За веселието по Коледа – принципни съображения

24

Сигурно човек би могъл да си помисли, че киселея (пред-)Коледно, защото личната ми година беше, признавам, less than stellar.

Позволете ми да не съм съгласна 😉

Киселея, защото Коледата вече не започва на 23-и декември, дори не на първи, а очевидно в средата на ноември. Колкото и да я обичаш, няма как да поддържаш такъв ентусиазъм в продължение на месец и половина. Дори и когато си сравнително защитен от цялото това потребителско безумие, защото обичайният ти маршрут е вкъщи-болницата-вкъщи, все пак не си сляп и глух, и към средата на декември вече страдаш от sensory overload from all things Christmas. Демек, сетивата ти вече не издържат на епилептогенните лампички във всички витрини, Коледните шлагери по всички радиостанции и запитванията от страна на всеки втори дали си купил вече подаръците.

Което ни довежда до точка втора на (пред-)коледното ми недоволство. Подаръците. Този апогей на човешката глупост 😉 Разбира се, нямам никакви възражения срещу малките, лични, мили подаръци, в които влагаме цялата си любов към получателя. Или големите такива подаръци, всъщност. Имам обаче адски много против принудата, граничеща с обществено насилие, да поддържаме една потребителска култура, която няма нищо общо с нормалните човешки чувства на обич, привързаност и благодарност. Категорично отказвам да участвам в това, в тази експлоатация на ресурси и хора, предрешена като „празник“.

[По стечение на обстоятелствата тази година се оказах касиер и член на родителския актив в детската градина на Михаела. Прекарах безброй часове в откриване на перфектните подаръци за децата, макар и компромисни. Компромисни, защото, първо, бяхме на практика принудени да купим на децата „групови“ подаръци, което според мен е своеобразно спонсориране на детската градина, вместо индивидуални подаръци. (Миналата година купихме за групата играчки на стойност над 800 лв., от които за кратко време не беше останало нищо. Индивидуалните, но напълно еднакви коледни подаръци за всички деца, намерихме непокътнати в шкафчетата, защото очевидно разопаковането им е щяло да затрудни госпожите. Ениуей.) Втората причина да са компромисни подаръците, беше изначалното им разделение на играчки „за момчета“ и „за момичета“. Когато занесох избрания „за момчетата“ гараж, госпожата ме попита „ами за момичетата?“ при условие, че останалите играчки бяха магазин, 2 ферми, 2 докторски куфарчета и конструктор – по мое мнение напълно годни за всички деца. Третата причина беше необходимостта да се удовлетворят вкусовете и предпочитанията на 27 двойки родители за цена и качество на играчките, което е на практика невъзможно.

Та, след целия героизъм по организирането на коледния празник на децата, се оказа, че… такъв на практика не се е състоял. Стоварил е дядо Коледа (безпогрешно идентифициран от Михаела като „чичо Стоян от охраната“) чувала с подаръците, снимал се е на конвейр със стотина деца от всички групи и после денят е продължил както обичайно. Родители, разбира се, не бяха допуснати. Оказва се, че аз съм се вълнувала повече от детето, което беше твърде не-ентусиазирано. Информацията, която успях да изтръгна от госпожата, се изчерпва с „добре беше“. Защо втора година поред не се постараха да сътворят за децата запомнящо се празнично преживяване – мога само да гадая… Подаръците, вещите, играчките не правят празника, хора. Нищо, че другата госпожа в петък й пожела „голям чувал с подаръци“, защото знаела, „че у нас дядо Коледа идвам с голям чувал“.]

silly faces. вече не мога една снимка да й направя „като хората“ 🙂

По тази причина подаръкът на Михаела тази година е един. На стойност 16.90 лв. Ха! Представям си какво си мислите 😉 И аз прекарах доста дълго време в родителска агония редно ли е така. Обаче… обаче. Ето какво. Тя иска кукла „Спящата красавица“. Наистина много я иска. Написахме писмо на дядо Коледа и даже я нарисува. Нищо друго не иска, колкото и пъти да питах. Едно на ръка, че куклата е тип „Барби“, че е брандирана и, по моето скромно мнение, порядъчно грозна. Т.е. в разрез с всичките ми родителски представи за стойностен подарък. И на всичкото отгоре за разлика от други доста по-миловидни кукли, съществува само в един вариант – срещу 16.90 лв. Прекарах около два часа на ръба на полудяването в Хиполенд, докато накрая заключих, че детето това иска, иска го от дядо Коледа, а не от майка си и беща си, така че каквито и да са личните ми съображения, нямат място в случая. И я купих. Личното ми геройство на 2012, баси 😉

