осмоза

може

да ме поставите срещу слънцето

и да погледнете кòсо,

за да видите

как прозирам

като вестник, надупчен с карфица,

и пропускам

разни работи

навън-навътре.

светлината.

/и всичко останало/

bits & pieces

Свикнах да е тихо, особено в главата ми…

„А за онова всичко, което ти е повече над… Нали знаеш – сталактоните (или свързването на горе и долу) са неизбежност (в някои случаи – когато въпросите се задават дълго и със смирение) за всяка пещера… просто трябва време…“ (В.Д.)

Да не насилваме нещата. Визуалният преход е по-плавен от словесния. И по-незадължаващ…

19w3d

Винаги съм мечтала за червени обувки…

„Южна пролет“ 2008, Хасково, снимките са оттук

24w1d

Неотдавна в клиниката. Старшата: „Докторке, изобщо не изглеждате бременна. Само малко дебела.“ 🙂 Определено вече се класирам за млад хипопотам.

Поезия и вишни

Вчера в двора на музей „Иван Вазов“ седяхме под вишната и слушахме:

*Стефан Иванов – „Гинсбърг срещу Буковски в публиката“
*Ида Даниел – „Бавните неща
*Патриция Николова – „Часът на кучето
*Галина Николова – „Отстрани
*Николай Бойков – „Стихотворения с биография„; „Писма до Петър
*Марин Бодаков – „Обявяване на провала“
*Иван Христов – „Бдин
*Веселина Сариева – „Ощ
*Мария Донева – „Има страшно

Това е специално за Бистра, която искаше да й изпратя линкове към български поети.
Разбира се, аз имам своите предпочитания. Стръвно харесвам и обичам едни, никак – други. Това е въпрос на вкус, но не мога да скрия пристрастията си към Мария, която освен че пише фантастично, е най-пролетният и прекрасен човек, който ми се е случвал напоследък.

***
Мръсницата пролет
отново ме кара да искам,
но без да ми каже какво.
Със пръстче в праха
ми пише загадъчни думи,
и вече не мога да спя,
а мисля за тях и гадая.
Запрята полите ми
и ме разсмива, когато
трябва да бъда съвсем достолепна и тежка.
Напива ме с дъжд
и ме кара да бъда различна
от вчера,
и вчера е вече далече.
Показва ми булчински рокли по всички дървета
и само със бременни булки ме среща, и пак ми се смее.
Разплаква ме вечер за блясък в очите мръсницата пролет
и всякак ме кара да искам да бъда щастлива.

– М. Д.

В публиката бяха още Силвия Томова, Яна Монева, Красимира Джисова, Иванка Могилска и както се казва „и др.“ И аз, разбира се 😉

Харесах си още този сайт.

Приятно четене!

when i am an old woman

When I am an old woman I shall wear purple
With a red hat which doesn’t go, and doesn’t suit me.
And I shall spend my pension on brandy and summer gloves
And satin sandlas, and say we’ve no money for butter.
I shall sit down on the pavement when I’m tired
And gobble up samples in shops and press alarm bells
And run my stick along the public railings
And make up for the sobriety of my youth.
I shall go out in my slippers in the rain
And pick flowers in other people’s gardens
And learn to spit.

You can wear terrible shirts and grow more fat
And eat three pounds of sausages at a go
Or only bread and pickle for a week
And hoard pens and pencils and beermats and things in boxes.

But now we must have clothes that keep us dry
And pay our rent and not swear in the street
And set a good example for the children.
We must have friends to dinner and read the papers.

But maybe I ought to practice a little now?
So people who know me are not too shocked and surprised
When suddenly I am old, and start to wear purple.

Jenny Joseph