Какво се случва, когато отидеш на работа и оставиш детето си при whoever is available and willing to take your spoiled brat

Онази вечер се оказахме сами с Мишката. Което е чудесно, ако не беше фактът, че аз трябваше да отида на нощно дежурство, а работното ми място не предлага overnight хотел за децата на персонала :))) (Моето, за разлика от децата на колегите, обича да ходи там, защото го черпят с шоколад, а не го бодат с игли.)

Long story short, една приятелка я взе и то с радост, или поне така ми се стори 😉

Аз бях порядъчно притеснена, не само защото детето от край време спи единствено в собствения си креват или място, което макар и временно възприема като „собствено“, но и защото детето е с… ъм, особен характер 🙂 (Честно казано, аз не бих искала да съм нея, струва ми се ужасно изморително.) So this is what happened:

Аз: Как сте?

И.: Вечеряме паста в ресторанта в мола.

Аз: Хахахаха. Тя вечеря ли или обикаля масите? :)))

И.:

Изображение

Аз: хахахахаха, I think I just died.

И.: Що бе, ако знаеш как сме се забавлявали : )))

Аз: Ооооо, предполагам. Всъщност супер ме изкефихте. Спи ли?

И.: Не, рисува и бърбори. Не е млъкнала да ми разказваживота си и този на околните й. Половината неща не ги чувам, ама и не е нужно. Правя се че слушам а тя е много спокойна. Разбираме се перфектно.

[…]

Ние с М ядохме вегетарианска паста. Tя пита какво е паста. Aз й обясних, че е спагети и макарони, ама италианците им викат паста. Aма не е паста за зъби. Викаше „Веднага! веднага! веднага!“за сокче. Аз й казвам че сервитьорката може да се уплаши от това „веднага“ и да й каже „извинете ще ми донесете ли сокчето?“и й намигам дай да не плашим сервитьорката.

После репетирахме „благодаря“ : )), ама като фън. Как казва „благодаря“ Патето Яки, после как го казва един голям мъж с огромно шкембес басов глас, после как казва благодаря глезената принцеса с чадърчето;)и после как го казва Михаела : )))малко да я диференцирам от образа на принцесата.

Хубавото е, че хапна. Изяде 3-4 листа спанак от салатата, обяви че не обича домати, после яде от лазанята – дето е паста. Оставих я сама да си я нареже и да я разрови хубаво, ама хапна чат пат. После бисквитена торта с топка сладолед, от тях съвсем малко хапна3 лъжички сладолед и 2 хапки торта. Обаче после й взех кроасанчета от пекарната пред Карфур. В Карфур ходихме за сокче и вафли. Те затваряха вече, че беше към 10, и М. ме дърпа, че затваряли, вика „слушай, казват“и хората на касата й се радват : )))тя и сервитьорката й се радваше : ))) и аз, и аз : )))

Иначе снимката с чадърчето я направих като начин да я измъкна от магазина. Искаше роклята, естествено. „Дай да я купим, да купим, да купим…“ Нямам пари, й викам. „Ами да я запазим.“ Добре ще ти я подаря за рождения ден. „Ама дотогава няма да има, ще свършат.“ А, аз ще кажа да я пазят. „Ама дай да я купим.“

И ми хрумва блестящата идея да й предложа снимка. Тогава се съгласи да я остави :))) Иначе голямо контене падна, обикаляме ои коментираме дрехите кои стават и кои не. Тя хваща некво рокле, поглежда критично и вика – „не става“:)) и „момчешките“ дрехи минахме даже :)))кое става и кое не става. Тя води журито, ама има вкус, признавам.

И да ти кажа много е внимателна с мене. Не се уморява да ми повтори, ако не я разбирам. Пак ме разпита защо не чувам и какво е станало и на колко години съм била. Като й четях книжката, ми вика „така не ти е удобно, сложи я иначе да не ти е високо ръката„, и ми показва как. Много грижовна : ))

Аз: Ех, блазе ти.

И.: Обаче по едно време вкъщи скачахме като маймуни. Мисля, че щото аз я надскачах, и тя се кефи, че аз повече се маймуня от нея : )))

Аз: Пък аз съм сдухана скучна майка.

И.: Ама Мишката е много интензивна. Всичко си е баланс. Ти си по-мекичка и по-нежна.

Ооо, тя говореше за тебе. Понеже има едно мече тука, на А. е. М. иска да й го подаря. (да бе, понеже си няма 100 мечета.) Аз й викам, че е на А. и тя като си дойде, ако види, че го няма, ще й стане тъжно. М пита защо го е оставила тук, аз викам, ами за да не ми е мъчно за нея и да го гушкам като я няма,и тя гледа нейното онова, дето донесохме, и вика „трябва да го дам на мама, като е в болницата,да го гушка, като й стане мъчно за мене.“

: )))

Изображение

Advertisements

One thought on “Какво се случва, когато отидеш на работа и оставиш детето си при whoever is available and willing to take your spoiled brat

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s