След това започнах да мисля не е ли редно да й подарим още нещо… все пак. От кумова срама, дет’ се вика. Не че имаме пари за даване, но пари за децата винаги се намират, нали. И колкото повече мислех, толкова повече си давах сметка, че тя всъщност няма очаквания за купища … неща…  под елхата. След като така или иначе някакъв дебел дядо носи подаръци, тя иска точно това и за нея няма никакво значение колко струва то. Осъзнах, че количеството на подаръците и стойността им всъщност може да тормози само мен с промития ми мозък и желанието ми дасе  впиша, все пак, в конвенциите на фарса, наречен „Коледа“… Обаче защо сега на детето зорлем да му създаваме очаквания и меркантилни нагласи? И някакси всичките ми скрупули отпаднаха и ми стана едно такова леко и ведро

И още нещо си мисля.

Ако още някой ми пожелае „весела“ Коледа, просто ще получа апоплeксия. Тези дежурни пожелания, нещо като условен рефлекс. Нали знаете в каква гадост газим целогодишно, как така изведнъж ни става много весело, само защото е 25-и декември? Може би изведнъж някой е отменил президенсткия указ за назначаването на главния прокурор, или какво? Е, това би бил страхотен коледен подарък! Думата „веселие“ във връзка с коледните празници ми навява усещане за някаква колективна шизофрения, тотална дисоциация от реалността, която така или иначе се опитваме активно да не забелязваме…

Сигурно е прав и брат ми, Иван Премъдрий, който казва, че хората всъщност нищо лошо не правят. „Всеобщата гадост и тя е въпрос на гледна точка, точно по същия начин като това дали празниците са весели или не“. И какво толкова, два-три дни и ще мине.

Ми да, от някаква Вселенска гледна точка, сигурно е така. But I don’t have it in me, толкова дзен.

Хора, иде Рождество.

Айде да бъдем добри, непримирими, смислени, осъзнати и светли.

Дори и за сметка на веселието.

такъми!

днес съм в малкобуквено настроение 🙂

дъъъъъъълго дебнах най-нашумялата блог-игра напоследък да стигне до мен и вече бях започнала да се чувствам като в часовете по физическо, когато капитаните на отборите винаги ме избираха от немай къде последна 😉 (добре де, и с право…), но то4ица като един супергерой ме спаси от тягостните гимназиални спомени, подавайки ми щафетата, за което много й благодаря 😉 ’cause I’m pathetic like that 😉

моите такъми не са риболовни. и технически не са. няма да ви показвам лаптопа си, който дори не е мой в тесния смисъл на думата, въпреки, че съм му предано отдадена (може би малко прекалено). няма да ви показвам и мп3-ката, макар и с 20 GB памет, която постоянно забравям да заредя. сапунерката на сони има интересна история, но е безкрайно безинтересна на външен вид. в общи линии, моите „такъми“ са повече „разни работи“, които правят живота по-шарен и уютен или просто казват по нещо за мен, което може би още не знаете. in no particular order. enjoy!

играчките: това е само малка представителна извадка, в спалнята има още пълен кош. повечето са подаръци, основно са плюшки и дървени, с изключение на една пластмасова дрънкалка, която тя толкова предано обича, че не можах да й я взема. люлката е подарък от брат ми в германия. играчките са навсякъде и вече предчувствам как някоя сутрин в не много далечното бъдеще ще стана пипнешком да си направя кафе преди работа и в босата ми пета ще се забие чарк от конструктор или нещо подобно. М. вече откри играта „аз мятам всичко на пода, а мама ми го вдига“ и така прекарваме една част от дните си.

слушалката: исках да е тюркоазено синя, но това беше единстевният цвят, който имаха в наличност. свикнах с нея и започна да ми харесва. педиатрична е, затова е толкова малка. Литман е, струва майка си и баща си и както казва д-р Паунов (таткото на Поли), не ти трябва Литман, трябва ти акъл, но аз все пак се чувствам по-добре с нея (може би поради липсата на достатъчно акъл ;)). страхотно качество, чува се много чисто и страшно я пазя да не я загубя. въпреки това не изглеждам много респектиращо с нея, няколко пъти съм чувала (след като съм снела анамнеза и съм прегледала детето) разтревожени родители да ме питат а кога ще дойде лекарят? очевидно изглеждам на 19. какво пък.

чашата: е с макове и ми е подарък от Мария. много ми е ведра и ми харесва да започвам деня си с нея, но трябва да се отуча да поглъщам кафето на три глътки.

