2010

Преглед на печата, The 2009 Edition

1. Какво направихте през 2009-а, което не сте правили никога преди? – 365 дни, които не съм правила никога преди… 🙂 Готвих 🙂

2. Спазихте ли своите минало-новогодишни обещания? Обещахте ли си нещо за тази година? – Тц. Тц. Не обичам да обещавам, дори и на себе си.

3. На някой ваш близък да му се е родило дете? – Много, но не толкова близки бебета. Важното е да има… 🙂

4. Има ли ваш близък, който е починал през годината? – Не помня. Значи не.

5. Кои интересни места посетихте? – Татул, Перперикон.

6. Какво ви се иска да имате през 2010-а, което нямахте през 2009-а? – Кураж да си взема изпита за зачисляване на специалност (I see a pattern here); финансова стабилност; достатъчно headspace, за да пиша отново поезия; повечко дзен; време за приятели и правене на неща с ръце, време за четене на книги (и книги, които да искам да прочета); вътрешно равновесие; да взема да порасна already.

7. Какви дати от 2009-а ще останат „гравирани” в паметта ви и защо? –  13.08. – рожденият ден и кръщенето на Михаела – надмина всичките ми невротични очаквания за това какъв трябва да бъде първият й рожден ден, 05.10. – датата, на която се върнах на работа и престанах да бъда с нея 24/7.

8. Кое беше най-голямото ви постижение през 2009-а? и 9. Кой беше най-големият ви провал? – Не измервам живота в парадигмата на постижения и провали. Не ми говори много това.

10. Страдахте ли от някаква болест или нараняване? – Не.

11. Кое беше най-хубавото нещо, което си купихте? – А сега, де?

12. Къде отидоха най-много от парите ви? – В разходи по ежедневието, sadly.

13. За какво се ентусиазирахте/развълнувахте най-силно? – За кампанията на „Естествено“ за активното естествено раждане; за психодрамата; за кампанията за събиране на средства за Поли и успешната развръзка.

14. Коя песен винаги ще ви напомня за 2009-а? – Патето Яки 😉 иска ли питане.

15. В сравнение с предишната година (2009-а), през тази вие сте:

– По-възрастен или по-мъдър? – По-млада и по-мъдра. Неочаквано добра комбинация 😉

– По-слаб или по-дебел? – По-слаба. Свалих 6 кг за 2 месеца, след като се върнах на работа.

– По-богат или по-беден? – Във финансов план няма голяма разлика. Една идея по-добре, но и разходите са повече. Духовно, емоционално – много, много по-богата. С по-голям капацитет за обичане и порастване. С по-голям капацитет за радост и създаване на радост. Научих се да казвам ясно от какво имам нужда. Какво повече?

16. Какво ви се иска да бяхте правили повече? – Йога. Писане. Четене. Ходене по планини. Пътуване. Виждане с приятели. Писане на писма. Миене на прозорци. Спане. Ходене на кино.

17. Какво ви се иска да бяхте правили по-малко? – Страхуване, нервничене.

18. Как прекарахте Коледа? – Кротко, кухненско.

19. Влюбихте ли се през 2009-а? – Не, но и не ми е липсвало. Имам си кого да обичам 🙂

20.+ 21. Обичате ли/харесвате ли някого, когото не обичахте/харесвахте миналата година по това време и обратното? – Не.

22. Коя беше любимата ви телевизионна програма? – In Treatment, Grey’s Anatomy (естествено).

23. Коя беше най-хубавата книга, която прочетохте? – Отива една жена при лекаря, Рей Клуун; Въздухът около пеперудата, Катерина Стойкова-Клемър; Прикоткване на смисъла, Мария Донева

24. Кое беше най-голямото ви музикално откритие? – Много ми се иска да блесна с нещо, издаващо ерудиция и изтънчен музикален вкус, но май си въртя все същите неща на плейър-а. Някой трябва да ме светне за нова музика.

25. Кой беше любимият ви филм? – Julie & Julia. Life As A House. Май имаше и други, ама нямам достъп до моя си компютър да проверя.

26. Какво искахте и получихте? – Детето да е здраво, ние да сме здрави. Коте!

27. Какво искахте и не получихте? – Не отидохме на море. Фотоапарааааааааат.

28. Какво правихте на рождения си ден и на колко годни сте сега? – Нищо особено, на 28.

