Какво ще правите този уикенд?

Ако се чудите как да зарадвате децата си този уикенд и да прекарате времето с тях забавно, но и смислено, ето две предложения от мен 🙂

Какво: Сцена за чудеса – коледно шоу и базар

Кога: събота, 12.12.2009 от 11 часа и неделя, 13.12. от 19 ч.

Къде: Модерен театър София, ул. Върбица №12

На 12-ти декември (събота) и 13-ти декември (неделя) фоайето и театралната зала на Модерен театър в София ще се преобразят и ще се превърнат в „Сцена за чудеса”. Всички инициативи, проведени през тези два дни ще имат за цел да съберат максимално голям фонд със средства за работна заплата на специално подбран и нает експертен персонал, който да подобри значително условията в дома „Св. Параскева”.

Събитието ще започне с традиционния коледен базар, организиран всяка година от фондация „Движение на българските майки”. Фондацията ще подготви ръчно изработени сувенири и подаръци, предоставени безвъзмездно от майки, подкрепящи идеята. Базарът ще бъде разположен във фоайето на „Модерен театър” и ще продължи и през двата дни.

Сцената на театъра ще оживее в неделя вечерта, с актьорите от „Модерен театър” и звездите от Мюзик Айдъл . Публиката също ще е част от шоуто, но това е една от изненадите, предвидени от организаторите.
Всички гости на събитието ще могат да споделят своите впечатления на специално организиран коктейл след края на представлението. Всички събрани средства ще бъдат дарени на най-малките деца, лишени от родителска грижа, а именно – на ДМСГД „Св. Параскева”.

Там живеят бебета и деца до тригодишна възраст. Сред тях има деца с увреждания, нуждаещи се от ежедневни и интензивни терапии. Недостатъчният персонал лишава тези деца от реални шансове да се развиват и да достигат възможностите на живеещите в семейна среда. Със събраните средства ще бъдат наети още шест души (с различни функции, специалисти или помощен персонал), които да помагат на децата за срок от една година. Това няма да замени родителската грижа, но поне ще даде възможност на малките да се развиват нормално – физически и ментално. В момента децата, израснали в ДМСГД, прохождат и проговарят много по-късно, тяхното умствено развитие изостава и те много често са асоциални поради липса на внимание. Минималната стойност на проекта е 38 500 лв., а ако бъдат събрани повече средства, срокът му ще бъде удължен.

Всички участници – „Модерен театър”, „Вирджиния Рекърдс”, фондация „Движение на българските майки”, D&D Agency, CASE BTL & Event solutions, Dynacord България, Protechnica Event, Vinex Preslav – ще предоставят безвъзмездно своята подкрепа. Всички средства, събрани от продажбата на билети за коледното шоу и от базара, ще бъдат 100% предоставени за проекта.

Там ще намерите Росини ангелчета (пу едно отсега за мен, Рос да знаеш, да заделиш едно :)),  астиларини сервизчета и много други прелести, изработени с много любов и мечти за един по-добър свят.

Какво: Коледно парти „Естествени чудеса“

Кога: неделя, 13.12.2009, 17.00-19.00 ч.

Къде: Tea house (Чай във фабриката) на ул. Георги Бенковски 11

Темата на партито ще бъде „Естествени чудеса“. Всички дечица ще могат да се превъплътят в коледни джудженца в нашата „Работилница за чудеса“, в която ще изработят своите произведения от естествени материали. Майките (а и татковците) каним да се включат в конкурса „Чудесни хапки“ с домашно приготвени сладости и солености. И тази година програмата ще включва много музика, танци, забавни конкурси и игри, номинации и специални поощрения за „най-естествените“ родители за изминалата година. На чашка ароматен чай ще можем да пообщуваме със стари и нови приятели, а накрая ще духнем свещичките на тортата по случай втория рожден ден на сайта www.estestveno.com.

Благодарим ви, че бяхте с нас и ни подкрепяхте и тази година!

Вход – свободен. Консумацията от заведението е за сметка на гостите. Моля потвърдете на events@estestveno.com, ако желаете да присъствате. Уточнете дали ще доведете татковците и децата. Не пропускайте да облечете децата като джуджета, Снежанки или други приказни герои.

============================================

Малка Марулка ще присъства и на двете събития и ще ръси чар и усмивки. Ще ни познаете 😉

Meet Clara & Freya

Totally made by me.

Before you say something, имах 4 по изобразително изкуство 😉

Клара е тъжовната брюнетка, а Фрея е симпатичната скандинавка. Като ми дойде вдъхновението, ще (им) направя и един Макс 🙂

такъми!