пасаторът и каната: кухненски такъми. с пасатора сме неразделни, откакто марулята започна да яде манджи. подозирам, че покрай нея най-после ще се науча да готвя и даже ще вземе да ми хареса. размазва ме с радостните си писъци, докато загребвам от авокадото. каната е нова – филтърна. откакто научих, че за направата на една бутилка за минерална вода от 1,5 л се изразходва повече вода, отколкото съдържа, реших, че не искам да спонсорираме подобно разхищение на ресурси. за съжаление водата от  чешмата дюс има вкус на ръждясали тръби, но каната върши чудеса. по-вкусна вода не съм пила през живота си. П. също й е голям фен.

обувките: са червени. освен това са повод за това стихотворение. много ми оправят настроението, комбинирам ги смело с всякакви неподходящи цветове и не ми пука. като си погледна краката, се усмихвам. на всичкото отгоре са изумително удобни.

шапката: е тибетска. в известен смисъл върви в комплект с обувките. беше талисман на пролетния празник на ГЛОСИ миналата година. като един истински асц. лъв много обичам да се обръщат по мен, а шапката просто обира овациите. най-готиното е, че оправя настроението на другите хора! предразполага ги към идиотии 🙂 често ме спират да ме питат откъде е. предлагали са ми 40 лв. за нея, но отказах. купих си я, докато бях бременна и това я прави още по-специална. чела съм стихове с нея. чувствам се малко като вещица на екстази 😉

тефтерът: е подарък от другия ми брат. изработен е ръчно в непал (хартията също е handmade). мантрата е „ом мани падме хум“. имам го повече от година, но още не съм писала в него. все го пазя за нещо умно и възвишено, ама… 😉 ако някой ден си направя татуировка в основата на врата под косата, ще е с тази мантра.

учебникът:  тежи 7 кг. 3000 страници. голям мерак ми беше. засега само го местя насам-натам, но и неговото време назрява.

кутията: ще я дам на Марулята, като порасне. съдържа разни работи като теста за бременност, снимките от ехографа, лентичките от болницата и все такива. аз съм сантиментален тип и мисля, че всеки би се радвал да има такава кутия, пълна с малки истории за любов и щастие. засега е малко грозна, но ще я сменя с по-подходяща, когато открия.

мартениците: за мен са символ на обновление. всичко хубаво започва с мартениците. аз си ги нося до 31-ви, с щъркели или без. март си е моят месец на надежда и радост.

вълшебната кутийка: ми е талисман и подарък от П. за един рожден ден преди 2 години. прекарах два часа в напразни опити да я отворя, защото страдам от пространствена несъобразителност. вътре има… тайна 🙂

слингът: е подарък от Яна. ако ме попитате за едно нещо, което да купите на бебето си, това е слинг. спасявал ме е десетки пъти, когато М. не може да заспи; когато сме някъде, откъде не искаме да си тръгнем веднага; когато пред вратата има преспа и не мога да изкарам количката; когато трябва просто да ида бързо до магазина… да си носиш детето в слинг е страхотрен кеф не само за детето, много е близко, някак, много хубаво общуване. хората по улицата се усмихват от малкото размахващо ръце и крака човече и виждаш, че настроението им веднага се оправя. освен това е изумително удобен, тежестта се разпределя много добре и става за дълги градски преходи и дори за планина. количката ряпа да яде 😉

понеже знам, че повечето ми любими блогъри вече са поканени да играят, предавам щафетата на който я иска и специално на Бистра, която може би не я иска, но аз бих умряла от кеф да видя някои от нейните „разни работи“, на Поли, с която живяхме известно време заедно (безславно) и половината ми работи са още при нея в квартирата, и на Лидия, ако иска да поиграе.

и честита баба марта!!!

Кое му е „бебето“ на Тео бебе?

Не знам каква налудничава мисъл ме накара да поръчам на П. да донесе прах за пране „Тео бебе“ от магазина… Може би си мислех, че след като пише „бебе“ на кутията и има ухилено бебе отпред, няма пък да е чак толкова отровен. Обикновено ползваме БамбиноМио за бебешките неща, но майка ми се оплака 1-2 пъти, че бебешките дрешки не миришели на изпрано (той не съдържа абсолютно никакви ароматизатори), а „на бебе“.

Тук трябва да уточня, че добрият бебешки прах за пране (а и не само бебешки) не съдържа фосфати (фосфатите се изхвърлят в отпадните води и водят до ексцесивен цъфтеж на планктон и водорасли във водоемите, които пък от своя страна „задушават“ всички други микро-/организми); не съдържа ензими (по принцип ензимите са с животински произход, например волска жлъчка, и разтварят органични петна, но много хора и особено чувствителните бебета могат да развият алергия към тях, защото са доста агресивни – все пак мястото им е в храносмилателния тракт, а не по кожата; праховете без ензими се обозначават като нон-био); не съдържат оптически избелители и синтетични парфюми (дразнят очите, кожата и най-вече дихателните пътища, супер неподходящи за бебета със склонност към алергии/алергична астма).

