2012 Jazz Recap

Гледам, че всички си правят равносметки. И аз нали съм „само че малко напротив“, та моята равносметка звучи така:

One shit of a year. The end.

Снощи обаче с Петър бяхме на Коледна Джаз Оратория и се замислих как именно музиката, и то именно ТАЗИ музика е тънката червена нишка, която бележи всеки крайъгълен камък на тази година and holds it all together.

Първо беше предколедният детски джаз в Чайната, когато вече знаех, че в мен расте и живее мъничко бебе. Представях си, че догодина по това време ще е малък човек, когото ще нося в слинг по същите тези концерти и който ще разпознава музиката viscerally, защото по някакъв начин е вградена в гените му. Инциатор на джаз матинетата за деца е Венцислав Благоев – тромпетист, който в нашето семейство някакси неусетно стана само Венци или „чичо Венци“ 😉 На тези малки музикални празненства винаги има два куфара, пълни догоре с какви ли не шарени инструменти – маракаси, свирки, фунии с маркучи и всякакви други, чиито наименования не са ми известни. Децата ровят, дрънкат, после си ги разменят, от време на време се сбиват за нещо 😉

После дойде зимата, вирусите и онзи ден през март, който никога няма да забравя. Честно казано, не знам как съм живяла през следващите три седмици. Трябва да съм била в шок, за да мога да ставам сутрин and just go through the motions, за да продължавам да съществувам. Спомням си, че толкова социален живот, колкото натъпкахме в тези дни, обикновено нямаме и за цяла година. Вечерта след прегледа гледахме „Миграцията на паламуда“ в Люмиер и всички се смееха, а аз се чувствах, сякаш се е свършил светът. И той беше.

През това време пак ходихме с Михаела на детски джаз. Венци забеляза, че съм бременна, и когато тръгнах  да й преобувам ботушите със специално донесените за целта „принцесини пантофки“, той си остави инструмента и се наведе, за да я обуе. Изглежда дребно, но нали знаете, хората могат и да забравят какво сте казали или направили в някоя ситуация, но никога няма да забравят как сте ги накарали да се чувстват. А Венци е от хората, на които добрината им струи от очите, от усмивката, от жестовете, от тромпета… и аз все се надявам, че Мишката ще попие от това, не само от настроението и музиката, а че добрината някак ще се пропие в нея, по осмотичен път…

На 23. март проект ДжаП празнува своя втори рожден ден. Мери танцуваше в корема ми и аз стисках ръката на Петър, знаейки, че може да е един от последните пъти, в които усещам детето си живо. И беше. Но в онези два часа под звуците на тромпета на Венци, пианото на Антони Дончев, гласа на Марина (най-изящната!) и поезията на Мария ние тримата бяхме заедно и бяхме щастливи.

And then, of course, shit happened.

През юни основахме Фондацията и събрахме приятелите си на благотворителен концерт/хендмейд базар/поетично четене. С много притеснение и неудобство писах на Венци с молба дали би се включил в такова начинание, а той не само, че откликна веднага, но и събра целия ДжаП, а Мария дойде чак от Стара Загора – за втори път! Беше вълшебна, приятелска вечер и аз много се вълнувах, защото, все пак, празнувахме Мери – нейния голям, макар и кратък живот…

Помня и един есенен детски джаз в Зоологическата градина, на който отидох пропита от тъга, а си тръгнах заредена с радост и оптимизъм. Ако не сте виждали как се свири на рапан, трябва непременно да чуете Венци, който вади от това нещо звуци, достойни за студийни записи. Наистина!

И така, снощи бяхме на Коледната джаз оратория с военния биг бенд на Стара Загора. Пя не кой да е, а примата на българския джаз Стефка Оникян. Аз не знам как се пише за музика, но няма такова настроение, хора, няма! Такъв контакт с публиката, такава заедност…:) Едно толкова чисто и силно усещане, което се надига в мен и ме залива отвътре с вълна от плътна, осезаема радост, на която и да искаш, не можеш да се противопоставиш. А и кой би искал 🙂

Поради липса на запис от снощи, the next best thing 😉

Затова, шапки долу!

Благодаря, Мария, Марина, Антони, кап. Цветомир Василев и неговия биг бенд, и на всички останали музиканти – малки и големи, които се включват в тези празници.  Благодаря за това, че през тази непносимо трудна година вие бяхте част от нещата, които държаха света ни да не се разпадне.

Благодаря, Маестро!

You make my heart sing ❤ You heal my soul

Aguas de Marco

Advertisements

Little Things That Make Me Happy

Бу започна един мийм за не-важните, които ни радват и ме покани да се включа в играта.

Което аз ще направя с удоволствие, защото всеки повод е добър to count one’s blessings, aко ме разбирате.

1. Сладолед 🙂

Поне 5 от 15-те кг, които качих, докато бях бременна, се дължаха на чист сметанов сладолед. Понеже от доста време бойкотирам Нестле, имах удоволствието да открия, че Дарко правят съвсем приличен сладолед. Което си e ъндърстейтмънт, де. Особено новата им серия „Ескимо“ по нищо не отстъпва на „Бос“, според мен дори е по-добра. Лично мнение.

