The story of Mila (4)

Оф, добре, де… има ме още 🙂

Цяла година не мога да я напиша тази публикация, а може би просто не искам. Защото след целия ужас и шаш и паника и драма и емоции,

Мила най-после се роди жива и здрава

and that should have been that, нали?

Ама не, не бях калкулирала преживяването „неонатология“.

Българската неонатология, в която те овикват, когато:

– голямото ти дете иска да види бебето, за да се увери, че го има и е живо, а не като предния път;

– влезеш извън часовете за сведения;

– влезеш в часовете за сведения, но не е удобно;

– задаваш въпроси;

– направиш забележка, че в шишето има адаптирано мляко, а не изцедените от теб скъпоценни милилитри коластра;

– попиташ може ли да пипнеш бебето: „Вие в Педиатрията така ли давате на родителите да бъркат по кувьозите?!“

– попиташ може ли да кърмиш бебето, което видимо е съвсем окей – ?!?!

– попиташ може ли да си получиш бебето най-после: „Вие в Педиатрията така ли работите по желание на клиента?! Тук аз решавам за Вашето бебе, не Вие!“ и после тирадата продължава по коридора „Нахалници! Не ги е срам!“

и т.н.

mila 1

4 дни. 4 дни, в които я виждах по 20 минути. Ушите ѝ бяха прозрачни. Толкова беше нашвяткана с глюкоза, че когато ѝ даваха кърмата, дори не сучеше, и всичко ѝ изтичаше по брадичката във врата, А когато ѝ говорех, се опитваше да си отвори очите, но не можеше, и челото ѝ се бръчкаше много смешно от усилието. Ужас, мислех си аз, тя никога няма да засуче. Цедях, ревях и се карах с когото сваря.

Знам, че 4 дни са нищо в сравнение с преживяването на стотици майки на недоносени бебета. Нищичко. Обаче тогава ми се струваха като краят на света.

И точно след тирадата, че съм безсрамна нахалница, изведнъж – айде, вземай си я! Олеле, още помня как излетях оттам, да не би да са се объркали нещо и да не е било за моето бебе 🙂 И сега обаче, какво да я правя? Спи непробудно. Не суче. Май изобщо не разбира, че сме заедно отново. Нищо де, първо да се нагушкаме 🙂

nie s milaOще си спомням колко беше миниатюрна, как ми се събираше цялата в двете шепи на гърдите, Нищо общо с Голиат, когото отглеждаме сега 😉

И. беше с нас, нейна е тази снимка. Личи ми, че това е всичко, което някога съм искала, евър, нали? Нахранихме я с шишето, спейки. Никога не съм смятала, че ще съм толкова щастлива да храня бебето си с шише. Тя изобщо не се събуди целия ден. Проспа и срещата с тати и кака, които, освен че бяха на седмото небе, се изпокараха кой да я държи и кой колко я е държал 😉

first encounters 1 first encounters 2Тя беше бая жлътнала вече, както се вижда, и много приличаше на Петър. Ние се суетяхме около нея, но тя сякаш още не беше разбрала, че се е родила, и това си остана така още около месец. Беше още някак „отвъдна“… Стана време за спане и почнах да се чудя какво да я правя сега. Не исках да я оставям в креватчето, защото исках да съм сигурна, че диша (да, знам). Страх ме беше да я взема при мен, защото бях толкова изморена, че не знаех дали няма да ѝ направя нещо. В крайна сметка я взех 🙂 На сутринта – изненада! Тя се събуди! Не може да бъде! Явно след като беше свършила глюкозата от системите, и вече не живееше на 30+ градуса в термолеглото, тя не беше чак толкова неспособна да прави необходимото за оцеляването си, а именно – да яде 😉 Засука като шампион. Аз, кондиционирана от сестра ѝ, че бебетата ядат по час и половина през час и половина, се изумих от ефективността ѝ и първоначално отказах да повярвам, че това „недоносеното“ е в състояние да се наяде напълно делово за 20 минути, да се врътне и да откърти. С голямо нежелание им я дадох за задължителната сутрешна визитация.

