.Точицата ми припомни началото на един злощастен, недовършен текст, който трябваше да е приносът ми към един „женски“ проект, но нещо не се получи. А помните ли, когато се възмущавах, че някои родители в Клиниката автоматично ме слагат в графата „медицинска сестра“, още щом ме видят от вратата. И пак да кажа, аз на „сестра“ не се обиждам, но от джендър стереотипи се втрещявам просто. Жилов публикува нещо в коментарите, което бях виждала вече – ще ви оставя сами да си направите изводите…
***
Харесва ми да обличам дъщеря си в рокли. Дори розови. Намирам за очарователна комбинацията от волани, цветенца и хулигански нрав, който вече прозира въпреки крехката й възраст. Не намирам за очарователно отсъствието на други цветове по магазините за детски дрехи. Или играчки. Не намирам за очарователни щампите с Барби и розовата пластмаса. Бебета, които носят пластмасови бебета, и ги бутат в розови колички. Отказвам да ги купувам. Купувам дървени влакчета. Не ми пука, че не членувам в кликата. Пука ми от тоталната безкритичност на така правят всички и какво ще кажат съседите. Стресирам се особено от вторите, когато й казват, че няма да има проблеми в живота, защото е хубава. Или сладка, което е още по-зле. Радвам се, че още не разбира. Страхувам се от времето, когато ще започне да разбира. Страхувам се от деня, в който ще поиска роклята да е точно определена марка. Страхувам се, че ще се наложи да й откажа. Че няма да имам сили да й откажа. Че няма да има значение какво ще кажа. Ужасявам се от липсата на видими варианти в диапазона между секси мацка и леля по пеньоар с аромат на зеле. Тревожа се от склонността й да търси одобрение. И от желанието си да я одобрявам. После я поглеждам и разбирам, че прилича на Карлсон от покрива в розова рокля с волани. Успокоявам се, защото, в крайна сметка, Карлсон е красив, умен и прилично дебел… а според уикипедия “поведението на Карлсон от покрива, което е различно от традиционното, тревожи родители и учители, защото подбужда децата към несъобразяване с авторитети”. That’s my girl.