2010/2011 – много от същото

Преглед на печата, The 2010 Edition

1. Какво направихте през 2010-а, което не сте правили никога преди? – Нищо вълнуващо, освен отглеждането на Михаела, което не съм правила никога преди 🙂 Тя толкова се промени и порасна, неусетно.

2. Спазихте ли своите минало-новогодишни обещания? Обещахте ли си нещо за тази година?

3. На някой ваш близък да му се е родило дете? – Даааааа, ама хората нещо станаха много конфиденциални с бебетата си ;), така че няма да изброявам. Да са живи и здрави всички. Имаше и няколко „Естествени“ бебета, много се гордеем с тях!

4. Има ли ваш близък, който е починал през годината? – Поетесата Калина Ковачева. Където и да е, дано да й е светло и леко. Тя много ме насърчаваше, подбутваше и посритваше 🙂

5. Кои интересни места посетихте? – Поредна година, в която не сме мръднали от София. Лошо. Всъщост Петър беше поне в Италия по работа. Ама аз…

6. Какво ви се иска да имате през 2011-а, което нямахте през 2010-а? – Лято.

7. Какви дати от 2009-а ще останат „гравирани” в паметта ви и защо? –

8. Кое беше най-голямото ви постижение през 2009-а? – Взех си изпита и се зачислих за специализация.

9. Кой беше най-големият ви провал? – ?!

10. Страдахте ли от някаква болест или нараняване? – Не, слава Богу.

11. Кое беше най-хубавото нещо, което си купихте? – Този въпрос ме изумява всяка година. Нямам навика да си купувам „неща“. Има няколко книги, за които ще напиша по-натам.

12. Къде отидоха най-много от парите ви? – За ежедневни неща.

13. За какво се ентусиазирахте/развълнувахте най-силно? – Психодрама, моя любов 🙂 Watching my kid grow up.

14. Коя песен винаги ще ви напомня за 2010-а? – Let’s go fly a kite.

15. В сравнение с предишната година (2009-а), през тази вие сте:

– По-възрастен или по-мъдър? – Somewhere in between everything.

– По-слаб или по-дебел? – +3-4 кг, затвориха ни стола в болницата и се изхранваме с банички и пици. И шоколадови бонбони, разбира се.

– По-богат или по-беден? – Финансово +/- същото. Изобщо не ме радва това. Емоционално… изумително по-богата с прекрасни нови приятели… и съживени стари приятелства…

16. Какво ви се иска да бяхте правили повече? – Почти същото като миналата година: Йога. Писане. Четене. Ходене по планини. Пътуване. Виждане с приятели. Домакинска работа. Спане. Ходене на кино и на театър. Учене.

17. Какво ви се иска да бяхте правили по-малко? – Избягване на неприятни задачи/срещи/разговори until it all explodes in my face. Пилеене на време. Самосъжаляване. Бягство.

18. Как прекарахте Коледа? – Very low-key. Михаела спретна уникална шоу-програма, шестима възрастни се смяхме със сълзи. Разотидохме се към 11. Не преядохме.

19. Влюбихте ли се през 2010-а? – Зависи. Новите приятелства могат ли да минат за влюбвания?

20. + 21.  Обичате ли/харесвате ли някого, когото не обичахте/харесвахте миналата година по това време и обратното? – Може би… (обратното).

22. Коя беше любимата ви телевизионна програма? – In Treatment, Grey’s Anatomy, Private practice.

23. Коя беше най-хубавата книга, която прочетохте? – Мидълсекс, Джефри Юдженидис; Lying on the Couch, When Nietzsche Wept & Love’s Executioner by I.D. Yalom; От другата страна, Галина Николова; Меко слънце, Мария Донева…

24. Кое беше най-голямото ви музикално откритие? – Няма открития. Никой наоколо не слуша нова музика. Нещо имам проблем с новата музика, изморява ме. Или няма кой да ми покаже нещата, които биха ме радвали.

25. Кой беше любимият ви филм? – Много малко филми гледах, заспивам страшно след първите 20 минути. Гледахме Inception и Mr. Nobody, изнервиха ме и двата, на П. му харесаха. Яж, моли се и обичай беше приятен и непретенциозен, но със сигурност не филмово събитие, макар че се свързах с него. Soul Kitchen – супер приятен Фатих Акин, добра европейска традиция. Everybody’s Fine – филм за родители.

