Сънувах…

… че имаме четири деца 🙂 Странното беше, че се раждаха през 4 месеца, едно след друго. Първите две бяха момчета, после се роди Марулята и след нея още едно момиченце. Обаче другите отиваха някъде за отглеждане (?), само Марулята остана при нас. И после решихме да си ги приберем всичките и аз се бях побъркала как ще кърмя четири бебета… Мда…

Things even out.

Реклама

Смях

„После трябва да имаме предвид разликата във възрастта. Макар че когато се обадих онзи ден на майка ми да й кажа, че съм срещнала наистина свестен човек, но – приготви се, мамо! – „той е на петдесет и две години години“, тя остана съвършено невъзмутима. Само каза: „Добре, и аз имам новина за теб, Лиз. Ти си на трийсет и пет.“ (Отлична забележка, мамо. Късмет е да си хвана когото и да е на такава преклонна възраст.)

~ Elizabeth Gilbert, „eat, pray, love“

Ужасно много се смяхме. Аз ще съм на 35 след има-няма 7 години.

me not me (I)

Me

Not Me

Видяно и харесано при sognatrice.
Pure Bliss – Converse.

ramblings

останах сама за 2 дни, със смесени чувства. уж да работя, а цял ден не съм пипнала още нищо. гледам телевизия и чета блогове. започнах да разглеждам някои от номинациите за Blogger’s Choice Awards и се оплетох в препратки. имам твърде много мисли за твърде кратки единици време и не мога да ги проследя и да ги доведа до край… сякаш се намирам в някакъв странен филм с накъсана лента, която прескача ли, прескача… днес имах възможност да хвърля поглед на първите няколко страници от книгата си. на pdf, не на хартия все още. странно е как думите започват много бавно да придобиват някаква друга плътност, някакъв нов живот. странно е чувството да ги наблюдаваш и да си мислиш, това няма нищо общо с мен… наистина трябва да се хващам на работа.

7 признака, че започвам да остарявам

• започнах да мисля по въпроса „що е то козметика и има ли тя почва у нас“. аз и моята перфектна кожа напоследък сме в разногласие. преди година чукнах 25 и учебникът по биология от девети клас се оказа прав. това, на което никога не съм вярвала и на което винаги съм се присмивала, се оказа вярно – на 25 започваш да остаряваш. попуших една година и започнах загрижено да оглеждам бръчиците по челото си. вярно, че много се мръщя – когато мисля, когато гледам срещу слънцето, когато се тревожа, абе, достатъчно често, за да идва майка ми да ме пипа по челото укорително. явно са наследствени тия бръчки, ‘щото моите са същите като нейните. една вертикална между веждите и три хоризонтални над нея. ерго, спрях цигарите (кажи-речи, представяте ли си как щях да изглеждам, ако бях пропушила на 15?!?), започнах да се плескам с крем и да се заглеждам по анти-ейджинг реклами. започнах дори да посещавам козметичка. потрес.

• забравям неща. някакви. непрекъснато. all. the. f*ckin’. time. откъдето не съм минала, там не съм оставила неща. после ме мързи да си ги събирам. следователно след време се губят. после притежателите им по право (наш’те) си ги искат. аз си правя оглушки. отлагам още малко. после започвам да обмислям как да заплатя набавянето на нови. кофти. за тази цел си взех тефтерче да си записвам. и го загубих някъде.

• изморявам се. твърде бързо за моя вкус. една окъсняла нощ, малко алкохол (малко, mind you), двайсетина цигари (ееех) и на следващия ден за нищо не ставам. поне до обяд. в началото на студенстките ми години не представляваше проблем да изкарам 10 нощни подред, да си посещавам упражненията, да се виждам с приятели, да си вземам изпитите, да си поддържам кореспонденцията и да съм пърфектли файн. сега с топ не можеш да ме накараш да работя след полунощ. понякога и след 10 часа вечерта. имам изпит? не съм си научила? това никак не повлиява блажената ми дрямка. дори когато учех за държавни, пак поспивах поне 8 часа на ден. не се будех, обляна в пот от притеснение, както би се очаквало. спях си като пич. с удоволствие. и горко на онзи, който посмееше да ме събуди. няма такава спешност, която да ме мотивира да будувам. направо не знам как ще изкарвам нощните в клиниката. ще си наваксвам с дневен сън, което ще доведе до там, че и без това вече оскъдните ми социални контакти да ударят нулата. плавен преход към следващите две точки.

