Блогове в полет

Преди прекалено много време, но не чак толкова отдавна, че никой да не помни, мое безценно съкровище, Петя номинира the beautiful place to get lost за „блог в полет“. (Връщайки се назад по веригата, установявам, че още преди Петя за „креативен блогър“ ме е номинирал Графа, но… неслучайно в рийдър-а ми има 256 непрочетени поста. Благодаря, Графе. Трогната съм.)

„Блогове в полет“ е ъпгрейдната версия на номинациите за „креативен блогър“. Защо? Най-добре ще ви обясни самата Петя. Аз само ще вметна, че верижката на „Криейтива“ се точи из родното блог-пространство от доста време. Заглеждах го и аз няколко пъти от съображения, близки до петините, но не ми стигна концентрация на мисълта, за да го обясня толкова сполучливо:

Долу криейтива, който реже крилете на хора в полет!

Затова аз ще номинирам ”блоговете в полет“. Защото отвъд рекламата започва един свят, който не е криейтив. Той е истински и фантастичен едновременно. Ще номинирам блоговете, които се опитват да се ситуират в тази ивица на аутсайдерите. Каквато е и поезията.

Искам да благодаря на Петя, че ме е номинирала не само заради поезията, която тук напоследък е рядко срещано явление, а на първо място заради Кампанията за подкрепа на активното раждане. Това много ме впечатли, защото самата Петя няма основание да се вълнува от тази кампания или да споделя моите вълнения. Вероятно е доста далече от тях. Но фактът, че им е обърнала внимание, означава, че вижда по-далече от оградата на собствената си къщичка, което не че ме изненадва, но все пак ми стана много, много мило и приятно.

Колкото до злощастната поезия, поне безукорно спазвам точка 4 от Манифеста:

4. Поезията е вдъхновение. По-добре мълчи, когато вдъхновението го няма.

И не че ми липсва вдъхновение. Липсва ми вътрешна тишина (което не е непременно нещо лошо, но е малко изморително). Поезията обича тишините.

Вкратце, правилата:

– да се посочат 6-те неща, които те правят щастлив/а;

– да  се посочат следващите 6-ма номинирани с титлата “блог в полет”.

Шест мига от пролетта:

• Дъщеря ни. От деня, в който, предчувствайки, изпуших последните си две цигари след нощно дежурство и видях прословутите „две чертички“, не съм преставала да бъда щастлива. И благодарна. И изумена. И смирена. Тя е живото (топло и миришещо на сън и мляко) доказателство, че има кой да ни чува молитвите.
• Пролетта. Която за мен започва на 1. март. I’m a sucker for мартеници.
• Четенето. Четящите хора откриват поразителни неща, написани на поразителни места: „Продуктът се препоръчва при здравословно хранене.“ – на опаковката от „Зайо Байо“! 😉
• Той. (Ти. После да не питаш защо не пиша за теб в блога 😉 Обичам те.)
• Авангардни песнички за деца. Поредицата ще се попълва според възможностите ми.
• Морето. Някъде на север от Варна…

Шест блога в полет (номерацията е произволна, номинациите може би се повтарят.)

1. Полетът на костенурката, очевидно 😉 Защото не я е страх да мисли и да казва какво мисли.
2. Блогът на astilar, която е лицензиран преводач от клемски.
3. Бистра, която обезоръжава с усмивка. Наистина. (Знам, че не обичаш такива неща, затова спокойно можеш да подминеш, но аз не можах да те подмина.)
4. Реалността е въпрос на гледна точка. И аз така мисля.
5. точки и запетаи. Заради поезията, но повече заради погледа…
6. all is full of love. Заради красотата.

Лека нощ! И einen guten Rutsch in das neue Jahr! Ще се видим от другата страна. Бъдете здрави.