Никога няма да мога да кажа на моето вярно племе от приятели колко им дължа за онези дни. Вероятно никога няма да мога да им го „върна“ в подобаващ размер. Те приеха Мила като „нашето“, а не като моето бебе. Вдигаха си телефоните, извършваха спешни доставки и бяха винаги на линия.

Никога няма да мога да се извиня достатъчно на М., която подминах в коридора като „малка гара“, защото тя беше с бебето си, а аз – не. Още се срамувам, като си спомня. Затова тук още веднъж – извинявай.

Никога няма да мога да се реванширам на П. за това, на което го подложих. Докато не ми каза: „Престани. Имаме бебе, и то е живо и здраво, а ти ме караш да се чувствам, сякаш сме го загубили пак.“ Тогава се съпикясах някакси.

Изобщо, хора, тая работа със самотните острови никак не става.

… to be continued…

Advertisements

От архивите: Rooming In

С бебето или без бебето непосредствено след раждането?

Всъщност този въпрос е дълбоко личен, независимо от различните теоретични аргументи в подкрепа на единия или другия подход. Все пак, добре е да го обмислите, защото може да се наложи да вземате някои предварителни решения в тази връзка. С изключение на една софийска АГ-болница, всички други предлагат три варианта на „съжителство”, при условие, че вие и бебето сте здрави – да споделяте една стая с бебето през цялото денонощие (евентуално с още една майка с бебе), да прекарвате деня с бебето, но нощем да го оставяте в детското отделение, за да си починете, или бебето да е отделено от вас, като можете да го виждате по всяко време и да ви го носят за кърмене/хранене на всеки три часа. В някои случаи можете да сте с бебето си само в така наречена ВИП-стая срещу допълнително заплащане, и това е именно една от подробностите, които трябва да проучите предварително, и които могат да окажат влияние върху избора ви на болница.

Не мога да скрия, че за мен самата вариантът, в който ще съм отделно от бебето си, изобщо не е приемлив, но добре знам, че всеки избор има както предимства, така и недостатъци. Нека да се опитаме да ги разгледаме обективно, доколкото е възможно това.

Един от най-силните аргументи за „съжителството” на майката и бебето в родилния дом, е емоционалният комфорт на новороденото. За да преживее по-лесно стреса от раждането и адаптацията към света извън утробата, то се нуждае от нещо познато, нещо, за което психиката му да се „закотви” и което да му носи усещане за сигурност и спокойствие. А единственото, което бебето познава до този момент, е майката. То познава гласа и мириса й, а нищо не може да имитира по-добре уютното и топло пространство в корема на мама от прегръдките на мама. Освен, че по този начин (чрез много физически контакт от самото начало) се стимулира ранното изграждане на стабилна връзка между майката и детето (на всички нива – емоционално, психическо, физическо), това е и една от предпоставките за успешен старт в кърменето. Тъй като сте непрекъснато с бебето си, вие можете да отклинете на по-субтилните знаци, че то иска да суче (например примляскване, въртене на главичката, изплезване на езичето, засмукване на ръцете), а не да чакате да се разплаче, за да ви го донесат да го накърмите – плачът е късен признак за глад, а има опасност вече изнервеното гладно бебе да суче по-кратко време и да не успее да засуче правилно. Освен това получавате възможност да се опознаете в защитена среда, където винаги има към кого да се обърнете за помощ (или в идеалния случай би трябвало да е така), ако нещо с бебето не върви или ви плаши. Ще се научите по-бързо да тълкувате плача му, да разбирате от какво има нужда и ще се нагодите един към друг, така че когато се приберете у дома да не обикаляте стреснато около кошчето на малкото непознато извънземно, което сте си донесли от болницата. Наистина, не подценявайте момента на сближаването – това далеч не се отдава лесно на всички майки (и бебета) и може впоследствие да вгорчи много първите дни и седмици у дома. Използвайте пълноценно времето в болницата, където освен да кърмите и гушкате бебето си, нямате никакви други задължения. Дори и в идеалния случай, у дома все пак ще се наложи да миете чинии, да пускате пералня, да се грижите за потребностите на дручите членове на семейството, било то и само таткото. Като се сумира с недоспиването и хормоналите промени след раждането, това лесно може да ви дойде вповече, защото малкото същество се нуждае от вас буквално, за да оцелее, а това е немалка отговорност. Моето мнение е, че колкото повече време прекарвате с бебето си непосредствено след раждането му, толкова по-голяма част от този стрес можете да си спестите.

