За веселието по Коледа – принципни съображения

24

Сигурно човек би могъл да си помисли, че киселея (пред-)Коледно, защото личната ми година беше, признавам, less than stellar.

Позволете ми да не съм съгласна 😉

Киселея, защото Коледата вече не започва на 23-и декември, дори не на първи, а очевидно в средата на ноември. Колкото и да я обичаш, няма как да поддържаш такъв ентусиазъм в продължение на месец и половина. Дори и когато си сравнително защитен от цялото това потребителско безумие, защото обичайният ти маршрут е вкъщи-болницата-вкъщи, все пак не си сляп и глух, и към средата на декември вече страдаш от sensory overload from all things Christmas. Демек, сетивата ти вече не издържат на епилептогенните лампички във всички витрини, Коледните шлагери по всички радиостанции и запитванията от страна на всеки втори дали си купил вече подаръците.

Което ни довежда до точка втора на (пред-)коледното ми недоволство. Подаръците. Този апогей на човешката глупост 😉 Разбира се, нямам никакви възражения срещу малките, лични, мили подаръци, в които влагаме цялата си любов към получателя. Или големите такива подаръци, всъщност. Имам обаче адски много против принудата, граничеща с обществено насилие, да поддържаме една потребителска култура, която няма нищо общо с нормалните човешки чувства на обич, привързаност и благодарност. Категорично отказвам да участвам в това, в тази експлоатация на ресурси и хора, предрешена като „празник“.

[По стечение на обстоятелствата тази година се оказах касиер и член на родителския актив в детската градина на Михаела. Прекарах безброй часове в откриване на перфектните подаръци за децата, макар и компромисни. Компромисни, защото, първо, бяхме на практика принудени да купим на децата „групови“ подаръци, което според мен е своеобразно спонсориране на детската градина, вместо индивидуални подаръци. (Миналата година купихме за групата играчки на стойност над 800 лв., от които за кратко време не беше останало нищо. Индивидуалните, но напълно еднакви коледни подаръци за всички деца, намерихме непокътнати в шкафчетата, защото очевидно разопаковането им е щяло да затрудни госпожите. Ениуей.) Втората причина да са компромисни подаръците, беше изначалното им разделение на играчки „за момчета“ и „за момичета“. Когато занесох избрания „за момчетата“ гараж, госпожата ме попита „ами за момичетата?“ при условие, че останалите играчки бяха магазин, 2 ферми, 2 докторски куфарчета и конструктор – по мое мнение напълно годни за всички деца. Третата причина беше необходимостта да се удовлетворят вкусовете и предпочитанията на 27 двойки родители за цена и качество на играчките, което е на практика невъзможно.

Та, след целия героизъм по организирането на коледния празник на децата, се оказа, че… такъв на практика не се е състоял. Стоварил е дядо Коледа (безпогрешно идентифициран от Михаела като „чичо Стоян от охраната“) чувала с подаръците, снимал се е на конвейр със стотина деца от всички групи и после денят е продължил както обичайно. Родители, разбира се, не бяха допуснати. Оказва се, че аз съм се вълнувала повече от детето, което беше твърде не-ентусиазирано. Информацията, която успях да изтръгна от госпожата, се изчерпва с „добре беше“. Защо втора година поред не се постараха да сътворят за децата запомнящо се празнично преживяване – мога само да гадая… Подаръците, вещите, играчките не правят празника, хора. Нищо, че другата госпожа в петък й пожела „голям чувал с подаръци“, защото знаела, „че у нас дядо Коледа идвам с голям чувал“.]

silly faces. вече не мога една снимка да й направя „като хората“ 🙂

По тази причина подаръкът на Михаела тази година е един. На стойност 16.90 лв. Ха! Представям си какво си мислите 😉 И аз прекарах доста дълго време в родителска агония редно ли е така. Обаче… обаче. Ето какво. Тя иска кукла „Спящата красавица“. Наистина много я иска. Написахме писмо на дядо Коледа и даже я нарисува. Нищо друго не иска, колкото и пъти да питах. Едно на ръка, че куклата е тип „Барби“, че е брандирана и, по моето скромно мнение, порядъчно грозна. Т.е. в разрез с всичките ми родителски представи за стойностен подарък. И на всичкото отгоре за разлика от други доста по-миловидни кукли, съществува само в един вариант – срещу 16.90 лв. Прекарах около два часа на ръба на полудяването в Хиполенд, докато накрая заключих, че детето това иска, иска го от дядо Коледа, а не от майка си и беща си, така че каквито и да са личните ми съображения, нямат място в случая. И я купих. Личното ми геройство на 2012, баси 😉