днес съм в малкобуквено настроение 🙂

дъъъъъъълго дебнах най-нашумялата блог-игра напоследък да стигне до мен и вече бях започнала да се чувствам като в часовете по физическо, когато капитаните на отборите винаги ме избираха от немай къде последна 😉 (добре де, и с право…), но то4ица като един супергерой ме спаси от тягостните гимназиални спомени, подавайки ми щафетата, за което много й благодаря 😉 ’cause I’m pathetic like that 😉

моите такъми не са риболовни. и технически не са. няма да ви показвам лаптопа си, който дори не е мой в тесния смисъл на думата, въпреки, че съм му предано отдадена (може би малко прекалено). няма да ви показвам и мп3-ката, макар и с 20 GB памет, която постоянно забравям да заредя. сапунерката на сони има интересна история, но е безкрайно безинтересна на външен вид. в общи линии, моите „такъми“ са повече „разни работи“, които правят живота по-шарен и уютен или просто казват по нещо за мен, което може би още не знаете. in no particular order. enjoy!

играчките: това е само малка представителна извадка, в спалнята има още пълен кош. повечето са подаръци, основно са плюшки и дървени, с изключение на една пластмасова дрънкалка, която тя толкова предано обича, че не можах да й я взема. люлката е подарък от брат ми в германия. играчките са навсякъде и вече предчувствам как някоя сутрин в не много далечното бъдеще ще стана пипнешком да си направя кафе преди работа и в босата ми пета ще се забие чарк от конструктор или нещо подобно. М. вече откри играта „аз мятам всичко на пода, а мама ми го вдига“ и така прекарваме една част от дните си.

слушалката: исках да е тюркоазено синя, но това беше единстевният цвят, който имаха в наличност. свикнах с нея и започна да ми харесва. педиатрична е, затова е толкова малка. Литман е, струва майка си и баща си и както казва д-р Паунов (таткото на Поли), не ти трябва Литман, трябва ти акъл, но аз все пак се чувствам по-добре с нея (може би поради липсата на достатъчно акъл ;)). страхотно качество, чува се много чисто и страшно я пазя да не я загубя. въпреки това не изглеждам много респектиращо с нея, няколко пъти съм чувала (след като съм снела анамнеза и съм прегледала детето) разтревожени родители да ме питат а кога ще дойде лекарят? очевидно изглеждам на 19. какво пък.

чашата: е с макове и ми е подарък от Мария. много ми е ведра и ми харесва да започвам деня си с нея, но трябва да се отуча да поглъщам кафето на три глътки.

пасаторът и каната: кухненски такъми. с пасатора сме неразделни, откакто марулята започна да яде манджи. подозирам, че покрай нея най-после ще се науча да готвя и даже ще вземе да ми хареса. размазва ме с радостните си писъци, докато загребвам от авокадото. каната е нова – филтърна. откакто научих, че за направата на една бутилка за минерална вода от 1,5 л се изразходва повече вода, отколкото съдържа, реших, че не искам да спонсорираме подобно разхищение на ресурси. за съжаление водата от  чешмата дюс има вкус на ръждясали тръби, но каната върши чудеса. по-вкусна вода не съм пила през живота си. П. също й е голям фен.

обувките: са червени. освен това са повод за това стихотворение. много ми оправят настроението, комбинирам ги смело с всякакви неподходящи цветове и не ми пука. като си погледна краката, се усмихвам. на всичкото отгоре са изумително удобни.

шапката: е тибетска. в известен смисъл върви в комплект с обувките. беше талисман на пролетния празник на ГЛОСИ миналата година. като един истински асц. лъв много обичам да се обръщат по мен, а шапката просто обира овациите. най-готиното е, че оправя настроението на другите хора! предразполага ги към идиотии 🙂 често ме спират да ме питат откъде е. предлагали са ми 40 лв. за нея, но отказах. купих си я, докато бях бременна и това я прави още по-специална. чела съм стихове с нея. чувствам се малко като вещица на екстази 😉

тефтерът: е подарък от другия ми брат. изработен е ръчно в непал (хартията също е handmade). мантрата е „ом мани падме хум“. имам го повече от година, но още не съм писала в него. все го пазя за нещо умно и възвишено, ама… 😉 ако някой ден си направя татуировка в основата на врата под косата, ще е с тази мантра.

учебникът:  тежи 7 кг. 3000 страници. голям мерак ми беше. засега само го местя насам-натам, но и неговото време назрява.