В Германия обичах „Магнум“, снимката вляво е една от старите им реклами. Мацката покъртително прилича на най-добрата ми приятелка и всеки път, като я видя, много ме радва 🙂

2. Йога

Занемарих си практиката, когато забременях, но сериозно планирам да си я възобновя до десетина дни. Вдясно е любимата ми асана (Vrksasana) – „дърво“.

Обичам начина, по който уроците в йогата се траспонират в истинския живот и проговарят на толкова много нива. Или както казва(ше) the late Sri K. Pattabhi Jois „Practice and All is Coming“…

(Всъщност не знам това дали се класира за „не-важно“, но както и да е.)

3. Детски песнички 🙂

4. Двата часа, в които М. спи следобяд. Me-time 🙂

5. Миризмата на чисти чаршафи, съхнали на слънце (която е различна през зимата и лятото)

6. Докторски сериали. Сериозно увредена съм. Гледам всичко, дори съвсем бегло да има нещо общо с медицината 😉 – Грей’с, Д-р Хаус, РеДженезис. Напоследък съм на психо вълна. Комбинира се чудесно с точка 4.

==============================================

Играе ли ви се:

1. Астилар от Разни хора, разни

2. Яна на Кръстопътя

3. Кекла, на Теди майка й

4. Петя във Фрайбург

5. Рос, където и да е 🙂

6. Ели отляво до десния завой

(правилата: линк към този пост и към блога на Бу, вашите 6 неща, линк към 6 други блогъри и коментар в техния блог след това)

Misc

***

Както изобщо не става ясно от това стихотворение, онзи ден черпих едни бездомници с цигари в градинката на “Седмочисленици”. Люлях Марулката на люлката и ги гледах как си искаха цигари от минувачите, но никой не им даде. От мен не се сетиха да поискат – млада майка с бебе. Аз имах обаче, извадих половината от кутията и им ги подадох. Едни баби ме изгледаха изумено и възмутено, докато слагах Марулята в количката, за да си вървим.

***

М. като види куче, и започва да размахва ръце и крака и да крещи, фалцетно. Много ги харесва. I am a cat person. Към кучетата съм по-скоро безразлична до респектирана, но при вида на малки животни от какъвто и да е биологичен вид, се размазвам. Пред блока (около кофите) се навъртат 6 малки кученца, може би на около месец. Като мине някой, му се мотаят в краката, ако спре да им се порадва. После сядат по платното и гледат жално как отминава.

Купихме им кренвирши, но голямото куче изяде половината, защото малко се страхувам от него и трябваше да жертвам от общата порция, за да не ни закача. То не изглеждаше много гладно, но ги изяде, сякаш му се полагат.

***

Марулката като се види на десктопа на компютъра и много се впечатлява от себе си. Сочи снимката и вика “ъ!”

***

Преди известно време смениха бусчетата на маршрутка 6-ца с нови, на които плъзгащата врата им се отваря автоматично. Много се зарадвах, защото можех лесно да качвам и свалям количката, дори да съм сама, и да ходим до центъра. Хората обаче не се научиха, че не трябва да бутат и дърпат вратите, защото им се разваля механизЪмът (имаше си табелки и предупреждения, ама кой да чете). Преди няколко дни видях, че новите врати са занитени и сега се влиза отпред през тясната врата, където има и прагче. Гадост.

***

Пуснаха метрото от Младост-1 до стадион “Васил Левски”. От нас до първата спирка на метрото се стига с автобус, откриха специална линия. В началото автобусите бяха нови (или добре запазени втора ръка от Германия) – с рампа за (инвалидни и детски) колички, ниски, с широки врати. Супер!

След няколко дни обаче все по-често започнаха да пускат раздрънкани стари Икаруси с по три стъпала и тесни врати. Ако на спирката няма кой да ми помогне, трябва да изчакам следващ автобус, за да се кача с детето.

***

На всяка станция на метрото има съответните асансьори. В Младост-1 обаче не работят. Не на всички стълби има рампа. Ние сме лесни, Марулята има една лятна количка тип чадър и 10-те килограма все някак успявам да ги кача по стълбите. Какво правят обаче хората, на които им се налага да ползват инвалидна количка. Хм?

***

Снощи бяхме двете на откриването на Майските празници на “ГЛОСИ”. Забравила съм как се прави small-talk, чувствах се малко неадекватна. Забравила съм как се чете на микрофон, не направих eye contact с публиката, не се получи добре, много дървено. Дребната много се закача с всички, крещя, по едно време й се доспа и се наложи да излезем, за да не пречим. Нищо не чух и не успях да се запозная с никого, а ми се искаше. На нея много й харесва да ходи на такива места, страшно е общителна, дава на всички да я разнасят, не се плаши.

***

Цензурирам си блога. Сигурно трябва да си водя дневник, обаче нямам време да пиша на ръка.

