такъми!

днес съм в малкобуквено настроение 🙂

дъъъъъъълго дебнах най-нашумялата блог-игра напоследък да стигне до мен и вече бях започнала да се чувствам като в часовете по физическо, когато капитаните на отборите винаги ме избираха от немай къде последна 😉 (добре де, и с право…), но то4ица като един супергерой ме спаси от тягостните гимназиални спомени, подавайки ми щафетата, за което много й благодаря 😉 ’cause I’m pathetic like that 😉

моите такъми не са риболовни. и технически не са. няма да ви показвам лаптопа си, който дори не е мой в тесния смисъл на думата, въпреки, че съм му предано отдадена (може би малко прекалено). няма да ви показвам и мп3-ката, макар и с 20 GB памет, която постоянно забравям да заредя. сапунерката на сони има интересна история, но е безкрайно безинтересна на външен вид. в общи линии, моите „такъми“ са повече „разни работи“, които правят живота по-шарен и уютен или просто казват по нещо за мен, което може би още не знаете. in no particular order. enjoy!

играчките: това е само малка представителна извадка, в спалнята има още пълен кош. повечето са подаръци, основно са плюшки и дървени, с изключение на една пластмасова дрънкалка, която тя толкова предано обича, че не можах да й я взема. люлката е подарък от брат ми в германия. играчките са навсякъде и вече предчувствам как някоя сутрин в не много далечното бъдеще ще стана пипнешком да си направя кафе преди работа и в босата ми пета ще се забие чарк от конструктор или нещо подобно. М. вече откри играта „аз мятам всичко на пода, а мама ми го вдига“ и така прекарваме една част от дните си.

слушалката: исках да е тюркоазено синя, но това беше единстевният цвят, който имаха в наличност. свикнах с нея и започна да ми харесва. педиатрична е, затова е толкова малка. Литман е, струва майка си и баща си и както казва д-р Паунов (таткото на Поли), не ти трябва Литман, трябва ти акъл, но аз все пак се чувствам по-добре с нея (може би поради липсата на достатъчно акъл ;)). страхотно качество, чува се много чисто и страшно я пазя да не я загубя. въпреки това не изглеждам много респектиращо с нея, няколко пъти съм чувала (след като съм снела анамнеза и съм прегледала детето) разтревожени родители да ме питат а кога ще дойде лекарят? очевидно изглеждам на 19. какво пък.

чашата: е с макове и ми е подарък от Мария. много ми е ведра и ми харесва да започвам деня си с нея, но трябва да се отуча да поглъщам кафето на три глътки.

пасаторът и каната: кухненски такъми. с пасатора сме неразделни, откакто марулята започна да яде манджи. подозирам, че покрай нея най-после ще се науча да готвя и даже ще вземе да ми хареса. размазва ме с радостните си писъци, докато загребвам от авокадото. каната е нова – филтърна. откакто научих, че за направата на една бутилка за минерална вода от 1,5 л се изразходва повече вода, отколкото съдържа, реших, че не искам да спонсорираме подобно разхищение на ресурси. за съжаление водата от  чешмата дюс има вкус на ръждясали тръби, но каната върши чудеса. по-вкусна вода не съм пила през живота си. П. също й е голям фен.

обувките: са червени. освен това са повод за това стихотворение. много ми оправят настроението, комбинирам ги смело с всякакви неподходящи цветове и не ми пука. като си погледна краката, се усмихвам. на всичкото отгоре са изумително удобни.

шапката: е тибетска. в известен смисъл върви в комплект с обувките. беше талисман на пролетния празник на ГЛОСИ миналата година. като един истински асц. лъв много обичам да се обръщат по мен, а шапката просто обира овациите. най-готиното е, че оправя настроението на другите хора! предразполага ги към идиотии 🙂 често ме спират да ме питат откъде е. предлагали са ми 40 лв. за нея, но отказах. купих си я, докато бях бременна и това я прави още по-специална. чела съм стихове с нея. чувствам се малко като вещица на екстази 😉

тефтерът: е подарък от другия ми брат. изработен е ръчно в непал (хартията също е handmade). мантрата е „ом мани падме хум“. имам го повече от година, но още не съм писала в него. все го пазя за нещо умно и възвишено, ама… 😉 ако някой ден си направя татуировка в основата на врата под косата, ще е с тази мантра.

учебникът:  тежи 7 кг. 3000 страници. голям мерак ми беше. засега само го местя насам-натам, но и неговото време назрява.

кутията: ще я дам на Марулята, като порасне. съдържа разни работи като теста за бременност, снимките от ехографа, лентичките от болницата и все такива. аз съм сантиментален тип и мисля, че всеки би се радвал да има такава кутия, пълна с малки истории за любов и щастие. засега е малко грозна, но ще я сменя с по-подходяща, когато открия.

мартениците: за мен са символ на обновление. всичко хубаво започва с мартениците. аз си ги нося до 31-ви, с щъркели или без. март си е моят месец на надежда и радост.

вълшебната кутийка: ми е талисман и подарък от П. за един рожден ден преди 2 години. прекарах два часа в напразни опити да я отворя, защото страдам от пространствена несъобразителност. вътре има… тайна 🙂

слингът: е подарък от Яна. ако ме попитате за едно нещо, което да купите на бебето си, това е слинг. спасявал ме е десетки пъти, когато М. не може да заспи; когато сме някъде, откъде не искаме да си тръгнем веднага; когато пред вратата има преспа и не мога да изкарам количката; когато трябва просто да ида бързо до магазина… да си носиш детето в слинг е страхотрен кеф не само за детето, много е близко, някак, много хубаво общуване. хората по улицата се усмихват от малкото размахващо ръце и крака човече и виждаш, че настроението им веднага се оправя. освен това е изумително удобен, тежестта се разпределя много добре и става за дълги градски преходи и дори за планина. количката ряпа да яде 😉

понеже знам, че повечето ми любими блогъри вече са поканени да играят, предавам щафетата на който я иска и специално на Бистра, която може би не я иска, но аз бих умряла от кеф да видя някои от нейните „разни работи“, на Поли, с която живяхме известно време заедно (безславно) и половината ми работи са още при нея в квартирата, и на Лидия, ако иска да поиграе.

