Life, according to P. ~ За изборите (2)

Мит 2 – Научно достоверно ли е политико-социологическото инженерство?

В дните около скорошните избори научих нови неща. Научих, че в България живеели и творяли „политически инженери”. Тяхната работа, сами разбирате, била да конструират българското политическо пространство. За да си вършат добре работата, на тях им била нужна помощта на една друга наука, социологията. От симбиозата се родила нова „наука”, „политико-социологическо инженерство”. В крайна сметка, и слава Богу!, благодарение на гражданската активност, тази наука се оказа кьор фишек, уродлив, нескопосен политикантски соц-инжИнерлък.

Има едно лице, което от 20 години всява респект със задълбочените си анализи и проникновените се открития по отношение на нагласите и мотивите на българския избирател – за кого би гласувал и защо изобщо няма да гласува (Същото лице в последните години се опитва да внуши на българския народ, че голфът е наш национален спорт и ние сме измислили Тайгър Уудс). След обявяване на резултатите от предните избори (2005) „първа жичка за водичка” беше андрей райчев, доволен и горд, разяснявайки сбъдналите му се научни концепции за изборен крах на царя, за нарастване на вота за доган, за концентриране на отрицателния вот у сидеров, за провала на разделените сини и най-вече за възвръщане на доверието на българския избирател в партията-майка-хранилница. Опитайте се да си спомните колко пъти след това (а и преди това) сте виждали на синия екран боботещата и ръкомахаща физиономия на андрей райчев да ви обяснява как няма смисъл да гласувате, защото и без това нещата са ясни – процентите са вече разпределени и изненади не са допустими, защото вариациите са в рамките на някакви нищожни десети, без шанс да повлияят на крайния изход.

20 години андрей райчев развива науката си с парите на политическите инженери. В последните няколко месеца негова беше задачата научно да докаже разлика между герб и червените не по-голяма от 5 %. В това време политическите инженери имаха за задача да се изгаврят за пореден път с конституцията и с българските граждани.

инж. станишев и инж. доган (вероятно и инж. царЯ) измислиха гениална комбинация, достойна за творчеството на Остап Бендер. Сценарият (който според мен трябва задължително да влезе в Холивуд в раздела „политически трилър”) беше изграден върху два стълба: разделяне на евро-вота от този за български парламент и въвеждане на мажоритарен елемент в изборите за национален парламент. Мноооого тънка мисъл!.

инженерите разчитаха, след планираната от андрей райчев 5-процентна загуба на евро-вота вследствие на слаба избирателна активност, да коригират мерника си; да задържат далеч от изборните урни нови вражески попълнения поради предоставените им летни отпуски и метеорологичната прогноза, обещаваща обилни дъждове и топло време – идеална среда за растежа на вкусни, ядливи гъби; да мобилизират допълнителен ресурс, подобно на това, което направиха през 2005-та; да се отдадат на изборен туризъм и двойно, тройно, и т.н. гласуване. Но най-вече разчитаха на тежката артилерия – мажоритарния избор, посредством който да достопят разликата между себе си и бойко борисов; да го лишат от възможността да управлява сам или в коалиция с други (евентуално сините); в последствие да поемат и да предадат щафетата на доган, който има навика да формира правителства с мандата на „балансьора” дпс.

Каква я мислиха, каква стана? Хитрата сврака – с двата крака!

Оказа се, че андрей райчев изчислява извадките си, използвайки допълнителен индекс, взимащ под внимание движението в проценти на избирателната активност през годините (изключвайки половината от българското гражданство), но не е предвидил тези „ненаучни” 10% отгоре, които объркаха всички сметки, та стреснаха даже и бойко борисов. Оказа се, че тези 10% отгоре (а и не само те), облечени в плът, гласуваха мажоритарно с ясен тактически замисъл: гласуваха за този, който може да бие по места кандидатите на бившата тройна коалиция. Потресаващ резултат!

Шамарът от българските граждани беше толкова силен и шумен, че оглушелият от него в изборната нощ, бивш премиер-министър, сергей дмитриевич се изцепи в стил доган:”за съжаление, мажоритарният вот не се състоя”…!!!…Как да не се състоя, беее, @#&@@##%&***@@, другарю пишман инжИнерин!?

А да сте виждали скоро след нощта на 5-ти юли 2009 някъде в медийното пространство изявяващия се андрей райчев?

Advertisements

Life according to P. ~ За изборите, искрено и лично

DSC06690

Гост-блогър е Петър,

мъжът, когото обичам, татко на Марулята и… човек със собствено мнение 🙂

Ще рече, понякога различно от моето. Но трибуната е негова, тъй като съм поддръжник на свободата на словото.