Първото нещо, което прави впечатление, е надписът „0+“ и clinically tested на кутията. Второто – ужасната химическа миризма на ароматизатор, още преди да съм отворила кутията.

Реших да сравня съдържанието на Тео бебе със съдържанието на Ариел и що да видя! Разликите в състава са незначителни. Но вижте сами:

Състав на прах Тео бебе: <5% нейоногенни ПАВ (повърхностно активни вещества), катиионни ПАВ, сапун; 5-15% – аниионни ПАВ, избелващи агенти на база кислород; 15-30% фосфати; ензими, оптични избелители, аромат.

Състав на прах Ариел: <5% катиионни ПАВ, нейоногенни ПАВ, 5-15% – аниионни ПАВ, 15-30%избелващи агенти на база кислород; фосфонати, поликарбоксилати, фосфати, сапун, зеолити, оптични освежители, ензими, ароматизатор, алфа-изометил йонон, бутилфенил метилпропионал, лимонен.

Ариел е комбиниран с омекотител, оттам някои от допълнителните съставки. Зеолитите пък са „добри“ нетоксични минерали.

Оставям на вас да прецените дали всичко, на което пише „бебе“, действително съдържа „бебе“, както биха казали господа германците.

Още по темата:

Не разсъждавай – потребявай! – при Василена

„Зелена“ (екологична) тема в бг-мамма – съдържа много и все полезна информация по въпроса с препаратите и много други

Things I Could Do Without – X-mas Edition

http://www.unicef.org

Докато се чудех как да напиша този пост, без да звучи излишно емоционално, Jay от Two Women Blogging е казала всичко (заглавието на рубриката също го гепих от нея ;)), което има за казване:

[…] I don’t want to celebrate the capitalist Christmas. I don’t need a reason to foster acquisitiveness. I’m not interested in worshiping at the altar of consumerism, either.

[…] When Christmas is a Christian holiday, it is celebrated in homes and churches and parochial schools. Ministers and priests speak to their congregations of the deep meaning of sacrifice, of peace. Birth and mystery are celebrated and the light of faith is kindled. When Christmas is a Christian observance, it’s about something deeper and truer than DVDs and iPods and sales on cashmere sweaters.

[…] I’m not trying to force religious observance on anyone. If you’re not religious, that’s cool. If you want to dance in the woods at solstice, go for it. But let’s keep the religion in religious holidays, and the capitalism down to a dull roar.

~ оттук

В този ред на мисли: Не желая да разхождам Марулята в Мол-а, вместо в парка; нито да я снимам в скута на дядо Коледа, чиято единствена цел е да ме мотивира да купя поредната вещ, от която никой не се нуждае. Не желая да слушам месеци наред водещите новини за световната финансова криза, а после от „Часът на мама“ (предаване за майки, получаващи 220 лв. майчинство) да ми препоръчат да инвестирам в диаманти. Или нов автомобил. Не желая да слушам оплаквания от национален ефир колко са претъпкани магазините и колко е досадно, че човек не може да си избира на спокойствие. В този случай логичният въпрос е: „А ти къде си тръгнал и що чиниш там?“ и не ги ли е срам редакторите на новинитe да ме занимават с теб? Не желая таксиметровата шофьорка да ме пита дали съм „ходила да си напазарувам в Джъмбо“ и да ми разказва за многобройните Барбита на дъщеря си.

С две думи,

за Бога, спрете коледната порнография!

И Честито Рождество Христово на онези, които още помнят what this is all about.

Обичаме ви. Бъдете високи!

The Story of Stuff

„Вещите“ от Пол Греъм, виа Хейзъл

Да си поговорим

След доста дълго отсъствие от виртуалния дом, завръщането е бавно. Насъбрал се е прах по ъглите, има един куфар с дрехи за разопаковане, мисли за мислене и теми за разискване. Напоследък имам много мнения по много въпроси и много ми се пише, нооооо… това ококореното горе виждате ли го? 😉

Затова тук само един въпрос: Ако сте родители на малки деца или ако си представите, че сте, как се отнасяте към дядо Коледа? Поддържате ли илюзията /или „лъжата“?/ и защо го правите или не? Какво е значението на Коледа/и подаръците/ във вашето семейство?

И още: пластмасова или истинска елха? Отрязано дръвче или дръвче в саксия? Да имаме ли изобщо дръвче или да се лишим от тази традиция в името на природата?

Аз ще се включа с моите мисли малко по-късно. Липсвахте ми 🙂