• хората са започнали да ме изморяват. за човек като мен, за който общуването с другите е основният смисъл на това да си жив, този факт е доста стряскащ. в действителност напоследък излизам от нас само ако има „нещо да се свърши“ и свършващата го трябва да съм непременно аз. достатъчно ми е, ако виждам някого веднъж на 2 месеца. толкова капацитет имам да формулирам мислите си и да ги споделям. зле, много зле.

• мултитаскинг-способността ми драстично е намаляла. ако работя, не мога да говоря на кю. ако говоря на кю, не мога да работя. не мога да уча и да работя в един ден. трябва да имам ден за учене и ден за работа. поради което никога не уча. ако работя, не чистя. ако чистя, не работя. плавен преход към следващата точка.

• работя, работя, работя, работя. кофти, много кофти.

• започвам да се замислям в какъв цвят да боядисам стените. започвам да се замислям какво да сготвя довечера (засега си оставам само с мисленето). започвам да бърша прах, без някой да ме кара. започвам да мия чинии, без да съм дежурна. започвам да се дразня, че е разхвърляно. майка ми ще възтържествува в крайна сметка.

остарявам, наистина.

перхидролки и други чудеса на природата

i’ve been such a bitch lately. или перхидролка, както наричам по нашему този начин на поведение. изразява се главно в цупене на устнички, треперене на брадичката и тенденциозно пренебрежително мълчание в случай, че ти е скършен хатърът. срам ме е да си призная, но е факт. неприятно за околните, особено за онези, които – доброволно или не – прекарват повечето време от деня си покрай мен. първо се оправдавах с пмс, после с цикъл, после със сатурнова дупка, а накрая като ми спряха и цигарите (от солидарност), нещата съвсем загрубяха. не искам да се оправдавам. не се харесвам такава. но изглежда, че е част от програмата „кажи ДА – опитай всичко!“ аз не съм това, нали знаете. аз съм пич. have a break. have a kitkat. опс, забравих. когато не пуша, ям вафли. когато ям вафли, дебелея. скоро ще започна да се търкалям и ще трябва да си сложа контактни лещи, защото ще си блъскам очилата в паважа при всяка обиколка.

споменавам всичко това встъпително, за да сте наясно какво е да пътуваш с мен, когато съм перхидролка. честито на печелившите.

my blog, the shapeshifter

наистина се нуждаех от тази промяна. черното започна да ме изморява. красиво е, защото допуска контраст с цветовете, но след време натежава. още не знам дали новата ми дрешка ще се задържи. трябва да свикна, че панелът е от лявата, а не от дясната страна. хм… изглеждам ли ви като човек, който си няма друга работа? 🙂 странно, защото си имам предостатъчно.

John Mayer – Your Body is Wonderland

stuff

Вчер а с Бистра първо минахме през Хеликон до бившето кино „Витоша“, та си спомних защо избягвам да влизам в книжарници и прилежно заобикалям Славейков 🙂 Просто не мога да потисна желанието да купувам, купувам, купувам… знаете ли какви прекрасни детски книги излизат? Просто… още една причина да имам деца 🙂 Няма да изглежда глупаво, че препрочитам цялата световна детска литература.

В крайна сметка си взех „К.“ – вторият сборник с разкази на Ангел Игов и „На копието ти, любими!“ – стихове и истории за мъртви мъже и любови на Бинка Пеева, alias copie. Първата е малка, джобна почти и разказите в нея са очарователно свежи, леки, с едно закачливо намигване, препратки. При това аз не обичам разкази, никак. Или да речем, много избирателно. Втората книга е отпечатана много красиво от „Фондация КОМ“, може би ето такъв цвят хартия, една идея по-светла и красиви изчистени шрифтове като перли… и не за първи път ми прави впечатление колко различно звучат текстове на хартия, колко по-плътно, по-близо, конкретно. А Б. купи „Майките“ на Теодора Димова за майка си. (Вметка: днес вечерта има среща с Теодора Димова в къщата-музей „Иван Вазов“, на ъгъла на улица „Иван Вазов“ откъм Раковска. От 18 часа.) Срам и позор, но аз още не съм прочела нищо от нея.

После Б. ме заведе на едно разкошно място в един разкошен заден двор, където правят умопобъркващо вкусни торти и сервират мляко с мед и канела в красиви бели порацеланови чаши на сини цветя. Има нещо от края на 19-ти век, да кажем. Умилително. Мястото се казва Вила-нещо-си и се намира в една пресечка на Иван Асен I, но разбира се съвсем не знам коя 🙂

Хм, и не знам как да завърша този пост елегантно. Just babble along.

Smashing Pumpkins – Disarm

Thanks to Bistra once again 🙂