[Принципно съм съгласна с него, с изключение на това, че не съм особено възрадвана от резултата от Избори 2009. И аз, като Магда, май живея в някаква друга България. Познавам освен хора, които гласуваха синьо, и много, които гласуваха зелено. Но… дотам. Искрено се надявам, че времето ще опровергае опасенията ми. Макар че нещата започват, меко казано, забавно.]

А сега –

Избори 2009

Почти всички хора, които познавам, казват, че не са доволни или не харесват резултатите от изборите. Аз все пак съм доволен. Оказа се, че, макар и да сме проста нация, не сме чак толкова глупави. Хареса ми това, че няколко наглед непоклатими десетилетия наред мита бяха разбити на пух и прах в изборния ден.

Мит 1 – „В мен е концентрирана властта!”

Така се изцепи наскоро агент сава, познат ни също като ахмед доган (Простете за правописа, но има хора, чиито имена не мога да напиша с главна буква). Прав е. Или по-скоро – беше прав.

По своята същност, а и в българската конституция така е записано, властта произтича от гражданите. Те я делегират посредством избори на свои представители, които би трябвало да управлавляват според волята на избирателите и в тяхна полза. В замяна на службата си, овластените да управляват имат редица привилегии: високи заплати, служебни коли и жилища, и други всевъзможни социални придобивки. В България обаче властта на гражданите е суспендирана – факт, за който до голяма степен сами сме си виновни. Политическата класа се самовъзпроизвежда посредством ред трикове и управлението й е всичко друго, но не и в полза на гражданите. Политическата класа прави всичко възможно гражданите да не се осъзнаят като гражданско общество и управлява според добре известния принцип: divide et impera (разделяй е владей).

агент сава обобщи родната ни политическа картина: политиката е упражняване на власт, „властта” е в партийните централи, откъдето самозабравили се функционери сякаш разпределят парчета от коледна баница сред поседналите на софрата послушни отличници – „наши хора”.

Да, ама не!, както обичаше да казва на времето Петко Бочаров, Господ здраве да му дава още дълги години. „Властта” е в мен, а ти, другарю сава-ахмед, както и твоите ортаци – сергей и симеон, досега я концентрирахте, само поради математически причини – достатъчен процент гласували „за вас”, съотнесен към недостатъчен общ брой гласували; 30, 40, до 50%. Когато до изборните урни отидат над 60 % от българските граждани, въпреки гласуването по команда на „червените бабички” и българските турци и чудовищните манипулации с т.нар. „изборен туризъм”, ти, другарю сава-ахмед, си политическа опозиция за първи път в историята на антиконституционната ти партия! сергей също е в опозиция, а царят съвсем е аут.

Това е простичка истина и ние, гражданите, трябва добре да я осъзнаем и никога вече да не допускаме политическата класа да се самозабравя.

(следва)

Щастлива Нова Година

Добре започна…
Михаела спа дълбоко на леглото на брат ми и не трепна от пукотевицата. Сега се разхожда с татко си, а аз пия кафе и слушам музика. Получих нов телефон, който всъщност е старият телефон на брат ми, но пак е сто пъти по-хубав от моя, който в обозримо бъдеще ще издъхне от старост. Единственият проблем е, че съм си запаметявала контактите на телефона, а не на сим-картата и сега ще падне едно преписване…

Малко ретроспекция (via Галя)

1. Какво направихте през 2008-ма, което не сте правили никога преди? – Родих дете. Станах майка.

2. Спазихте ли своите минало-новогодишни обещания? Обещахте ли си нещо за тази година? – Отдавна не давам новогодишни обещания, защото „пътят към ада…“ и така нататък.

3. На някой ваш близък да му се е родило дете? – Да, много деца се родиха през изминалата година, май има бейби-бум.

4. Има ли ваш близък, който е починал през годината? – През декември почина братът на дядо ми, но никога не сме били особено близки. Дано оттатък ветровете му да са попътни.

5. Кои държави посетихте? Кои интересни места? – Не съм напускала България тази година.

6. Какво ви се иска да имате през 2009-та, което нямахте през 2008-ма? – Кураж да си взема изпита за зачисляване на специалност; финансова стабилност; достатъчно headspace, за да пиша отново поезия.

7. Какви дати от 2008-ма ще останат „гравирани” в паметта ви и защо? – 07.01. – видяхме сърчице на видеозона, 13.08. – рожденият ден на Михаела, избран от татко й, защото числото на живота й е 22, а това означавало „космически разум“.

8. Кое беше най-голямото ви постижение през 2008-ма? – Съжалявам, но ми се налага да се повтарям… 😉 Освен това се гордея, че се преборих с първоначалните трудности в кърмето и не се поддадох на добронамерени съвети за това как да си гледам детето. Получих Златен Пегас от Националния литературен конкурс „Южна пролет“ за дебютната си стихосбирка.