и честита баба марта!!!

Кое му е „бебето“ на Тео бебе?

Не знам каква налудничава мисъл ме накара да поръчам на П. да донесе прах за пране „Тео бебе“ от магазина… Може би си мислех, че след като пише „бебе“ на кутията и има ухилено бебе отпред, няма пък да е чак толкова отровен. Обикновено ползваме БамбиноМио за бебешките неща, но майка ми се оплака 1-2 пъти, че бебешките дрешки не миришели на изпрано (той не съдържа абсолютно никакви ароматизатори), а „на бебе“.

Тук трябва да уточня, че добрият бебешки прах за пране (а и не само бебешки) не съдържа фосфати (фосфатите се изхвърлят в отпадните води и водят до ексцесивен цъфтеж на планктон и водорасли във водоемите, които пък от своя страна „задушават“ всички други микро-/организми); не съдържа ензими (по принцип ензимите са с животински произход, например волска жлъчка, и разтварят органични петна, но много хора и особено чувствителните бебета могат да развият алергия към тях, защото са доста агресивни – все пак мястото им е в храносмилателния тракт, а не по кожата; праховете без ензими се обозначават като нон-био); не съдържат оптически избелители и синтетични парфюми (дразнят очите, кожата и най-вече дихателните пътища, супер неподходящи за бебета със склонност към алергии/алергична астма).

Първото нещо, което прави впечатление, е надписът „0+“ и clinically tested на кутията. Второто – ужасната химическа миризма на ароматизатор, още преди да съм отворила кутията.

Реших да сравня съдържанието на Тео бебе със съдържанието на Ариел и що да видя! Разликите в състава са незначителни. Но вижте сами:

Състав на прах Тео бебе: <5% нейоногенни ПАВ (повърхностно активни вещества), катиионни ПАВ, сапун; 5-15% – аниионни ПАВ, избелващи агенти на база кислород; 15-30% фосфати; ензими, оптични избелители, аромат.

Състав на прах Ариел: <5% катиионни ПАВ, нейоногенни ПАВ, 5-15% – аниионни ПАВ, 15-30%избелващи агенти на база кислород; фосфонати, поликарбоксилати, фосфати, сапун, зеолити, оптични освежители, ензими, ароматизатор, алфа-изометил йонон, бутилфенил метилпропионал, лимонен.

Ариел е комбиниран с омекотител, оттам някои от допълнителните съставки. Зеолитите пък са „добри“ нетоксични минерали.

Оставям на вас да прецените дали всичко, на което пише „бебе“, действително съдържа „бебе“, както биха казали господа германците.

Още по темата:

Не разсъждавай – потребявай! – при Василена

„Зелена“ (екологична) тема в бг-мамма – съдържа много и все полезна информация по въпроса с препаратите и много други

как да ги стигнем германците

снимките на средновековна кал и малки квартални сметища вече не трогват окото двайсет години по-късно. въпреки това преди няколко месеца тъкмо бях решила да документирам едно такова, и открих, че са го вдигнали рано същата сутрин. дотук добре. поляната изглеждаше изненадващо подредена без разхвърляните части от стари фотьойли.

в това време видях насреща ми да ситни една баба, носеща кофа от онези тенекиените, от която стърчеше стрък целина и прочие битови отпадъци. беше се засилила към жълтата кофа на булекопак за „хартия, пластмаса, метал“ и понеже се движеше като в забавен каданс, имах много време да обмисля дали да й кажа, че тази кофа не е за такива отпадъци. не знам защо ме достраша и не го направих и още съжалявам.

а ето така правят другарите германци. начинът, по който си изхвърлят боклука, ме кара да се чувствам неестествено homesick. мда.

апропо, някой знае ли къде мога да си занеса батериите, за да не ги изхвърлям при общите отпадъци? принципно ползваме зареждащи се батерии, но тука се мотаят едни от незапомнени времена, искам да ги разкарам, преди детето да ги докопа, а не знам къде.

апропо 2, благодаря на всички за милите коментари, на които не успявам да отговоря. keep ’em coming, много ме радват.

ъпдейт по въпроса с батериите /пиша го, защото може би още някой се чуди/ – в София ги приемат в БИОМАГ на площад „Журналист“, а в Германос приемат онези обикновените АА. /бг-мамма наистина знае всичко ;)/

Да си поговорим

След доста дълго отсъствие от виртуалния дом, завръщането е бавно. Насъбрал се е прах по ъглите, има един куфар с дрехи за разопаковане, мисли за мислене и теми за разискване. Напоследък имам много мнения по много въпроси и много ми се пише, нооооо… това ококореното горе виждате ли го? 😉

Затова тук само един въпрос: Ако сте родители на малки деца или ако си представите, че сте, как се отнасяте към дядо Коледа? Поддържате ли илюзията /или „лъжата“?/ и защо го правите или не? Какво е значението на Коледа/и подаръците/ във вашето семейство?

И още: пластмасова или истинска елха? Отрязано дръвче или дръвче в саксия? Да имаме ли изобщо дръвче или да се лишим от тази традиция в името на природата?

Аз ще се включа с моите мисли малко по-късно. Липсвахте ми 🙂