… Майка ми имаше рожден ден. Отива тя да разхожда беба, а аз използвам времето да отскоча до кварталната парфюмерия, за да й купя някакъв подарък. Влизам и питам ‘Може ли да помириша онзи парфюм?’ (посочвам го), а жената зад щанда ми казва ‘Ами не! Само през дупката може!’. Аз Shocked, опитвам да помириша нещо през дупката, ама нищо не се усеща. И така пробваме и другите ‘дупки’ – абе не става! Казвам ‘Вижте какво, аз обещавам да купя парфюм от вас и със сигурност ще е над 50 лева. Моля ви, дайте да помириша нещо защото не мога да купя парфюм без да знам как мирише!’. Тя ми казва ‘Ами запомнете какви имам и идете да ги помиришете някъде другаде, а после се върнете’… аз Rolling Eyes и продължавам да я убеждавам, че ако отида някъде другаде няма да се върна. Накрая свършваме с класическото: ‘Абе госпожо, какво ще стане ако всички почнат да искат да миришат парфюмите?!’… е, бясна бях и на една крачка да я напсувам и да си тръгна, ама имах само 15 минути… и в крайна сметка купих парфюм ‘по спомени’… ooooh! Просто класика!!!“
  • Защо в България всички продавачки се държат, все едно притежават стоката в магазина, в който работят? (Относително пресен пример: Гледам бебешки магазин с изложени колички и креватчета и решавам да вляза да се огледам. Тутакси ме накацат две лели да ме питат какво търся и на каква цена. Споменавам марка колички среден клас и виждам как също толкова внезапно губят интерес. Репликата е: „Оооо, госпожо, ние тук продаваме само високо качество!“, казана с тон, сякаш възнамерявам да си возя детето в кашон на колела ;))

Хубав ден

С три други майки с бебета от форума цял следобед се разхождахме в парка на Младост-2. Слънчево, топличко… на мен ми дойде много добре… страхотно циганско лято караме, децата извадиха късмет, а и ние. Щях да пиша за нещата, които ме ядосват напоследък, но ще го оставя за по-подходящ ден 😉

Днес само ще споделя какво чухме преди малко по новините на Канала:

„В съда бяха шокирани от новината и някои дори пиеха Валидол.“

В национален ефир. ‘Що пък не?! 🙂

Отмъкнато

Л. казала на тригодишния си син „Христос Воскресе!“.
А той отговорил: „Ама аз не знам как“.

Desiderata

Go placidly amid the noise and haste,
and remember what peace there may be in silence.
As far as possible without surrender
be on good terms with all persons.
Speak your truth quietly and clearly;
and listen to others,
even the dull and the ignorant;
they too have their story.

Avoid loud and aggressive persons,
they are vexations to the spirit.
If you compare yourself with others,
you may become vain and bitter;
for always there will be greater and lesser persons than yourself.
Enjoy your achievements as well as your plans.

Keep interested in your own career, however humble;
it is a real possession in the changing fortunes of time.
Exercise caution in your business affairs;
for the world is full of trickery.
But let this not blind you to what virtue there is;
many persons strive for high ideals;
and everywhere life is full of heroism.

Be yourself.
Especially, do not feign affection.
Neither be cynical about love;
for in the face of all aridity and disenchantment
it is as perennial as the grass.

Take kindly the counsel of the years,
gracefully surrendering the things of youth.
Nurture strength of spirit to shield you in sudden misfortune.
But do not distress yourself with dark imaginings.
Many fears are born of fatigue and loneliness.
Beyond a wholesome discipline,
be gentle with yourself.

You are a child of the universe,
no less than the trees and the stars;
you have a right to be here.
And whether or not it is clear to you,
no doubt the universe is unfolding as it should.

Therefore be at peace with God,
whatever you conceive Him to be,
and whatever your labors and aspirations,
in the noisy confusion of life keep peace with your soul.

With all its sham, drudgery, and broken dreams,
it is still a beautiful world.
Be cheerful.
Strive to be happy.

Max Ehrmann, Desiderata, Copyright 1952.