Misc

***

Както изобщо не става ясно от това стихотворение, онзи ден черпих едни бездомници с цигари в градинката на “Седмочисленици”. Люлях Марулката на люлката и ги гледах как си искаха цигари от минувачите, но никой не им даде. От мен не се сетиха да поискат – млада майка с бебе. Аз имах обаче, извадих половината от кутията и им ги подадох. Едни баби ме изгледаха изумено и възмутено, докато слагах Марулята в количката, за да си вървим.

***

М. като види куче, и започва да размахва ръце и крака и да крещи, фалцетно. Много ги харесва. I am a cat person. Към кучетата съм по-скоро безразлична до респектирана, но при вида на малки животни от какъвто и да е биологичен вид, се размазвам. Пред блока (около кофите) се навъртат 6 малки кученца, може би на около месец. Като мине някой, му се мотаят в краката, ако спре да им се порадва. После сядат по платното и гледат жално как отминава.

Купихме им кренвирши, но голямото куче изяде половината, защото малко се страхувам от него и трябваше да жертвам от общата порция, за да не ни закача. То не изглеждаше много гладно, но ги изяде, сякаш му се полагат.

***

Марулката като се види на десктопа на компютъра и много се впечатлява от себе си. Сочи снимката и вика “ъ!”

***

Преди известно време смениха бусчетата на маршрутка 6-ца с нови, на които плъзгащата врата им се отваря автоматично. Много се зарадвах, защото можех лесно да качвам и свалям количката, дори да съм сама, и да ходим до центъра. Хората обаче не се научиха, че не трябва да бутат и дърпат вратите, защото им се разваля механизЪмът (имаше си табелки и предупреждения, ама кой да чете). Преди няколко дни видях, че новите врати са занитени и сега се влиза отпред през тясната врата, където има и прагче. Гадост.

***

Пуснаха метрото от Младост-1 до стадион “Васил Левски”. От нас до първата спирка на метрото се стига с автобус, откриха специална линия. В началото автобусите бяха нови (или добре запазени втора ръка от Германия) – с рампа за (инвалидни и детски) колички, ниски, с широки врати. Супер!

След няколко дни обаче все по-често започнаха да пускат раздрънкани стари Икаруси с по три стъпала и тесни врати. Ако на спирката няма кой да ми помогне, трябва да изчакам следващ автобус, за да се кача с детето.

***

На всяка станция на метрото има съответните асансьори. В Младост-1 обаче не работят. Не на всички стълби има рампа. Ние сме лесни, Марулята има една лятна количка тип чадър и 10-те килограма все някак успявам да ги кача по стълбите. Какво правят обаче хората, на които им се налага да ползват инвалидна количка. Хм?

***

Снощи бяхме двете на откриването на Майските празници на “ГЛОСИ”. Забравила съм как се прави small-talk, чувствах се малко неадекватна. Забравила съм как се чете на микрофон, не направих eye contact с публиката, не се получи добре, много дървено. Дребната много се закача с всички, крещя, по едно време й се доспа и се наложи да излезем, за да не пречим. Нищо не чух и не успях да се запозная с никого, а ми се искаше. На нея много й харесва да ходи на такива места, страшно е общителна, дава на всички да я разнасят, не се плаши.

***

Цензурирам си блога. Сигурно трябва да си водя дневник, обаче нямам време да пиша на ръка.

Тъпо е, когато се улавям, че си цензурирам и поезията. Имало някакви думи, дето не ми „отивали“. Пфт.

***

Давам си сметка, че цял живот съм се чувствала uncool… Сякаш малко не ми достига, за да съм истински готина и готините деца да си играят с мен…

***

Бях си наумила нещо, че ще стане, ама не стана. Жалко, щеше много да ми улесни живота.

Advertisements

Лято е :)

picture-94301

Дребното вече си пече кълките 🙂

picture-9428

Има и два смешни предни зъба отдолу.

002

Правим тегели по улиците от сутрин до вечер. Не ми се пише. Среща ми се с хора.

0061

Гледам In Treatment.

Чета „Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина“ (ебахти заглавието :))

Излезе изумителната нова книга на Мария Донева „Прикоткване на смисъла„, което ме прави много щастлива 🙂 (макар че аз си бях харесала едно друго работно заглавие)! Честито, М. Обичам те.

Започна записването за последната серия курсове на „Естествено“ преди лятната ваканция. „Всичко за активното раждане“ и „Родителство в хармония с природата„. Сайтът на сдружението е обновен и вече има форум, в който си говорим за всичко, което ни вълнува около естествените неща в раждането, гледането на деца и живота като такъв. Заповядайте!

Поръчах си нещо от Вселената. Стискайте ми палци 🙂

Снимки 1 и 2 courtesy of Бистра

Миленка е в Индия

Непременно отидете да прочетете за преживяванията й там! Не знаете какво пропускате! 😉

http://purpledance.wordpress.com/

А за тези от вас, на които им е писнало колкото на мен от „Зайченцето бяло“ и „Чело коте книжки“, ето малко „алтернативна“ „детска“ музика 🙂 Enjoy!