9. Кой беше най-големият ви провал? – Провали нямаше. Може би мъничко ми е мъчно, че не родих естествено, но направих своя избор съзнателно и нямам навика да страдам за приключили неща.

10. Страдахте ли от някаква болест или нараняване? – Не.

11. Кое беше най-хубавото нещо, което си купихте? – Една шапка.

12. Къде отидоха най-много от парите ви? – В подготовка за посрещането на малкия човек.

13. За какво се ентусиазирахте/развълнувахте най-силно? – Иска ли питане 🙂

14. Коя песен винаги ще ви напомня за 2008-ма? – Nothing Else Matters на Metallica – въпреки че е старо парче. П. имаше навика да я свири на китара посред нощ на бременния ми корем 🙂

15. В сравнение с предишната година (2007-ма), през тази вие сте:

– По-възрастен или по-мъдър? – Да не казвам голяма дума, но определено се чувствам по-уравновесена и в мир със себе си, което ме кара да си мисля, че съм помърдяла поне едно микронче.

– По-слаб или по-дебел? – Бях млад хипопотам, но си влязох в старите дънки три седмици след раждането. Същата съм си.

– По-богат или по-беден? – Ако си говорим за финанси, реално имаме повече пари, но и повече разходи. Съотношението не се е променило особено. Ако си говорим за дух – би било катастрофално, ако не бях по-богата. И съм.

16. Какво ви се иска да бяхте правили повече? – Да бях чела повече, докато бях бременна и имах много свободно време. Да бях учила повече най-различни неща. История, например. Да не бях прекъсвала заниманията с йога.

17. Какво ви се иска да бяхте правили по-малко? – Да бях гледала по-малко глупотевини по телевизията.

18. Как прекарахте Коледа? – В семеен кръг, без много зор и висене в кухнята, лежерно. Както всяка година, на Бъдни вечер бяхме при моите родители, а на Коледа при родителите на П.

19. Влюбихте ли се през 2008-ма? – Да – пак и пак.

20. Обичате ли/харесвате ли някого, когото не обичахте/харесвахте миналата година по това време? – Не. Обикновено съм доста категорична в преценките за хората и трудно си променям първоначалното мнение.

21. Има ли човек, когото не харесвате/не обичате сега, за разлика от по същото време миналата година? – Има. Понякога хората се разминават по странни начини…

22. Коя беше любимата ви телевизионна програма? – Повечето телевизии ме дразнят, но с отдаденост гледам медицински сериали: Grey’s Anatomy, Private Practice, House M.D., Regenesis.

23. Коя беше най-хубавата книга, която прочетохте? – Яж, моли се и обичай.

24. Кое беше най-голямото ви музикално откритие? –Madrugada.

25. Кой беше любимият ви филм? – Ритни камбаната с финес.

26. Какво искахте и получихте? – Здраво дете, за което благодаря от цялото си сърце на когото трябва. По-хубаво място за живеене.

27. Какво искахте и не получихте? – Добър фотоапарат. И някои други по-абстрактни неща… но тях човек трябва сам да си ги изработи, не може да ги поръча на дядо Коледа.

28. Какво правихте на рождения си ден и на колко годни сте сега? – Чаках П. да се върне от Италия. На 27.

29. Какво е това нещо, което ако го бяхте имали, щеше да направи годината ви много по-удовлетворяваща? – Изкушавам се пак да кажа „финансова стабилност“, но не съм сигурна, че щеше да направи годината много по-удовлетворяваща. По-скоро щеше да ми даде по-голямо спокойствие и да ми освободи капацитет да си насоча усилията в други посоки.

30. Какво ви помогна да запазите „разсъдъка си”? – Еклесиаст 3-та глава, знанието, че „и това ще отмине“. На Марулята усмивката. Но не ми се е налагало много да го пазя (разсъдъка си) – беше хубава година.

31. Коя публична/известна фигура, беше важна за вас? – Много се натъжих, когато научих, че е починал Вили Казасян, дълго време ми се струваше много нереално. Радвах се на бебетата на Брад Пит и Анджелина Джоли. Но истински важен беше единствено Барак Обама.

32. Кое политическо събитие ви развълнува най-много? – Президентските избори в САЩ. Иначе това, дето се случва на родна почва, ме шокира и ядосва редовно, но то едно ли е…

33. Кой ви липсваше? – Приятели, с които нямах възможност да контактувам толкова интензивно, колкото ми се искаше. Берлин.

34. Кой беше най-добрият/интересният човек, когото срещнахте? – Ива Драганова от „Естествено„. И другите момичета са страхотни, но с нея просто си клик-нахме от първия миг. Овнешка му работа 😉

35. Споделете един „урок за живота”, който научихте през изминалата година. – Нищо конкретно, просто да се наслаждавам на живота, което е и новогодишното ми пожелание за всички вас… Om Mani Padme Hum