26. Какво искахте и получихте? – Здраве. Специализация. Щастливо дете. Повече дълбочина във връзките с хората.

27. Какво искахте и не получихте? – Същото като миналата година: море, фотоапарат, 5 дни в Берлин…

28. Какво правихте на рождения си ден и на колко годни сте сега? – Работих. 29.

29. Какво е това нещо, което ако го бяхте имали, щеше да направи годината ви много по-удовлетворяваща? – Вътрешен център. But that’s a work in progress.

30. Какво ви помогна да запазите „разсъдъка си”? – Същите неща като миналата година: детето, баща му, приятелите, психодрамата, книгите.

31. Коя публична/известна фигура беше важна за вас? – Важните ми със сигурност не са публични, а публичните със сигурност не са ми важни…

32. Кое политическо събитие ви развълнува най-много? – Уффф.

33. Кой ви липсваше? – На мен все някой ми липсва 🙂 и Берлин.

34. Кой беше най-добрият/интересният човек, когото срещнахте? – Нова група по психодрама. The closeness there blows my mind.  I’ll be forever grateful. Галя Николова. Миленка, която познавам от 100 години, но в известен смисъл срещнах неотдавна.

35. Споделете един „урок за живота”, който научихте през изминалата година. – It’s ok to be not okay. Дълбоките промени се нуждаят от технологично време, дори когато по дифолт си „досаден отличник“ и страдаш от хронично нетърпение. И разни други неща предимно за себе си, на които им е рано да бъдат споделяни…

The 2008 Edition, 2009

2010

Преглед на печата, The 2009 Edition

1. Какво направихте през 2009-а, което не сте правили никога преди? – 365 дни, които не съм правила никога преди… 🙂 Готвих 🙂

2. Спазихте ли своите минало-новогодишни обещания? Обещахте ли си нещо за тази година? – Тц. Тц. Не обичам да обещавам, дори и на себе си.

3. На някой ваш близък да му се е родило дете? – Много, но не толкова близки бебета. Важното е да има… 🙂

4. Има ли ваш близък, който е починал през годината? – Не помня. Значи не.

5. Кои интересни места посетихте? – Татул, Перперикон.

6. Какво ви се иска да имате през 2010-а, което нямахте през 2009-а? – Кураж да си взема изпита за зачисляване на специалност (I see a pattern here); финансова стабилност; достатъчно headspace, за да пиша отново поезия; повечко дзен; време за приятели и правене на неща с ръце, време за четене на книги (и книги, които да искам да прочета); вътрешно равновесие; да взема да порасна already.

7. Какви дати от 2009-а ще останат „гравирани” в паметта ви и защо? –  13.08. – рожденият ден и кръщенето на Михаела – надмина всичките ми невротични очаквания за това какъв трябва да бъде първият й рожден ден, 05.10. – датата, на която се върнах на работа и престанах да бъда с нея 24/7.

8. Кое беше най-голямото ви постижение през 2009-а? и 9. Кой беше най-големият ви провал? – Не измервам живота в парадигмата на постижения и провали. Не ми говори много това.

10. Страдахте ли от някаква болест или нараняване? – Не.

11. Кое беше най-хубавото нещо, което си купихте? – А сега, де?

12. Къде отидоха най-много от парите ви? – В разходи по ежедневието, sadly.

13. За какво се ентусиазирахте/развълнувахте най-силно? – За кампанията на „Естествено“ за активното естествено раждане; за психодрамата; за кампанията за събиране на средства за Поли и успешната развръзка.

14. Коя песен винаги ще ви напомня за 2009-а? – Патето Яки 😉 иска ли питане.

15. В сравнение с предишната година (2009-а), през тази вие сте:

– По-възрастен или по-мъдър? – По-млада и по-мъдра. Неочаквано добра комбинация 😉

– По-слаб или по-дебел? – По-слаба. Свалих 6 кг за 2 месеца, след като се върнах на работа.