Right Outta Nowhere

A Midwest morning
October snowfall
She packed her Chevrolet
And she brushed the fear away
She’s got a great big dream
And a history of playing small
And everybody seems to think
She’ll be back before Christmas day
She hit that highway
With every ounce of faith she could summon
When courage finally comes
You never see it coming

Right outta nowhere
You open your heart
And that changes everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free to go

A summer night
The soft smell of seashore
All the deadheads dancing
Out on the beach
He’s got a ten-year tan
And his own little junk store
He says, some people got a lot to prove
And that’s the way I used to be
Now I’m just an old hippie
With a half a dozen PhDs
Some choices hold you down
Some chances set you free

Right outta nowhere
You open your heart
And let go of everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free to go

Dream and the way will be clear
Pray and the angels will hear
Leap and the net will appear

Right outta nowhere
You open your heart
And believe in everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free
Right outta nowhere
You open your heart
And have faith in everything
You’re going somewhere
And all you need to know
Is that you’re free to go

Christine Kane

Това ми е на рипийт. Подарък…

Дума на годината: fulfillment

Думата на 2007 беше exploration. Експлорвах, експлорвах и накрая двете чертички, които сами по себе си предопределиха думата на 2008.

Вчера четох за северен възел в Лъв, which happens to be my case, и разбрах, че е крайно време да се науча да случвам живота си.

Качества, които трябва да развивате:

• Индивидуалност • Желание да бъдете в центъра на вниманието • Следване повелите на сърцето • Развиване на волята • Ентусиазъм • Самоувереност • Поемане на риск • Сближаване с „детето“ у другите • Радост от живота, забавления • Приемане на живота като игра • Вяра, че можете да постигнете всичко
Качества, от които трябва да се освободите:

• Желанието да бъдете като другите, за да ви харесват • Стремеж към избягване на емоциите • Равнодушие • Очакване другите да ви подтикнат към действие • Пренебрегване на онова, което наистина се случва • Желание да се сдобиете с още информация, преди да предприемете действия • Прекалена мечтателност • Стремеж да избягвате споровете

♦ ♦ ♦ ♦ ♦

Ахилесова пета/Капанът, който да избягвате/Истината, която трябва да приемете
Хората, родени със северен лунен възел в Лъв, трябва да осъзнаят, че тяхната ахилесовата пета е в необходимостта да чувстват, че хората от тяхната среда ги приемат. („Ако само мога да бъда в синхрон с живота и да не се различавам от другите, хората около мен неизменно ще ме подкрепят и това ще ме направи щастлив.“). Но подобно мислене е бездънна пропаст: техните приятели никога няма да им окажат достатъчно подкрепа, за да изпъкнат като индивидуалности и да се възползват от вълнуващите възможности, които животът предлага. Те трябва да станат най-добри приятели на себе си и да имат кураж да се движат в посоката, която ще им донесе щастие.
Капанът, който трябва да избягват, е да не се поддават на склонността си непрекъснатото да търсят информация. („Ако само знаех достатъчно, щях да се чувствам уверен и щях да предприема съзидателни действия.“). Те никога не смятат, че са достатъчно информирани, за да предприемат успешни активни действия, така че продължават да се движат с групата и да чакат щастието да ги открие. Истината, която трябва да осъзнаят, е, че в определени моменти трябва да поемат риск и да започнат да изграждат собственото си щастие. След като веднъж са започнали да действат и да коват съдбата си, знанията, от които се нуждаят, за да успеят, ще дойдат при тях без усилия. – „Астрология на душата“, Жан Спилър, изд. „Аратрон“
Звучи гот, нали? 🙂 Всъщност там пише, че трябва да му отпусна края и вместо да се тръшкам, че това, което искам, е твърде далече от реалността и изглежда непостижимо, просто да dream big. Което г/д казват и тук:

Истината е, че аз (и вероятно не съм единствена) много лесно затъвам в плаващите пясъци на негативните послания. Просто така сме кондиционирани. Дори сме склонни да вярваме, че животът нещо ни е нарочил и ние сме безсилни да променим хода на нещата. Е, писна ми. Вярно е, че звучи малко too good (and easy) to be true, но така или иначе нямам нищо за губене. Дори ще си направя vision board. Ще престана тайничко да вярвам, че да живееш добре е едва ли не срамно, а добрите хора са по дефиниция бедни (или бедните са по дефиниция добри). Ще престана да се оправдавам за изборите и любовите си. Ще престана да живея в чанти и кашони в ума си и ще поискам дом за нас тримата. Защото тази ситуация е пълна с потенциал за нещо много по-добро. Какво от това, че звучи невероятно.

Затова думата на 2009 е fulfillment. Сбъдване. Kick ass. Dream big.

Just watch me.