кутията: ще я дам на Марулята, като порасне. съдържа разни работи като теста за бременност, снимките от ехографа, лентичките от болницата и все такива. аз съм сантиментален тип и мисля, че всеки би се радвал да има такава кутия, пълна с малки истории за любов и щастие. засега е малко грозна, но ще я сменя с по-подходяща, когато открия.

мартениците: за мен са символ на обновление. всичко хубаво започва с мартениците. аз си ги нося до 31-ви, с щъркели или без. март си е моят месец на надежда и радост.

вълшебната кутийка: ми е талисман и подарък от П. за един рожден ден преди 2 години. прекарах два часа в напразни опити да я отворя, защото страдам от пространствена несъобразителност. вътре има… тайна 🙂

слингът: е подарък от Яна. ако ме попитате за едно нещо, което да купите на бебето си, това е слинг. спасявал ме е десетки пъти, когато М. не може да заспи; когато сме някъде, откъде не искаме да си тръгнем веднага; когато пред вратата има преспа и не мога да изкарам количката; когато трябва просто да ида бързо до магазина… да си носиш детето в слинг е страхотрен кеф не само за детето, много е близко, някак, много хубаво общуване. хората по улицата се усмихват от малкото размахващо ръце и крака човече и виждаш, че настроението им веднага се оправя. освен това е изумително удобен, тежестта се разпределя много добре и става за дълги градски преходи и дори за планина. количката ряпа да яде 😉

понеже знам, че повечето ми любими блогъри вече са поканени да играят, предавам щафетата на който я иска и специално на Бистра, която може би не я иска, но аз бих умряла от кеф да видя някои от нейните „разни работи“, на Поли, с която живяхме известно време заедно (безславно) и половината ми работи са още при нея в квартирата, и на Лидия, ако иска да поиграе.

и честита баба марта!!!

Още за играчките

Отне ми цял един пост, за да стигна до същественото, което Lyd е казала с две изречения:

Убедена съм, че първите ти играчки и декоративни ( и не само) предмети създават основата поне на естетическия ти вкус и на начина ти на мислене.

Когато играчките вършат твърде много неща сами, на теб не ти остава друго, освен да седиш, да гледаш, да ти омръзне и да искаш нова играчка, която да те извади от скуката. – (оттук)

Обичам хубавите играчки. Особено дървени, но и плюшки, стига да не са чалга. Не съм сигурна, че мога да обясня как една играчка се класира за чалгарска, но вярвам, че ме разбирате. Играчките на Михаела са не само за нея, те са и за мен, защото на първо време аз най-много ще си играя с нея. Обичам дървените играчки, защото обикновено са ръчно изработени – всяка е различна, има индивидуалност. Ръчно правеното ме умилява. Харесва ми да виждам старанието и сърцето, вложени в изработването на детайлите; да знам, че преди мен друг човек е докосвала дървото и то е поело от желанието му да създава красота и да радва някого… Искам детето да се научи да цени труда, чувствата и времето на другите хора. И да, смятам, че това започва още с първите играчки.

Самото дърво ми дава усещане за уют и за сигурност. Може би, защото е трайно, защото идва от земята, защото е истинско. Ето това е още нещо, което могат да възпитават играчките – афинитет към истинското и безразличие към лавините от пластмаса, които ни заливат отвсякъде. Струва ми се, че така ще ми е по-лесно да отказвам по-късно, когато „другите“ имат някакъв пластмасов боклук (с време на полуразпад около 30 минути). На площадката всички деца имат еднакви пластмасови търкала в болезнено крещящи цветове за по 2 лв. от китайския магазин и еднакви колички, в които бутат еднакво уродливи пишкащи врещящи бебета. Тая надежда, че Марулята няма да иска да е „като всички“. Разбира се, това зависи от нас като родители (и дори не знам дали е напълно избежно), а играчките са само средство за възпитание на определено отношение към света. И все пак, не маловажно средство, защото имат символика и носят опосредствано послание, докато децата още са малки и не разбират кой знае колко от обяснения.

В идеалния случай хубавите играчки стимулират въображението, а не го приспиват. Освен това стимулират повече сетива, не само зрението. Приятни са на пипане. Дървото е топло, леко грапаво, има жилки и чепчета. Успокояващо е да държиш такъв предмет в ръката си.

Не на последно място, изработката на такива играчки обикновено е по-екологична, а боите, които се използват, са безвредни.

В България вече ги има тук и тук.

Още сайтове за играчки:

• Graupner Holzminiaturen
• Selecta
• sigikid
• label-label
• tiny love