След това започнах да мисля не е ли редно да й подарим още нещо… все пак. От кумова срама, дет’ се вика. Не че имаме пари за даване, но пари за децата винаги се намират, нали. И колкото повече мислех, толкова повече си давах сметка, че тя всъщност няма очаквания за купища … неща…  под елхата. След като така или иначе някакъв дебел дядо носи подаръци, тя иска точно това и за нея няма никакво значение колко струва то. Осъзнах, че количеството на подаръците и стойността им всъщност може да тормози само мен с промития ми мозък и желанието ми дасе  впиша, все пак, в конвенциите на фарса, наречен „Коледа“… Обаче защо сега на детето зорлем да му създаваме очаквания и меркантилни нагласи? И някакси всичките ми скрупули отпаднаха и ми стана едно такова леко и ведро

И още нещо си мисля.

Ако още някой ми пожелае „весела“ Коледа, просто ще получа апоплeксия. Тези дежурни пожелания, нещо като условен рефлекс. Нали знаете в каква гадост газим целогодишно, как така изведнъж ни става много весело, само защото е 25-и декември? Може би изведнъж някой е отменил президенсткия указ за назначаването на главния прокурор, или какво? Е, това би бил страхотен коледен подарък! Думата „веселие“ във връзка с коледните празници ми навява усещане за някаква колективна шизофрения, тотална дисоциация от реалността, която така или иначе се опитваме активно да не забелязваме…

Сигурно е прав и брат ми, Иван Премъдрий, който казва, че хората всъщност нищо лошо не правят. „Всеобщата гадост и тя е въпрос на гледна точка, точно по същия начин като това дали празниците са весели или не“. И какво толкова, два-три дни и ще мине.

Ми да, от някаква Вселенска гледна точка, сигурно е така. But I don’t have it in me, толкова дзен.

Хора, иде Рождество.

Айде да бъдем добри, непримирими, смислени, осъзнати и светли.

Дори и за сметка на веселието.

Коледно ми е…

… ама не съвсем 😉

Или поне не по онзи сладникав-HBO-молски-истерично-приповдигнат начин. Така или иначе никога не е бил моят начин. Тази година пък съвсем.

Имаме си коледен град (от малки картонени къщички, които правя всяка вечер в продължение на 24 дни), имаме си курабийки без глазура (експериментални малко) и кекс с ябълки и шоколадени парченца, който стана малко клисав, защото май ябълките са му вповече 🙂 Още си нямаме елха и не знам дали ще купим, или само клонки в голяма ваза, колкото да угодим на детето. Тази година подарък ще получи само Михаела, но това е тема за друг пост :)))

За едно друго коледно иде реч, малко по Дикенс…

Наскоро написах този текст, циркулираше във ФБ. Тези дни една приятелка го беше открила и пак го беше споделила. Една дискусия на стената й ме наведе на допълнителни мисли.

Хубаво е да сме великодушни, дори благородни. Да интегрираме различните/малцинствата. Да се учим на емпатия. Обаче даваме ли си сметка, че това е колкото добре за „тях“, поне също толкова добре за „нас“? (Разделението е… условно.)

На “запад” хората подбират училищата на децата си по това колко diversity има в едно училище, колко култури и различни социални слоеве се срещат там – защото са разбрали, че срещата с чуждото, непознатото и различното ще направи децата им по-умни, по-емпатични, по-òправни, по-смели и неминуемо по-добри…

Да, развитието на хората „със специални потребности“ зависи от степента им на интеграция в „нормалното“ общество. Истинска интеграция, искам да кажа, не про форма и по проекти. А реално участие във всички сфери на общия/обществения живот. Обаче даваме ли сметка, че нашето развитие/израстване зависи точно толкова от това съжителство? На пръв поглед не изглежда така. Добре сме си. Сега защо да се затормозяваме с такива работи?

Защото животът, живян избирателно, в зоната на комфорта, е непълноценен живот. Половинчат живот. Двуизмерен, скучен, лишен от цвят и вкус живот. Празничък. Беден. Колкото и да се опитваме да го напълним с илюзия за истинност, малко винаги има вкус на пластмаса от мол-а.

Не знам. Сигурно звуча назидателно. Звуча ли?

„Когато за първи път дойдох в Швейцария (бяхме в Базел), попитах мъжа ми защо има толкова много деца и хора, болни от Даун. От отговора му ми се плаче: „Защото не са скрити по домовете си (или в институции), както в България“… да, те просто бяха с другите – навсякъде – в магазини, рейсове. Много искам да станем с по-големи сърца ние, българите, защото сега повечето така ги е страх, че са станали наистина „дребни душички“, а така не могат да възприемта света – в цялата му прелест…“ – Ралица

Разбирате ли? Човечността си е за нас. Тя не е за другите.