Разбира се, отсрещната страна също има аргументи, а именно, че след раждането е важен емоционалният и физически комфорт на родилката, а бебето така или иначе не разбира много, защото се буди само, за да яде. Някои майки предпочитат да си починат, особено ако са преживели тежка бременност и дълго раждане. Те смятат, че е по-важно да съберат сили в болницата, където за децата им се грижат професионалисти, за да могат после у дома да им се посветят пълноценно. Нищо не може да се каже против този ред на мисли, особено защото научните доказателства в полза на едното или другото са оскъдни.

В много племенни общества бебето никога не се отделя от майката в периода, непосредствено след раждането. На остров Бали, например, докато не навърши шест месеца, бебето никога не се оставя, то винаги е в ръцете или на майка си, или на някой друг от разширеното семейство. Трябва да отчетем, обаче, че ние не живеем в такова обшество, и културния контекст, в който отглеждаме децата си, е съвсем различен. В западноевропейските болници от шейсетте години на миналия век насам бавно се е наложила практиката „rooming in”, което означава, че стига да са в добра кондиция, майката и бебето са заедно в една стая, като към тях може да се присъедини и бащата и/или друг член от семейството.

Може много да се спори, както много се спори сред майките по всички въпроси, които засягат новороденото човече, за което искаме само най-доброто. Не може да се каже, че тези спорове са напълно излишни, стига да се водят с доброжелателен тон, защото „някъде в спора се ражда истината” или поне се научаваме да разбираме по-добре другите и да се отнасяме с по-голямо уважение към избора им. В крайна сметка обаче, това са дъбоко лични решения, които всяка майка и всеки родител взема не само въз основа на собствените си разбирания а често и въз основа на собствените си възможности, емоционален и физически капацитет в даден момент. Независимо от огромната отговорност, която безспорно носим като родители, повечето бебета порастват като добре адаптирани, психически здрави възрастни, независимо дали през първите три или пет дни от живота си са били плътно до майките си или не.Затова не мога да дам „правилен” отговор на въпроса, поставен в тази статия, мога само да ви окуража да го огледате от всички стани, да се информирате и да вземете решението, което ви се струва най-подходящо за вас в конкретния момент, без да се страхувате, че то ще има необратими последствия върху целия по-нататъшен живот на детето ви.

Първа публикация в сп. МАМА, 12/2009

Rooming-in?

сп. МАМА, 04/2010

С бебето или  без бебето непосредствено след раждането?

Всъщност този въпрос е дълбоко личен, независимо от различните теоретични аргументи  в подкрепа на единия или другия подход. Все пак, добре е да го обмислите, защото може да се наложи да вземате някои предварителни решения в тази връзка. С изключение на една софийска АГ-болница, всички други предлагат три варианта на „съжителство”, при условие, че вие и бебето сте здрави – да споделяте една стая с бебето през цялото денонощие (евентуално с още една майка с бебе), да прекарвате деня с бебето, но нощем да го оставяте в детското отделение, за да си починете, или бебето да е отделено от вас, като можете да го виждате по всяко време и да ви го носят за кърмене/хранене на всеки три часа. В някои случаи можете да сте с бебето си само в така наречена ВИП-стая срещу допълнително заплащане, и това е именно една от подробностите, които трябва да проучите предварително, и които могат да окажат влияние върху избора ви на болница.

