Day 2

Day 02 → Something you love about yourself.

Нещо, дето съм го била харесвала в себе си. Хм.

Имам доста реалистична преценка за себе си, за това какво мога, какво знам, изобщо къде ми е летвата. Не толкова високо, колкото би ми се искало, и със сигурност не толкова високо, колкото другите понякога се подвеждат да мислят, но това е ок. В повечето случаи.

Много съм умерена, което всъщност ме поставя между чука и наковалнята редовно. Никоя група не ме припознава като изцяло свой човек. Обикновено изреченията ми започват с „Така е, но…“. Нито съм поет като поетите, нито доктор като докторите, нито родител като родителите. И когато си говорите с мен, по челото ми не текат субтитрите на зле прикрито неодобрение 😉

Харесвам си и усмивката 🙂 When I smile, people smile back 🙂

Ама че върховно усилие. Това го пиша вече от 45 минути, вместо да си чета книгата. (Фантастичен автор, горещо препоръчвам.)

А вие какво харесвате в себе си?

Ме me me me me meme

Мислех си, че не съм писала тук за себе си (baby unrelated stuff) май откакто М. се роди. Това са си две години, сериозно време. Не че тотално съм се асимилирала в майчинската си роля, но просто между многото роли не остава време; ако пиша, гледам да е за нещата, които по-късно ще имат значение или които искам на всяка цена да ги запомня.

Но все пак ми липсва това пространство като мое… и се чудех как да се върна към осмислянето на себе си през блога, а е трудно, когато много си мълчал, някакси мълчиш все повече. И за хубавото, и за лошото. И в тези пространства се случват много неща, но напоследък ми нараства убеждението, че именно разкриването на себе си, споделянето на себе си ни прави по-емпатични и потенциално живота по-уютно място за бъдене. Е, ясно, това е публичен блог и съм длъжна да бъда лоялна към твърде много хора и неща, към семейството си, независимо дали of origin или of choice, към професията си, и не на последно място към личните си убеждения. Може би оттам тази парализа, това затруднение да говоря за себе си, лавирайки между всичките тези обвързаности. И понеже често ми се струва, че не успявам да открия точната мярка, някакви неща си потъват в драфта и след известно време в небитието…

To make a long story short,

в един от блоговете в рийдър-а си намерих това и го харесах като за начало… като някаква отправна точка да се опитам да вербализирам себе си отново, не на последно място, защото така се разбирам по-добре 🙂 (А може би и да пиша по-редовно.)

30 Days of  Truth

Day 01 → Something you hate about yourself.
Day 02 → Something you love about yourself.
Day 03 → Something you have to forgive yourself for.
Day 04 → Something you have to forgive someone for.
Day 05 → Something you hope to do in your life.
Day 06 → Something you hope you never have to do.
Day 07 → Someone who has made your life worth living for.
Day 08 → Someone who made your life hell, or treated you like shit.
Day 09 → Someone you didn’t want to let go, but just drifted.
Day 10 → Someone you need to let go, or wish you didn’t know.
Day 11 → Something people seem to compliment you the most on.
Day 12 → Something you never get compliments on.
Day 13 → A band or artist that has gotten you through some tough ass days. (write a letter.)
Day 14 → A hero that has let you down. (letter)
Day 15 → Something or someone you couldn’t live without, because you’ve tried living without it.
Day 16 → Someone or something you definitely could live without.
Day 17 → A book you’ve read that changed your views on something.
Day 18 → Your views on gay marriage.
Day 19 → What do you think of religion? Or what do you think of politics?
Day 20 → Your views on drugs and alcohol.
Day 21 → (scenario) Your best friend is in a car accident and you two got into a fight an hour before. What do you do?
Day 22 → Something you wish you hadn’t done in your life.
Day 23 → Something you wish you had done in your life.
Day 24 → Make a playlist to someone, and explain why you chose all the songs. (Just post the titles and artists and letter)
Day 25 → The reason you believe you’re still alive today.
Day 26 → Have you ever thought about giving up on life? If so, when and why?
Day 27 → What’s the best thing going for you right now?
Day 28 → What if you were pregnant or got someone pregnant, what would you do?
Day 29 → Something you hope to change about yourself. And why.
Day 30 → A letter to yourself, tell yourself EVERYTHING you love about yourself

So, here goes:

Day 1: Something you hate about yourself

Нещо, което мразя/не харесвам в себе си… Само едно ли?! ;))) Добре, де. Не харесвам как всичко съ-/отнасям към себе си, приемам лично неща, които не са лични, дебна мимиките, жестовете и репликите на хората и започвам почти параноидно да си представям, че, видите ли, аз лично нещо съм сгафила/сгрешила/не съм направила/направила съм… вариациите по тема са неизброими. Това вероятно говори за известна доза его-центризъм (нездрав, такъв), защото в крайна сметка, хората имат право да са в кофти настроение, по дяволите, и това да не е непременно свързано с МЕН (и нещата, които правя или не правя). Не съм Център на Вселената, нали така ;))) Имам си си едно наум, че вероятно нещо примитивно в мен се храни по този начин, вероятно усещайки, че и отрицателното внимание е внимание. Както децата, които нарочно правят бели, за да им се скарат (това все пак означава, че възрастният ги е забелязал, отчел е белята, поне). Та и аз така…по някакъв подобен механизъм…

Айде стига толкова 🙂