– По-богат или по-беден? – Във финансов план няма голяма разлика. Една идея по-добре, но и разходите са повече. Духовно, емоционално – много, много по-богата. С по-голям капацитет за обичане и порастване. С по-голям капацитет за радост и създаване на радост. Научих се да казвам ясно от какво имам нужда. Какво повече?

16. Какво ви се иска да бяхте правили повече? – Йога. Писане. Четене. Ходене по планини. Пътуване. Виждане с приятели. Писане на писма. Миене на прозорци. Спане. Ходене на кино.

17. Какво ви се иска да бяхте правили по-малко? – Страхуване, нервничене.

18. Как прекарахте Коледа? – Кротко, кухненско.

19. Влюбихте ли се през 2009-а? – Не, но и не ми е липсвало. Имам си кого да обичам 🙂

20.+ 21. Обичате ли/харесвате ли някого, когото не обичахте/харесвахте миналата година по това време и обратното? – Не.

22. Коя беше любимата ви телевизионна програма? – In Treatment, Grey’s Anatomy (естествено).

23. Коя беше най-хубавата книга, която прочетохте? – Отива една жена при лекаря, Рей Клуун; Въздухът около пеперудата, Катерина Стойкова-Клемър; Прикоткване на смисъла, Мария Донева

24. Кое беше най-голямото ви музикално откритие? – Много ми се иска да блесна с нещо, издаващо ерудиция и изтънчен музикален вкус, но май си въртя все същите неща на плейър-а. Някой трябва да ме светне за нова музика.

25. Кой беше любимият ви филм? – Julie & Julia. Life As A House. Май имаше и други, ама нямам достъп до моя си компютър да проверя.

26. Какво искахте и получихте? – Детето да е здраво, ние да сме здрави. Коте!

27. Какво искахте и не получихте? – Не отидохме на море. Фотоапарааааааааат.

28. Какво правихте на рождения си ден и на колко годни сте сега? – Нищо особено, на 28.

29. Какво е това нещо, което ако го бяхте имали, щеше да направи годината ви много по-удовлетворяваща? – Няма такова нещо. Но повече пари щяха да ми спестят някои грижи.

30. Какво ви помогна да запазите „разсъдъка си”? – Михаела. Психодрамата. Баховите капки. Приятелите. Че у дома ме чака мъжът, когото обичам. Но и сама се старая да си го пазя добре 🙂 (разсъдъка, мъжа надявам се също)

31. Коя публична/известна фигура беше важна за вас? – Починаха много писатели… Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Милорад Павич…

32. Кое политическо събитие ви развълнува най-много? – Изборите, в негативен смисъл.

33. Кой ви липсваше? – Брат ми, който замина за Дания. Някои приятели. И Берлин, mein Berlin.

34. Кой беше най-добрият/интересният човек, когото срещнахте? – Много са, не мога да ги степенувам. Някои познавам само чрез блога, други от групата по психодрама и дори си имам приятелка в работата. And I suck at keeping in touch.

35. Споделете един „урок за живота”, който научихте през изминалата година. – Дишай преди да действаш. Keep your act together. Някои проблеми не се разрешават, те се израстват – перифразирано по Юнг.

Без необходимите хиперлинкове, защото ме мързи 🙂 Да влезе 2010 заедно със Сатурновото ми завръщане и късметът за „бебе“ от новогодишната питка в клиниката, и 365 дни, които не съм правила никога преди…

The 2008 Edition

Things I Could Do Without ~ The Gender Stereotype Edition

Вече проглуших ушите на фейсбукските си приятели с това, и не че се е случило кой знае какво, но все пак –

В събота (миналата) съм дежурна цял ден. Това означава, че съм станала в 6, измила съм си лицето на мивката в кухнята, пак там съм си измила и зъбите, облякла съм се с 5 ката дрехи, защото навън е кучи студ, измъкнала съм се на пръсти, сакън да не събудя мадам super speshul snowflake, чакала съм маршрутката 40 минути (защото по разписание са на 25, ахъм, a whole other story), пристигнала съм умряла от студ на работа, занимавала съм се с нещо, което лесно можеше да се превърне в проблем, но слава Богу не се… и т.н.

Та, минавам най-после визитация към 10 без нещо, малко по-късно от обичайното, този с температура, онзи си извадил абоката, ‘щото майка му не може да го оварди, пристигам в последната стая, преглеждам децата и питам едната майка: „Имате ли някакви въпроси?“

„Не“, отговаря ми тя, „вчера го прегледа ЛЕКАР“.