29. Какво е това нещо, което ако го бяхте имали, щеше да направи годината ви много по-удовлетворяваща? – Няма такова нещо. Но повече пари щяха да ми спестят някои грижи.

30. Какво ви помогна да запазите „разсъдъка си”? – Михаела. Психодрамата. Баховите капки. Приятелите. Че у дома ме чака мъжът, когото обичам. Но и сама се старая да си го пазя добре 🙂 (разсъдъка, мъжа надявам се също)

31. Коя публична/известна фигура беше важна за вас? – Починаха много писатели… Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Милорад Павич…

32. Кое политическо събитие ви развълнува най-много? – Изборите, в негативен смисъл.

33. Кой ви липсваше? – Брат ми, който замина за Дания. Някои приятели. И Берлин, mein Berlin.

34. Кой беше най-добрият/интересният човек, когото срещнахте? – Много са, не мога да ги степенувам. Някои познавам само чрез блога, други от групата по психодрама и дори си имам приятелка в работата. And I suck at keeping in touch.

35. Споделете един „урок за живота”, който научихте през изминалата година. – Дишай преди да действаш. Keep your act together. Някои проблеми не се разрешават, те се израстват – перифразирано по Юнг.

Без необходимите хиперлинкове, защото ме мързи 🙂 Да влезе 2010 заедно със Сатурновото ми завръщане и късметът за „бебе“ от новогодишната питка в клиниката, и 365 дни, които не съм правила никога преди…

The 2008 Edition

Life, according to P. ~ За изборите (2)

Мит 2 – Научно достоверно ли е политико-социологическото инженерство?

В дните около скорошните избори научих нови неща. Научих, че в България живеели и творяли „политически инженери”. Тяхната работа, сами разбирате, била да конструират българското политическо пространство. За да си вършат добре работата, на тях им била нужна помощта на една друга наука, социологията. От симбиозата се родила нова „наука”, „политико-социологическо инженерство”. В крайна сметка, и слава Богу!, благодарение на гражданската активност, тази наука се оказа кьор фишек, уродлив, нескопосен политикантски соц-инжИнерлък.

Има едно лице, което от 20 години всява респект със задълбочените си анализи и проникновените се открития по отношение на нагласите и мотивите на българския избирател – за кого би гласувал и защо изобщо няма да гласува (Същото лице в последните години се опитва да внуши на българския народ, че голфът е наш национален спорт и ние сме измислили Тайгър Уудс). След обявяване на резултатите от предните избори (2005) „първа жичка за водичка” беше андрей райчев, доволен и горд, разяснявайки сбъдналите му се научни концепции за изборен крах на царя, за нарастване на вота за доган, за концентриране на отрицателния вот у сидеров, за провала на разделените сини и най-вече за възвръщане на доверието на българския избирател в партията-майка-хранилница. Опитайте се да си спомните колко пъти след това (а и преди това) сте виждали на синия екран боботещата и ръкомахаща физиономия на андрей райчев да ви обяснява как няма смисъл да гласувате, защото и без това нещата са ясни – процентите са вече разпределени и изненади не са допустими, защото вариациите са в рамките на някакви нищожни десети, без шанс да повлияят на крайния изход.

20 години андрей райчев развива науката си с парите на политическите инженери. В последните няколко месеца негова беше задачата научно да докаже разлика между герб и червените не по-голяма от 5 %. В това време политическите инженери имаха за задача да се изгаврят за пореден път с конституцията и с българските граждани.

инж. станишев и инж. доган (вероятно и инж. царЯ) измислиха гениална комбинация, достойна за творчеството на Остап Бендер. Сценарият (който според мен трябва задължително да влезе в Холивуд в раздела „политически трилър”) беше изграден върху два стълба: разделяне на евро-вота от този за български парламент и въвеждане на мажоритарен елемент в изборите за национален парламент. Мноооого тънка мисъл!.

инженерите разчитаха, след планираната от андрей райчев 5-процентна загуба на евро-вота вследствие на слаба избирателна активност, да коригират мерника си; да задържат далеч от изборните урни нови вражески попълнения поради предоставените им летни отпуски и метеорологичната прогноза, обещаваща обилни дъждове и топло време – идеална среда за растежа на вкусни, ядливи гъби; да мобилизират допълнителен ресурс, подобно на това, което направиха през 2005-та; да се отдадат на изборен туризъм и двойно, тройно, и т.н. гласуване. Но най-вече разчитаха на тежката артилерия – мажоритарния избор, посредством който да достопят разликата между себе си и бойко борисов; да го лишат от възможността да управлява сам или в коалиция с други (евентуално сините); в последствие да поемат и да предадат щафетата на доган, който има навика да формира правителства с мандата на „балансьора” дпс.