Не мога да скрия, че за мен самата вариантът, в който ще съм отделно от бебето си, изобщо не е приемлив, но добре знам, че всеки избор има както предимства, така и недостатъци. Нека да се опитаме да ги разгледаме обективно, доколкото е възможно това.

Един от най-силните  аргументи за „съжителството” на майката и бебето в родилния дом, е емоционалният комфорт на новороденото. За да преживее по-лесно стреса от раждането и адаптацията към света извън утробата, то се нуждае от нещо познато, нещо, за което психиката му да се „закотви” и което да му носи усещане за сигурност и спокойствие. А единственото, което бебето познава до този момент, е майката. То познава гласа и мириса й, а нищо не може да имитира по-добре уютното и топло пространство в корема на мама от прегръдките на мама. Освен, че по този начин (чрез много физически контакт от самото начало) се стимулира ранното изграждане на стабилна връзка между майката и детето (на всички нива – емоционално, психическо, физическо), това е и една от предпоставките за успешен старт в кърменето. Тъй като сте непрекъснато с бебето си, вие можете да отклинете на по-субтилните знаци, че то иска да суче (например примляскване, въртене на главичката, изплезване на езичето, засмукване на ръцете), а не да чакате да се разплаче, за да ви го донесат да го накърмите – плачът е късен признак за глад, а има опасност вече изнервеното гладно бебе да суче по-кратко време и да не успее да засуче правилно. Освен това получавате възможност да се опознаете в защитена среда, където винаги има към кого да се обърнете за помощ (или в идеалния случай би трябвало да е така), ако нещо с бебето не върви или ви плаши. Ще се научите по-бързо да тълкувате плача му, да разбирате от какво има нужда и ще се нагодите един към друг, така че когато се приберете у дома да не обикаляте стреснато около кошчето на малкото непознато извънземно, което сте си донесли от болницата. Наистина, не подценявайте момента на сближаването – това далеч не се отдава лесно на всички майки (и бебета) и може впоследствие да вгорчи много първите дни и седмици у дома. Използвайте пълноценно времето в болницата, където освен да кърмите и гушкате бебето си, нямате никакви други задължения. Дори и в идеалния случай, у дома все пак ще се наложи да миете чинии, да пускате пералня, да се грижите за потребностите на дручите членове на семейството, било то и само таткото. Като се сумира с недоспиването и хормоналите промени след раждането, това лесно може да ви дойде вповече, защото малкото същество се нуждае от вас буквално, за да оцелее, а това е немалка отговорност. Моето мнение е, че колкото повече време прекарвате с бебето си непосредствено след раждането му, толкова по-голяма част от този стрес можете да си спестите.

Разбира се, отсрещната страна също има аргументи, а именно, че след раждането е важен емоционалният и физически комфорт на родилката, а бебето така или иначе не разбира много, защото се буди само, за да яде. Някои майки предпочитат да си починат, особено ако са преживели тежка бременност и дълго раждане. Те смятат, че е по-важно да съберат сили в болницата, където за децата им се грижат професионалисти, за да могат после у дома да им се посветят пълноценно. Нищо не може да се каже против този ред на мисли, особено защото научните доказателства в полза на едното или другото са оскъдни.

В много племенни общества бебето никога не се отделя от майката в периода, непосредствено след раждането. На остров Бали, например, докато не навърши шест месеца, бебето никога не се оставя, то винаги е в  ръцете или на майка си, или на някой друг от разширеното семейство. Трябва да отчетем, обаче, че ние не живеем в такова обшество, и културния контекст, в който отглеждаме децата си, е съвсем различен. В западноевропейските болници от шейсетте години на миналия век насам бавно се е наложила практиката „rooming in”, което означава, че стига да са в добра кондиция, майката и бебето са заедно в една стая, като към тях може да се присъедини и бащата и/или друг член от семейството.