Аха. ‘Щото аз по повод Хелоуин съм си овесила червената слушалка и обикалям стаите за разнообразие.

Държа да подчертая, че на „сестра“ не се обиждам. Работила съм много, много години като сестра. Знам, че една сестра с 25+ години трудов стаж често струва повече от мен, когато all hell breaks loose. И изобщо. Totally not the point.

Просто въпросният „лекар“ е 27-годишен специализант. Много готин. Мъж. Ерго – лекар.

И обратното: жена + млада + мила = не-лекар. Очевидно.

=========================================================

Бонус: Директор/ка/ на няма-значение-какво, чието дете лекуваме, нарича сестрите „лелче„, а към мен се обръща на „ти“. Де да беше само тя…

Ужасно съжалявам, че обикновено адекватните ми реакции закъсняват с ден-два.

Once upon a time there was a blog…

… и едно малко смешно момиченце, което стана на 14 месеца и 11 дни към днешна дата…

В началото на месеца тръгнах на работа, а татко й остана вкъщи да я гледа. Всъщност, това не е съвсем вярно. В дните, в които съм първа смяна, бързам да си сдам дежурството и да се прибера, за да може той да тръгне за офиса. Виждаме се малко, изморени сме. Колегите ми се шегуват, че това било добра форма на контрацепция. Докато не ми/ни писне… 😉

Най-важното е, че Михаела е добре 🙂 Като един уважаващ себе си асц. Дева за нея е важно леглото да си е на мястото и дневният режим да се спазва, останалото са подробности 😉 Всъщност, П. просто е ъмейзинг татко, справя се страхотно с всичко, извежда я на разходки в студа и дори инцидентното спане по боди с къс ръкав на отворен прозорец през октомври досега не е имало никакви негативни последствия 😉 Съдя, че е добре по това, че нищо в поведението й не се е променило. Винаги е приятно изненадана да ме види ;), но не се вкопчва в мен като за последно, спи си нощем по 12 часа, не търси да се кърми час по час, изобщо не дава вид на изоставено създание. На мен май ми е по-мъчно. Прекарах целия 13.10. дежурна – не я видях нито сутринта, преди да изляза, нито вечерта, когато се върнах – спеше. И всеки път, когато попълвах датата на някоя от стотиците бИлЯжки за изследвания, консултации, етц. на някое дриго дете, си мислех, че моето става днес на 1 година и 2 месеца, и аз не мога да си го гушна. После обаче се сещах, че то е добре у дома, обгрижвано и обичано от другия най-важен човек в живота му, за разлика от децата, за които назначавам изследвания и антибиотици, и продължавах да си върша работата с чувство на облекчение и благодарност.

Та, с детегледането се справяме повече от добре, засега. За работата е по-добре да не отварям дума. Ще кажа само, че безумно си обичам професията, но българската действителност редовно ми идва в повече…

Да се върнем на детето 🙂 Снимки няма, защото не знам къде е кабелът на апарата. Вероятно някъде в планината изпрано пране върху спалнята. Поне е изпрано.