Тъпо е, когато се улавям, че си цензурирам и поезията. Имало някакви думи, дето не ми „отивали“. Пфт.

***

Давам си сметка, че цял живот съм се чувствала uncool… Сякаш малко не ми достига, за да съм истински готина и готините деца да си играят с мен…

***

Бях си наумила нещо, че ще стане, ама не стана. Жалко, щеше много да ми улесни живота.

popsicle toes

Tell me, what is it you plan to do

With your one wild and precious life?

~ Mary Oliver, The Summer Day (New and Selected Poems)

030

Днес сутринта с мама бяхме най-първи в Бизнеспарка.

По-първи даже от каките и батковците, които работят там.

Първо беше много тихо и малко студено. Ние седяхме на една пейка и гледахме.

После слънцето започна да напича и започнаха да идват всякакви хора, които се закачаха с мен.

Мама си взе кафе и кроасан и ми даде да го гриза от крайчето. Много ми хареса.

Днес се запознах с нови животински видове – птички и рибки.

Птичките ги хранихме с кроасан. Бяха малки врабчета и големи, охранени гълъби.

Врабчетата получиха повече трохички, защото са леки и пъргави, а гълъбите са тромави.

037

Рибките са съвсем златни.

Мама каза, че те си говорят нещо, но ние не можем да ги чуем.

После стана много топло и ми сложиха тая смешна шапка.

С нея приличам на гъПка с П.

035

Една кака ни спря и похвали мама, че съм много добре облечена, а не като другите бебета – с якета и панталони.

Много ми харесва да си мърдам пръстите на краката.

Това е много важно.

:мспнк

мърдам си пръстите на краката

ето така:

051

Мама чете книжка – „Тайната на щастливите деца„.

Казва, че е много хубава, за разлика от онази предишната.

Накрая ми писна цял ден да сме навън и започнах да мрънкам, затова ме сложиха в слинга и се прибрахме у дома.

Там танцувахме с мама на АВВА.

Много е забавно.

А вчера тати използва Клара и Фрея, за да свири на барабани с капака на една тенджера и няколко чаши.

janie’s got a gun

тралала

Вече е време да си лягам.

004

П.П. Забравих да ви кажа, че тая работа с гърнето е много забавна и аз се справям много добре, защото вече мога да седя.

Моето е зелено.

Миленка е в Индия

Непременно отидете да прочетете за преживяванията й там! Не знаете какво пропускате! 😉

http://purpledance.wordpress.com/

А за тези от вас, на които им е писнало колкото на мен от „Зайченцето бяло“ и „Чело коте книжки“, ето малко „алтернативна“ „детска“ музика 🙂 Enjoy!

За контраст

Vodpod videos no longer available.

more about „За контраст„, posted with vodpod

Ето това девойче пък продължи напред. Ще я видим отново в София. Защото е „секси“.

Питайте Мара, тя ги разбира тези работи.

No offense, девойката си пее. Просто понякога се обърквам какви бяха приоритетите на кастинга…

Праймтайм в бг национален ефир

Vodpod videos no longer available.

Ето какво се чува малко след 20 ч. по бТВ от силиконовите устни на Мара Отварачката: „Ти си на 18 години, може да си малко по-секси, прическата нещо… като цяло говоря, като цяло визията ти не е много така, провокативна спрямо мъжете, а това е нещо, което е много важно за една жена, която иска да стигне до голямата сцена. Моят глас е „не“.“

Сега да не решите, че момичето е някакъв тиранозавър. Нищо подобно, абсолютно миловидно момиче, което пее съвсем прилично (макар и по моите съвсем немеродавни критерии). Чудя се дали изобщо да започна да обяснявам по колко много начини това е вредно, грозно и изумително тъпо изказване… Напомни ми този скорошен пост на Петя.

И ми е много, много тъжно. Apart from that се чудя не можаха ли да намерят някого по-малко дразнещ от кака ви Мара да краси журито? На този фон дори Глория и Есил от миналите сезони бяха напълно приемливо присъствие.

Right Outta Nowhere

A Midwest morning
October snowfall
She packed her Chevrolet
And she brushed the fear away
She’s got a great big dream
And a history of playing small
And everybody seems to think
She’ll be back before Christmas day
She hit that highway
With every ounce of faith she could summon
When courage finally comes
You never see it coming

Right outta nowhere
You open your heart
And that changes everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free to go

A summer night
The soft smell of seashore
All the deadheads dancing
Out on the beach
He’s got a ten-year tan
And his own little junk store
He says, some people got a lot to prove
And that’s the way I used to be
Now I’m just an old hippie
With a half a dozen PhDs
Some choices hold you down
Some chances set you free

Right outta nowhere
You open your heart
And let go of everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free to go

Dream and the way will be clear
Pray and the angels will hear
Leap and the net will appear

Right outta nowhere
You open your heart
And believe in everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free
Right outta nowhere
You open your heart
And have faith in everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free to go

Christine Kane

Това ми е на рипийт. Подарък…