Може много да се спори, както много се спори сред майките по всички въпроси, които засягат новороденото човече, за което искаме само най-доброто. Не може да се каже, че тези спорове са напълно излишни, стига да се водят с доброжелателен тон, защото „някъде в спора се ражда истината” или поне се научаваме да разбираме по-добре другите и да се отнасяме с по-голямо уважение към избора им. В крайна сметка обаче, това са дъбоко лични решения, които всяка майка и всеки родител взема не само въз основа на собствените си разбирания а често и въз основа на собствените си възможности, емоционален и физически капацитет в даден момент. Независимо от огромната отговорност, която безспорно носим като родители, повечето бебета порастват като добре адаптирани, психически здрави възрастни, независимо дали през първите три или пет дни от живота си са били плътно до майките си или не.Затова не мога да дам „правилен” отговор на въпроса, поставен в тази статия, мога само да ви окуража да го огледате от всички стани, да се информирате и да вземете решението, което ви се струва най-подходящо за вас в конкретния момент, без да се страхувате, че то ще има необратими последствия върху целия по-нататъшен живот на детето ви.

Предимствата на кърменето за майката

сп. МАМА, 04/2010

Напоследък много четем и слушаме за добрите неща, които кърменето прави за бебето – предпазва го от диабет и затлъстяване, от инфекции на горните дихателни пътища и ротавируси, усилва имунната му система, повишава квоциента му на интелигентност и укрепва доверието му в изначалното добро. Дотук добре. От друга страна обаче неизменно четем, че не е „престижно” да се кърми, разваля фигурата и се отразява зле на сексуалния живот. Рядко и между другото се споменават огромните предимства, които кърменето носи за майката и които също си заслужава да обмислите, ако се колебаете дали да кърмите.

  • Кърменето предпазва от рак на гърдата. Майките, които кърмят, намаляват риска си да се разболеят от рак на гърдата с до 25%. Колкото повече време сте кърмили общо през живота си (ако например сте кърмили две или три деца с прекъсвания, времето се събира), толкова повече намалява рискът ви
  • Кърменето предпазва от рак на яйчниците и матката. Докато кърмите нивата на естрогени в кръвта са по-ниски и стимулират в по-малка степен маточната лигавица (една от причините, поради която менструалният цикъл на кърмещите майки се възстановява по-късно), съответно намалявайки риска тази тъкан да претърпи злокачествени промени.
  • Кърмачките имат четири пъти по-малък риск да развият остеопороза след менопаузата от майки, които не са кърмили.
  • Кърменето като естествен контрацептив – в много случаи кърменето потиска овулацията и възпрепятства повторно забременяване, но все пак не разчитайте твърде много на този ефект, ако не искате да се окажете родители на породени деца. Методът е относително надежден само, ако кърмите на редовни интервали от максимум 3 часа с не повече от една 4-часова пауза за денонощието. Ако вече сте спрели нощното кърмене, трябва сериозно да обмислите други варианти за предпазване от забременяване.
  • Кърменето стимулира метаболизма и ще ви помогне по-бързо да възстановите теглото си отпреди забременяването. Един месец след раждането кърмещите майки могат да се похвалят със значително по-малка обиколка на талията и ханша от некърмещите.

Дотук с ефектите върху физическото ви здраве. Важен аргумент, който често се пренебрегва, са благоприятните ефекти на кърменето върху психическото равновесие на майката. Поради високите нива на окситоцин през първите три месеца след раждането, кърмачките страдат много по-рядко от следродилна депреси. Някои майки описват този ефект като „изтече ми мозъкът с кърмата”, но всъщност не става дума за оглупяване, а за спокойствие и увереност в новата роля, от каквито всяка млада и неопитна майка има огромна нужда. По тази причина не се препоръчва рязкото отбиване на бебето, за да се избегне хормонален срив и вторична депресия в края на кърменето.

Кърменето повишава самочувствието на жената. Представете си на какво е способно вашето тяло – то не само е създало и отгледало цяло човешко същество само с помощта на микронче генетичен материал от таткото, а е в състояние да произвежда най-добрата храна за вашето бебе чак до момента, в който то ще бъде готово да премине на „човешка храна”. Не се ли чувствате поне малко супержена?

