Love is…

Помните ги тези, нали? За родените ’80-’83 със сигурност са били неразделна част от училищния им живот. Момчетата събираха и „‘менкаха“ картинки с коли от дъвки „Турбо“, ние събирахме тези и им викахме „лове ис“ (аз тогава още знаех английски, ама пак им казвах така). В това отношение бях класическа кокошка 😉 Имаше една игра, в която всички хартийки се оставяха с картинките надолу на някаква плоскост и трябваше да ги ударих с куха длан така, че да хвръкнат и да се обърнат. Обърналите се си оставаха за теб. Мда, не играехме вече на джамини. Жалко, всъщност. Сега нямаше да се срамувам от себе си 😉

Ето някои от нещата, които обичам:

***

Вальо, Ваня, Петя и Божидар да ми говорят за любов и поезия, сякаш са ми на гости в дневната. Много мило ми стана.

***

Дъщеря ми. Понякога в главата ми зацикля и си повтарям „дъщеря ми, дъщеря ми, дъщеря ми“, докато се старая да не мърдам много, за да не я събудя, защото спи в сгъвката на лакътя ми. Няма думи за това.

(Някой ще ми прати ли снимки от премиерата в събота?)

***

Дживан Гаспарян е в София днес и утре.

Настръхвам. Баща ми казва, че е събрал цялата мъка на арменския народ.

***

И тях помните, нали?

Намерих всички серии на различни езици в ютюб. Тази ми е любимата.

***

Детски му работи.

***

Сладки сънища 🙂