Напоследък не мога да я снимам хубаво, защото извърта глава от светкавицата или посяга към апарата да го дърпа. Повечето й снимки са с протегната напред ръка и устремен поглед 🙂 Новите любими занимания са рисуване с флумастри по покривката на дивана и собственото тяло (hence гореспоменатата планина), както и ядене на крем за дупе. Обича също така да ми го маже в лицето и да затваря котката в пералнята.  Знае за какво служат ключовете, но не може още да ги обръща в ключалката. Речниковият състав изобилства от Ъъъъъ!, пепе! и бепе! – очевидно напълно достатъчни за изразяването на всичко от първа необходимост. (Апропо, котката най-официално се казва Бепе – пише го в котешкия й паспорт.) Обича всякакви животни и им налита да ги гали и целува, но основно предпочита да са космати и горе-долу с нейните габарити 🙂 Още не ходи сама, влачи непрекъснато и навсякъде по един брой родител със себе си. Толкова е свикнала, че винаги някой откликва на желанията й, че просто вдига ръка във въздуха, дори не поглежда има ли някой наоколо да я хване. Аз си имам едно терзание заради секциото – има там едни хипотези, че цезаровите бебета са по-пасивни и чакат всичко да свършиш вместо тях (защото не са участвали активно в раждането си, а са „ги родили“, и това формира психиката им), не знам доколко са верни, ама М. като не може нещо, не се и опитва. Например, има една кутия с дупки, през които се пускат кубчета с различна форма. Тя нацелва кръглата дупа и си ръкопляска сама, но с останалите опитва по веднъж, и като не стане, ми ги подава на мен. С ринговете е същата работа. Изобщо усилията не са много по нейната част. Обича да натиска ключа за лапмпата, звънците, копчетата в асансьорите, всички деца обичат. Никнат й скоростно останалите зъби до 20. Има вече всички предкътници, остават кучешките и кътниците. Днес-утре ще се покаже и четвъртият резец отдолу, че си има само 3 и е много смешна. Мирише на хубаво. Кърми се още, 1-2-3 пъти на ден, или когато се видим. Непрекъснато нещо дъвче, не отказва. Вчера си изпроси боклукчав мини-кроасан от един батко (5./6. клас) в трамвая, много трогателно. Аз се жертвах и изядох шоколадовия пълнеж 😉

Много неща си мисля, нищо не мога да сколасам да напиша. Вместо по няколко глави наведнъж, чета книгите на по 1-2 абзаца. Вечер гледам медицински сериали за разпускане (емотиконче, което върти очи). Спя по колкото мога повече, но все не ми стига. Просто не е нормално да ставаш в 5:45, ако ще да си си легнал в 6 предната вечер. Миналата седмица рискувах семейното щастие, като заключих П. и малката вкъщи и отидох на работа. Добре, че има резервен ключ у майка ми. Но не е нормално да ставаш в 5:45. Баста.

Та така… блогът не е умрял…

За майчинството

Напоследък не мога да заема официална позиция по всичко, което ме вълнува, чисто физически не ми остава време. И тъй като и без това всички пишат за протестите, аз да попиша за майчинството 😉

Неотдавна в „Блога за икономика“ излезе статия, озаглавена „Жените да си стоят вкъщи?“ Вкратце в нея се твърди, че жените, които избират да се върнат на работа скоро след раждането на децата си и да получават заплата, са ощетени от това, че не получават майчинство. Тезата на автора е, че майките трябва да бъдат поощрявани да работят, като получават майчинските като добавка към заплатите си, а тези, които избират да останат у дома с децата – само майчински.

Лид пък наскоро писа, че една майка, за да отгледа щастливи, пълноценни деца, би трябвало да им се посвети изцяло поне през първите няколко години от живота им.

Аз лично не мога да си позволя да гледам Марулята повече от година и 1-2 месеца – не само от финансова (за щастие платеното майчинство е вече 12, а не 9 месеца), но и от професионална гледна точка – малкото ми опит и знания биха пострадали от по-дълго отсътвие. След това, обаче, с татко й ще си поделим задълженията, отговорностите и удоволствието да си отглеждаме детето у дома, докато стане време за детска градина. Твърдо съм против яслите, на бабите също не съм фен, ако е възможно някак да се избегнат.

С отвращением прочетох коментарите под статията в „Блога за икономика“ и се питам това някакъв криворазбран феминизъм ли е, според който:

… една майка може да бъде много по-полезна и приятна както за децата си, така и за мъжа си ако работи! Защото тогава майката е реализирана и щастлива жена, а когато това е така, тогава всички са щастливи и доволни.
Във финансов аспект имах късмета да взимам достатъчно висока заплата, за да си позволя детегледачка за децата ми. Но мисля, че е много нечестно това, което са решили. За каква равнопоставеност между половете говорим тук? Комунизмът ни е дал едно добро нещо и това е равнопоставеността на жените и мъжете в професионален аспект. Сега и това искат да заличат. (Албена)

Първо, никак не си падам по генералните изводи. Аз се чувствам реализирана и щастлива жена, въпреки че в момента не работя (по специалността си). Изобщо, за каква равнопоставеност говорим в случая? Мъжете по воля на природата не раждат деца. Бебетата не се материализират от въздуха – те са същества от плът, изградена с помощта на атоми и молекули, предоставени от майчиния организъм. Аз имах страхотна, лека и безпроблемна бременност, но това далеч не е общият случай. Много жени се чувстват  изтощени – физически от промените в тялото си и психически – от процеса на превръщане в майка. Като че ли всички -изми (феминизъм, комунизъм, капитализъм), макар и привеждайки коренно различни аргументи, игнорират факта, че това да износиш и родиш дете не е като да си купиш кукла от магазина.