И не на последно място – кърменето е практично и щадящо за семейния бюджет. Бебето ви иска да се храни нощем? Усилието да го накърмите е нищожно, сравнено с усилието да станете от леглото, да се препънете в тъмното в коридора, да студувате в кухнята, докато се топли водата за млякото, после да го бъркате, за да се разтвори добре и накрая да се върнете при едно сърдито и вече напълно бодро от глад бебе. И така по няколко пъти на нощ. А на следващата сутрин ви чакат шишета и биберони за изваряване. Освен това разполагате с изпитан начин да успокоите бебето си винаги и навсякъде, стига да не се смущавате да кърмите извън дома.

Разбира се, кърменето не е панацея, нито е възможно за всички майки. Все пак помислете дали изброените предимства не натежават пред заплахата да развалите формата на бюста си. Впрочем, тя ще се промени независимо дали изберете да кърмите или не, защото структурните промени в гърдите започват още в първите дни от бременността и внезапната инволюция на млечните жлези (ако не кърмите) води в по-голяма степен до намаляване на еластичността на кожата от постепенното отбиване на бебето, при което бюстът получава възможност плавно да възвърне първоначалната си форма, макар и често по-малък с един размер.

Кърмете – това е добре не само за бебето ви, но и за вас.

Still a baby

0062

Вече седиш, макар и малко неуверено. Говориш много, всичко и всички са „ма-ма-ма“ (или „ме-ме“). Научила си се да викаш „Аааа!“, да оглеждаш реакциите на аудиторията и ако ги одобриш, викаш още няколко пъти 🙂 Когато нещо ти прави впечатление, делово отбелязваш „Ъ!“ Имаш ортопедични обувки. Играеш си на криеница с тати и си много оздачена, когато надникнеш зад ъгъла и той мистериозно е изчезнал от стола си, където очакваш да го видиш 😉 За всеки случай проверяваш още няколко пъти. Не обичаш месни пюрета. Ядеш доста успешно краставица, круша и обикновени бисквити с двата си зъба (трети на път). Обичаш сирене. И музика. Много, много музика.

0101

Въобще, доста си заета да омайваш света. Но в края на деня, изморена и загубила търпение, блажено заспиваш в ръцете ми.

dsc05055

At the end of the day, you’re still a baby. Mine.

Сънувах…

… че имаме четири деца 🙂 Странното беше, че се раждаха през 4 месеца, едно след друго. Първите две бяха момчета, после се роди Марулята и след нея още едно момиченце. Обаче другите отиваха някъде за отглеждане (?), само Марулята остана при нас. И после решихме да си ги приберем всичките и аз се бях побъркала как ще кърмя четири бебета… Мда…

Things even out.

За майчинството

Напоследък не мога да заема официална позиция по всичко, което ме вълнува, чисто физически не ми остава време. И тъй като и без това всички пишат за протестите, аз да попиша за майчинството 😉

Неотдавна в „Блога за икономика“ излезе статия, озаглавена „Жените да си стоят вкъщи?“ Вкратце в нея се твърди, че жените, които избират да се върнат на работа скоро след раждането на децата си и да получават заплата, са ощетени от това, че не получават майчинство. Тезата на автора е, че майките трябва да бъдат поощрявани да работят, като получават майчинските като добавка към заплатите си, а тези, които избират да останат у дома с децата – само майчински.

Лид пък наскоро писа, че една майка, за да отгледа щастливи, пълноценни деца, би трябвало да им се посвети изцяло поне през първите няколко години от живота им.

Аз лично не мога да си позволя да гледам Марулята повече от година и 1-2 месеца – не само от финансова (за щастие платеното майчинство е вече 12, а не 9 месеца), но и от професионална гледна точка – малкото ми опит и знания биха пострадали от по-дълго отсътвие. След това, обаче, с татко й ще си поделим задълженията, отговорностите и удоволствието да си отглеждаме детето у дома, докато стане време за детска градина. Твърдо съм против яслите, на бабите също не съм фен, ако е възможно някак да се избегнат.

