Раждането – митове и легенди (I)

Първо малко дефиниция на понятията:

Активното естествено раждане представлява естествен родов процес, в който няма медицинска намеса или е сведена до минимум. Такова раждане се ориентира спрямо индивидуалните нужди на раждащата жена и не предвижда рутинни интервенции. Ролята на лекаря е наблюдаваща, пасивна. Акушерката играе поддържаща роля. Раждането не се предизвиква, ускорява или обезболява медикаментозно. Раждащата жена има свободата да се движи, да приема храна и течности, да заема различни пози, да напъва във вертикално положение, без екипът да се намесва в нормалния ход на процеса, независимо от неговата продължителност. Тя има правото на присъствието и подкрепата на своите близки. След раждането бебето не се отделя от майката и се осигурява възможност за непрекъснат физически контакт, насърчава се кърменето.

Теоретично активното раждане може да се случи както в извънболнична, така и в болнична среда. На практика в България активното раждане в болница е почти невъзможно.

Дирижирано естествено раждане е раждане, което протича с лекарска намеса и с помощта на рутинни медицински интервенции за неговото стартиране, мониториране, ускоряване и обезболяване. През втората фаза (изгонването) медицинският персонал обикновено “дирижира” напъните на родилката. Раждането на плацентата също се предизвиква медикаментозно или с друга намеса отстрана на екипа. На практика това е единственото възможно “естествено” раждане в българските болници.

Асистирано раждане е всяко раждане, на което присъства квалифициран медицински персонал – акушерка и/или лекар.

Неасистирано раждане е раждане, при което такъв персонал не присъства.

Домашното раждане може да е асистирано или неасистирано. В България асистираното домашно раждане не е законово регламентирано.

В много държави по света има опция за асистирано активно раждане в родилна къща или родилен център. Раждането се подпомага от акушерка според индивидуалните потребности на родилката. Има възможност за бързо прехвърляне в болнично заведение при настъпването на непредвидени усложнения.

1. Мит за раждането – вагиналното раждане е съпроводено от свръхчовешка болка, често води до голям стрес и трайно увреждане на бебето, както и до жестоки разкъсвания на майката, която никога повече няма да води нормален сексуален живот.

Истината: Ако бебето е застанало в оптимална позиция, родилката е добре подготвена за процеса на раждането, познава го и знае как може активно да участва в него, има необходимата подкрепа от таткото или друг придружител (дула), вероятността да роди с минимум болка и никаква травма за себе си и бебето, е много голяма.

Жените, които получават достатъчно подкрепа по време на цялото раждане,

  • имат нужда от по-малко аналгетици/анестетици
  • по-рядко стигат до раждане чрез форцепс/вакуум екстракция
  • по-рядко стигат до цезарово сечение по спешност
  • изпитват по-голямо удовлетворение от раждането

2. Мит за ражданетоепидуралната анестезия е манна небесна, напълно безопасна за майката и бебето. Да се ражда без упойка е варварско и назадничаво, тогава можем да си раждаме и като баба на нивата.

Истината – епидуралната анестезия може да има големи предимства, ако раждането се проточи и е много болезнено (например при субоптимално фетално предлежание), но има и някои доказани недостатъци:

  • повишава риска от раждане чрез форцепс/вакуум екстракция
  • повишава риска от неуспешно кърмене

В повечето държави се предлагат алтернативни начини за обезболяване – акупунктура, акупресура, масаж, движение, раждане във вода, хомеопатия, методи за релаксация. Там медицинския персонал е обучен не само да поставя епидурални упойки, но и да помага, ако жената желае немедикаментозно обезболяване. Лично съм виждала как в една средноголяма берлинска болница лекарите обезболяват с акупунктура. Броят на епидуралните упойки беше много малък.

Опиатите в епидуралната упойка потискат производството на ендогенни морфини (ендорфини), които не само обезболяват, но и играят роля в изграждането на връзката между майката и бебето веднага след раждането и субективното „ниво на щастие“, което майката изпитва. При овце се наблюдава отхвърляне на бебето от майката, когато е поставена епидурална упойка. Това е част от обяснението за затрудненията при кърменето.

3. Мит за раждането – Бебето страда повече при вагинално раждане, отколкото при раждане с цезарово сечение. При естествено раждане бебето се мъчи или изпитва болка.

Истината – Когато раждането започне спонтанно и протича нормално без външна намеса, бебето изпитва дискомфорт по време на контракциите, но не и болка. Хормоналните промени, които се случват по време на естествено раждане, сигнализират и на бебето, че „нещо се случва“, в известен смисъл то е подготвено за напускане на квартирата. Ако майката е спокойна и няма пикове в отделянето на адреалин/катехоламини в периода на получаване на разкритие, бебето не изпада в стрес. Точно както и майката, то има възможност да си почива между контракциите.

Когато се ражда със секцио, бебето се изважда от утробата без никакво предупреждение и подготовка. Вероятността да е стресирано е много по-голяма. Може би главата му не е сплескана от преминаването през родовия канал, но мозъкът му не е получил редица необходими стимули – не само от майчините хормони, които преминават през плацентата, но и от собствените му нервни окончания – за допир, за натиск и т.н., които формират в мозъка „образ“ на собственото тяло.

Емпирични данни сочат, че сред децата, които посещават кабинетите на кинезитерапевтите и рехабилитаторите, има повече такива, родени по оперативен път, отколкото по естествен механизъм.

(В раздела „информационна агенция ЕЖК“ мога да споделя, че Марулята на 9 месеца едва преди няколко дни започна да се обръща от гръб по корем, седи нестабилно, не се изправя, като цяло „изостава“ с 3-4 месеца от връстниците си. Мен това не ме притеснява, но го наблюдавам и при други бебета, родени със секцио.)

4. Мит за раждането – За безпроблемно вагинално раждане е достатъчно бебето да е с главично предлежание.

Истината: Не е достатъчно. Оптималното фетално предлежание е главично, като гръбчето на бебето се намира от лявата страна на майката. Ако бебето е застанало така, то има най-кратък път до изхода. Ако е с гръбчето отдясно или към гърба на майката, това вероятно ще доведе до по-дълго и трудно прогресиращо, а също и до по-болезнено раждане. Причината е в механизма на раждане, при който бебето първо трябва да се завърти в оптимална позиция, и едва след това навлиза в родовия канал. Моментът, в който гръбначният стълб на бебето и този на майката, се намират един върху друг, е особено болезнен.

Феталното предлежание трябва да бъде установявано периодически по време на бременността, за да може майката навреме да вземе мерки и да помогне на бебето да заеме оптимално положение. За тази цел има елементарни техники и упражнения, които помагат и за обръщането на седалищно разположено бебе, но лекарите рядко са запознати с тях. Важно е бременната да знае, че тя има известен контрол върху ситуацията и може да помогне активно на бебето да заеме правилната позиция. Добре е това да се случи в по-ранен етап на бременността (32-34 г.с.), докато все още има достатъчно място за движение.

[Следва продължение…]

Източници:

  1. Национална стратегия за асистиране при нормално раждане на Министерството на здравеопазването на Испания – съдържа подробен книгопис на изследванията, върху които се базират заключенията и препоръките на комисията
  2. Spinning babies
  3. Релаксация, гравитация, движение – нашите съюзници по време на раждането – Ивета Драганова
  4. Техники и упражнения по време на бременността и раждането – Ивета Драганова
  5. Endorphins, Labor, Pain, and Bonding by Bonni Elizabeth Hall
Advertisements