Не, не смятам, че всички в семейството са по-щастливи, ако жената се втурне да работи броени седмици, след като е родила. Още повече, не смятам, че това ще доведе до по-щастливо общество, а точно обратното.

Биологично човешкото бебе се ражда недоносено – с недоразвити сетива и тотално безпомощно, зависещо за всичко от грижите на майка си. Няма смисъл да предъвкваме сравнението с повечето животински видове, чиито малки са доста по-самостоятелни от човешкото бебе само след няколко дни или седмици. Смята се, че първите три месеца от извънутробния живот на бебето, всъщност представляват „четвъртият триместър“ от бременността. Ако бебето не се роди след девет месеца, обиколката на главата му би нараснала прекалено и то не би могло да се роди по естествения механизъм, НО това очевидно не означава, че то е „готово“ за самостоятелно съществуване. То започва да вижда и чува в достатъчна степен едва в края на третия месец, тогава започва да осъзнава заобикалящия го свят и да влиза в контакт с него.

Шокирана съм, че в дискусията мъжете са тези, които изтъкват, че бебето се нуждае не от баба, гледачка или леличка в ясла, а именно от майка си, за да се адаптира към живота и че противното води до психологически травми. Шокирана съм също така, че това изобщо трябва да бъде обяснявано някому. Дали е по-важно да не страда професионалната ни реализация, ако за сметка на това ще страда едно напълно беззащитно човешко същество? А дали обществото ще спечели повече от изморени, разскъсващи се между работата и детето си майки, измъчвани от чувство за вина и неспособни да се посветят изцяло нито на едното, нито на другото, или от щастливите, приспособими, психически уравновесени възрастни, в които имат потенциала да се превърнат тези бебета, чиито емционални и физически нужди са били задоволени, когато му е било времето…?

Впечатлена съм също така, че именно мъже изтъкват ползата от кърменето. Неговите предимства за детето са всеизвестни и няма да се спирам върху тях сега. Ще отбележа само, че производителите на адаптирани млека са длъжни по закон да отбелязват на опаковките, че „Кърмата е най-добрата храна за вашето бебе“. Тя го предпазва от много заболявания, което в дългосрочен план е именно в полза на цялото общество (по-малко разходи или загуби като болнични, черпене от здравноосигурителния фонд, временна или трайна нетрудоспособност и прочее). Но кърмата е не само храна. Самият акт на кърменето изгражда у бебето базисната емоционална стабилност, която е основата за пълноценното му изграждане като човек. В първите месеци и години от живота си то има нужда именно от своите родители и от стабилна, надеждна връзка с тях. В началото разпознава само мириса на мама, гласа на тати – те откликват на неговите нужди и то придобива доверие, че не е само и че ще получи помощ, когато има нужда от нея. Но това доверие е крехко и лесно ранимо, ако мама всяка сутрин изчезва – тя всяка сутрин го „изоставя“ наново. Знае се, че бебето до 6-ия месец няма концепция за „аз“ и не се осъзнава като отделен индивид от майка си, а едва в 9-ия започва да разбира, че хората и нещата, които не са непосредствено в зрителното му поле, не „изчезват“ от света, а продължават да съществуват.

Поставете се сега на негово място – човекът, с когото то е симбиотично свързано, всяка сутрин го изоставя и вместо с майчино мляко, както е отредила природата, то се храни със силиконов биберон и пластмасово шише, което не дава нито топлина, нито утеха. Дали това бебе ще стане също толкова щастлив, пълноценен и уверен в способностите си човек, както онова, което усеща неотлъчното присъствие и опора на майка си в месеците, когато те са най-важни, когато тя всъщност е целият му свят…?