С отвращением прочетох коментарите под статията в „Блога за икономика“ и се питам това някакъв криворазбран феминизъм ли е, според който:

… една майка може да бъде много по-полезна и приятна както за децата си, така и за мъжа си ако работи! Защото тогава майката е реализирана и щастлива жена, а когато това е така, тогава всички са щастливи и доволни.
Във финансов аспект имах късмета да взимам достатъчно висока заплата, за да си позволя детегледачка за децата ми. Но мисля, че е много нечестно това, което са решили. За каква равнопоставеност между половете говорим тук? Комунизмът ни е дал едно добро нещо и това е равнопоставеността на жените и мъжете в професионален аспект. Сега и това искат да заличат. (Албена)

Първо, никак не си падам по генералните изводи. Аз се чувствам реализирана и щастлива жена, въпреки че в момента не работя (по специалността си). Изобщо, за каква равнопоставеност говорим в случая? Мъжете по воля на природата не раждат деца. Бебетата не се материализират от въздуха – те са същества от плът, изградена с помощта на атоми и молекули, предоставени от майчиния организъм. Аз имах страхотна, лека и безпроблемна бременност, но това далеч не е общият случай. Много жени се чувстват  изтощени – физически от промените в тялото си и психически – от процеса на превръщане в майка. Като че ли всички -изми (феминизъм, комунизъм, капитализъм), макар и привеждайки коренно различни аргументи, игнорират факта, че това да износиш и родиш дете не е като да си купиш кукла от магазина.

Не, не смятам, че всички в семейството са по-щастливи, ако жената се втурне да работи броени седмици, след като е родила. Още повече, не смятам, че това ще доведе до по-щастливо общество, а точно обратното.

Биологично човешкото бебе се ражда недоносено – с недоразвити сетива и тотално безпомощно, зависещо за всичко от грижите на майка си. Няма смисъл да предъвкваме сравнението с повечето животински видове, чиито малки са доста по-самостоятелни от човешкото бебе само след няколко дни или седмици. Смята се, че първите три месеца от извънутробния живот на бебето, всъщност представляват „четвъртият триместър“ от бременността. Ако бебето не се роди след девет месеца, обиколката на главата му би нараснала прекалено и то не би могло да се роди по естествения механизъм, НО това очевидно не означава, че то е „готово“ за самостоятелно съществуване. То започва да вижда и чува в достатъчна степен едва в края на третия месец, тогава започва да осъзнава заобикалящия го свят и да влиза в контакт с него.

Шокирана съм, че в дискусията мъжете са тези, които изтъкват, че бебето се нуждае не от баба, гледачка или леличка в ясла, а именно от майка си, за да се адаптира към живота и че противното води до психологически травми. Шокирана съм също така, че това изобщо трябва да бъде обяснявано някому. Дали е по-важно да не страда професионалната ни реализация, ако за сметка на това ще страда едно напълно беззащитно човешко същество? А дали обществото ще спечели повече от изморени, разскъсващи се между работата и детето си майки, измъчвани от чувство за вина и неспособни да се посветят изцяло нито на едното, нито на другото, или от щастливите, приспособими, психически уравновесени възрастни, в които имат потенциала да се превърнат тези бебета, чиито емционални и физически нужди са били задоволени, когато му е било времето…?

Впечатлена съм също така, че именно мъже изтъкват ползата от кърменето. Неговите предимства за детето са всеизвестни и няма да се спирам върху тях сега. Ще отбележа само, че производителите на адаптирани млека са длъжни по закон да отбелязват на опаковките, че „Кърмата е най-добрата храна за вашето бебе“. Тя го предпазва от много заболявания, което в дългосрочен план е именно в полза на цялото общество (по-малко разходи или загуби като болнични, черпене от здравноосигурителния фонд, временна или трайна нетрудоспособност и прочее). Но кърмата е не само храна. Самият акт на кърменето изгражда у бебето базисната емоционална стабилност, която е основата за пълноценното му изграждане като човек. В първите месеци и години от живота си то има нужда именно от своите родители и от стабилна, надеждна връзка с тях. В началото разпознава само мириса на мама, гласа на тати – те откликват на неговите нужди и то придобива доверие, че не е само и че ще получи помощ, когато има нужда от нея. Но това доверие е крехко и лесно ранимо, ако мама всяка сутрин изчезва – тя всяка сутрин го „изоставя“ наново. Знае се, че бебето до 6-ия месец няма концепция за „аз“ и не се осъзнава като отделен индивид от майка си, а едва в 9-ия започва да разбира, че хората и нещата, които не са непосредствено в зрителното му поле, не „изчезват“ от света, а продължават да съществуват.