Каква я мислиха, каква стана? Хитрата сврака – с двата крака!

Оказа се, че андрей райчев изчислява извадките си, използвайки допълнителен индекс, взимащ под внимание движението в проценти на избирателната активност през годините (изключвайки половината от българското гражданство), но не е предвидил тези „ненаучни” 10% отгоре, които объркаха всички сметки, та стреснаха даже и бойко борисов. Оказа се, че тези 10% отгоре (а и не само те), облечени в плът, гласуваха мажоритарно с ясен тактически замисъл: гласуваха за този, който може да бие по места кандидатите на бившата тройна коалиция. Потресаващ резултат!

Шамарът от българските граждани беше толкова силен и шумен, че оглушелият от него в изборната нощ, бивш премиер-министър, сергей дмитриевич се изцепи в стил доган:”за съжаление, мажоритарният вот не се състоя”…!!!…Как да не се състоя, беее, @#&@@##%&***@@, другарю пишман инжИнерин!?

А да сте виждали скоро след нощта на 5-ти юли 2009 някъде в медийното пространство изявяващия се андрей райчев?

Life according to P. ~ За изборите, искрено и лично

Гост-блогър е Петър,

мъжът, когото обичам, татко на Марулята и… човек със собствено мнение 🙂

Ще рече, понякога различно от моето. Но трибуната е негова, тъй като съм поддръжник на свободата на словото.

[Принципно съм съгласна с него, с изключение на това, че не съм особено възрадвана от резултата от Избори 2009. И аз, като Магда, май живея в някаква друга България. Познавам освен хора, които гласуваха синьо, и много, които гласуваха зелено. Но… дотам. Искрено се надявам, че времето ще опровергае опасенията ми. Макар че нещата започват, меко казано, забавно.]

А сега –

Избори 2009

Почти всички хора, които познавам, казват, че не са доволни или не харесват резултатите от изборите. Аз все пак съм доволен. Оказа се, че, макар и да сме проста нация, не сме чак толкова глупави. Хареса ми това, че няколко наглед непоклатими десетилетия наред мита бяха разбити на пух и прах в изборния ден.

Мит 1 – „В мен е концентрирана властта!”

Така се изцепи наскоро агент сава, познат ни също като ахмед доган (Простете за правописа, но има хора, чиито имена не мога да напиша с главна буква). Прав е. Или по-скоро – беше прав.

По своята същност, а и в българската конституция така е записано, властта произтича от гражданите. Те я делегират посредством избори на свои представители, които би трябвало да управлавляват според волята на избирателите и в тяхна полза. В замяна на службата си, овластените да управляват имат редица привилегии: високи заплати, служебни коли и жилища, и други всевъзможни социални придобивки. В България обаче властта на гражданите е суспендирана – факт, за който до голяма степен сами сме си виновни. Политическата класа се самовъзпроизвежда посредством ред трикове и управлението й е всичко друго, но не и в полза на гражданите. Политическата класа прави всичко възможно гражданите да не се осъзнаят като гражданско общество и управлява според добре известния принцип: divide et impera (разделяй е владей).

агент сава обобщи родната ни политическа картина: политиката е упражняване на власт, „властта” е в партийните централи, откъдето самозабравили се функционери сякаш разпределят парчета от коледна баница сред поседналите на софрата послушни отличници – „наши хора”.

Да, ама не!, както обичаше да казва на времето Петко Бочаров, Господ здраве да му дава още дълги години. „Властта” е в мен, а ти, другарю сава-ахмед, както и твоите ортаци – сергей и симеон, досега я концентрирахте, само поради математически причини – достатъчен процент гласували „за вас”, съотнесен към недостатъчен общ брой гласували; 30, 40, до 50%. Когато до изборните урни отидат над 60 % от българските граждани, въпреки гласуването по команда на „червените бабички” и българските турци и чудовищните манипулации с т.нар. „изборен туризъм”, ти, другарю сава-ахмед, си политическа опозиция за първи път в историята на антиконституционната ти партия! сергей също е в опозиция, а царят съвсем е аут.

Това е простичка истина и ние, гражданите, трябва добре да я осъзнаем и никога вече да не допускаме политическата класа да се самозабравя.

(следва)