За кърмата има още какво да се каже. Когато една майка се върне на работа и иска да продължи да кърми бебето си, за да се поддържа лактацията, тя трябва да се изцежда през равни интервали от време (оптимално през около 3 часа). Представете си ме мен сега като дежурен лекар в детско интензивно отделение, как през три часа зарязвам всичко и се покривам в тоалетната (поради липса на друго помещение) с помпа за кърма. Първо, това е трудоемко занимание, отнемащо около половин час. Второ, обикновено помпата съвсем не може да замести бебето и вероятността количеството кърма да намалее и да не е достатъчно, за да покрива хранителните нужди на детето, е огромна.

Световната здравна организация препоръчва изключително кърмене на поискване до 6-ия месец от живота на бебето (това означава то да се храни единствено и само с кърма, колкото често поиска), а в оптималния случай кърмата трябва да покрива 80% от хранителните му нужди до навършаване на една година и да присъства в менюто му до двегодишна възраст.

Много малко се говори обаче за ползите от кърменето за здравето на майките – продължителното кърмене доказано предпазва от рак на гърдата, рак на яйчниците, автоимунни заболявания като диабет и не на последно място – от депресия. В един период, в който жената преживява значителни физически и психически промени, последното не бива да бъде пренебрегвано. Тя се чувства неуверена в ролята си на млада майка, изтощена и преуморена, чувства се неуверена и в ролята си на жена – тялото й е променено, хормоните й са „разбишкани“, често не е в състояние да изпълнява обичайните си задължения, а и сексуалността й търпи промени. Ако освен с всичко това, й се налага да се справя и с професионални предизвикателства, рискът от депресия става значителен. При кърмене се повишават нивата на хормона окситоцин, който спомага за добро настроение 🙂

В заключение искам да кажа, че не смятам за полезен ход от обществена гледна точка младите майки да бъдат насърчавани да се върнат на работа възможно най-скоро. В дългосрочен план това ще доведе до повече негативи, отколкото позитиви за всички. Всички носим отговорността да бъдем добри професионалисти, но тези от нас, които избират да станат родители, имат задължението да бъдат добри родители – не на второ място! Вероятността едно здраво, задоволено и щастливо дете да стане болен, незадоволен, нещастен, комплексиран възрастен, чийто негативи ще поеме именно обществото, е много малка.

Що се отнася до равноправието – нека да се отнасяме малко по-диференцирано към понятията. В крайна сметка никой не спира майките да се върнат на работа наравно с мъжете, когато пожелаят 😉 НО тези, които не го правят, в никакъв случай не са по-малко „полезни и приятни“ хора. Те просто имат право на избор. Нека това да остане така.

Apropos, вярвам, че преживяването да станеш родител те прави по-добър човек – по-състрадателен, по-емпатичен, по-малко егоист, по-отговорен, по-щастлив… от това също печелят всички.

S*it

К. току-що се обади да ми каже, че съм освинила преводите на „Съпругите“ и актьорите, които дублират, са бесни, защото репликите ми са прекалено дълги и пълни с излишна информация. Предполагам, че така става, когато не те кефи това, което правиш. (А и никога не бях превеждала текст с толкова много диалог.) Знам колко е гадно, когато някой преди теб си е оставил ръцете (независимо от причините) и се чувствам виновна, че съм скапала деня на тези хора. Не че това ще го оправи.

Изводът… Не се заемай с работа, която не те кефи, независимо от парите?

I guess.

Ohhh, Truck!

Вчера някой ни беше сменил детето с едно истерично, дето не е нашето. Едвам я изтърпяхме до 19:30 и я сложихме да спи. Сега разбирам какво им е на родителите с принципно ревливи деца.

Сега ставаме, засега се държи прилично 😉

Обаче Уърд ми направи някакъв номер и загубих 60 страници от превода на една глупотевина, която трябва да предам в понеделник. Това е работа за цял ден. Да оставим настрана, че ме боли мозъкът, докато го превеждам. За справка – „Размяна на съпруги“ по тв2 – там, дето излъчват Азис и Юлиян Вучков. Легнах си с намерението да се нарева едно хубаво, обаче съм била толкова изморена, че съм заспала веднага. И хубаво, де, то в реването много смисъл няма.

А сега, на работа 🙂