Поставете се сега на негово място – човекът, с когото то е симбиотично свързано, всяка сутрин го изоставя и вместо с майчино мляко, както е отредила природата, то се храни със силиконов биберон и пластмасово шише, което не дава нито топлина, нито утеха. Дали това бебе ще стане също толкова щастлив, пълноценен и уверен в способностите си човек, както онова, което усеща неотлъчното присъствие и опора на майка си в месеците, когато те са най-важни, когато тя всъщност е целият му свят…?

За кърмата има още какво да се каже. Когато една майка се върне на работа и иска да продължи да кърми бебето си, за да се поддържа лактацията, тя трябва да се изцежда през равни интервали от време (оптимално през около 3 часа). Представете си ме мен сега като дежурен лекар в детско интензивно отделение, как през три часа зарязвам всичко и се покривам в тоалетната (поради липса на друго помещение) с помпа за кърма. Първо, това е трудоемко занимание, отнемащо около половин час. Второ, обикновено помпата съвсем не може да замести бебето и вероятността количеството кърма да намалее и да не е достатъчно, за да покрива хранителните нужди на детето, е огромна.

Световната здравна организация препоръчва изключително кърмене на поискване до 6-ия месец от живота на бебето (това означава то да се храни единствено и само с кърма, колкото често поиска), а в оптималния случай кърмата трябва да покрива 80% от хранителните му нужди до навършаване на една година и да присъства в менюто му до двегодишна възраст.

Много малко се говори обаче за ползите от кърменето за здравето на майките – продължителното кърмене доказано предпазва от рак на гърдата, рак на яйчниците, автоимунни заболявания като диабет и не на последно място – от депресия. В един период, в който жената преживява значителни физически и психически промени, последното не бива да бъде пренебрегвано. Тя се чувства неуверена в ролята си на млада майка, изтощена и преуморена, чувства се неуверена и в ролята си на жена – тялото й е променено, хормоните й са „разбишкани“, често не е в състояние да изпълнява обичайните си задължения, а и сексуалността й търпи промени. Ако освен с всичко това, й се налага да се справя и с професионални предизвикателства, рискът от депресия става значителен. При кърмене се повишават нивата на хормона окситоцин, който спомага за добро настроение 🙂

В заключение искам да кажа, че не смятам за полезен ход от обществена гледна точка младите майки да бъдат насърчавани да се върнат на работа възможно най-скоро. В дългосрочен план това ще доведе до повече негативи, отколкото позитиви за всички. Всички носим отговорността да бъдем добри професионалисти, но тези от нас, които избират да станат родители, имат задължението да бъдат добри родители – не на второ място! Вероятността едно здраво, задоволено и щастливо дете да стане болен, незадоволен, нещастен, комплексиран възрастен, чийто негативи ще поеме именно обществото, е много малка.

Що се отнася до равноправието – нека да се отнасяме малко по-диференцирано към понятията. В крайна сметка никой не спира майките да се върнат на работа наравно с мъжете, когато пожелаят 😉 НО тези, които не го правят, в никакъв случай не са по-малко „полезни и приятни“ хора. Те просто имат право на избор. Нека това да остане така.

Apropos, вярвам, че преживяването да станеш родител те прави по-добър човек – по-състрадателен, по-емпатичен, по-малко егоист, по-отговорен, по-щастлив… от това също печелят всички.