Светли празници! Зарежете зоната на комфорта. Светът е голям и спасение, казват, дебне отвсякъде…

source: http://finkorswim.com/2009/12/13/my-chanukah-message-to-you-light-knows-no-friend-or-foe/heart_candles-7047/

 

Подаръци

На Михаела асоциацията с „подаръци“ е „торта“, очевидно от рождения й ден 🙂 И като я питаш какви подаръци иска, отговаря „торта ииии…“ 🙂 с многоточие след и-то.

Аз пък имам определени изисквания за подаръците, с които много-много не правя компромиси. Все повече установявам, че пластмасата наистина ме стресира, и че ми е много приятно играчките на детето да са красиви и от естествени материали. Бих направила изключение за Лего или Плеймобил, но те имат хубава политика и пластмасата и е биодигрейдъбъл, разградима, демек. Ама М. още не налита на конструктори, така че това ще остане за по-натам. Досега всяка пластмасова играчка, която сме имали, е попадала в боклука след не много дълго време, просто не устояват на употребата. Това ме потиска, защото не ми се участва в цикъла разхищение на ресурси – експлоатация на работна ръка – консумация – произвеждане на боклук и всичко отначало. А дървените й играчки ще отгледат нея и още десетина деца. Освен това формират вкус и отношение. Михаела не налита на грозотии, въпреки че ги вижда около себе си, не я държим под похлупак, все пак. Надявам се сега да си изгради достатъчни критерии, за да може да устоява после, като я пуснем в света на рекламите и брандовете.

И така, Коледа, подаръци, ала-бала. Аз мисля да не налагаме мита за дядо Коледа като реално съществуващ персонаж. Нещо не ми идва отвътре. По въпроса с елхата съм на същия хал като миналата година – изкуствена не искам, за естествената ми е жал, в саксия вероятно няма да оцелее, а у нас е много тясно. Май пак ще разчитам на елхата у наш’те. Изобщо, ще съм щастлива, ако успея да раздигна бардака вкъщи поне преди Коледа, по-високи изисквания към себе си на този етап нямам.

Подаръците.

Кухнята, която получи за РД, се радва на умерена популярност, вероятно защото децата имитират родителите си, а пък мен не ме свърта много в кухнята. Все пак от време на време готви супи на куклите си. Има и по-хубава, но през август нямаше в наличност. Тази на Djeco е с MDF покритие, май, и минаха около 2 седмици, докато се измирише, което не ме хвърли във възторг. Иначе е приятна на вид, вече се намира и в жълто и зелено, ако смятате розовото за обидно за погледа. По принцип на Goki играчките са по-готини. А сега откривам и два съвсем нови модела: 1, 2 на Woody.

Маестро, музика! Бухалчето е официален (и единствен) дистрибутор на New Classic Toys – холандска фирма за дървени играчки и специално за музикални инструменти от дърво. Михаела е горд собственик на червено пиано, докарано с триста зора от Лондон, защото за съжаление дори Бухалчето още не внася пиана. Сега сме се заели да попълним домашния оркестър с барабан и ксилофон. Маракаси вече има, а звънчетата мен лично много ме кефят.

Бухалчето временно се помещава в задната стаичка на чайната на Бенковски 11 и ако посетите последното джаз матине с Венци Благоев преди Коледа (събота, 18.12., от 11 часа) ще можете не само да пиете великолепен чай, да слушате великолепна музика и да си направите сами свещи, но и да отхвърлите малко от досадната част с пазаруването (както направихме ние днес).

Това е нещо, което много се котира при Михаела, но мисля да остане за следващия път, когато имам ищах за подаръци. Ако заслужи ;), че на този етап демонстрира основно умения за въргаляне по пода с цел привличане на внимание и фалцетно мрънкане, което пък при мен не се котира хич.

Много очакван подарък е леглото за кукли, тъй като нейното „бебе“ в момента обитава кутия за обувки. От същата серия имаме и количката.

Готини кубчета на Eichhorn. Има и по-обикновени, но пък на половин цена. Михаела не си пада по конструкторите, но й харесва да строи високи кули и да ми ги събаря на главата. За малко по-големи деца имат хубава сцена за куклен театър и дъски. Казаха ми, че в Метро има също дъска с магнитни букви на кирилица, каквито аз издирвам, защото ние имаме на латиница и съвсем му обърках представата за език на детето. Това са най-симпатичните кукли-петрушки, които съм срещала до момента, а тук има и такива за пръсти.

Хайде, стига толкова 🙂 Аз мога да продължавам още много, ама се опасявам, че ще ви покажа всички играчки, които всъщност искам да купя за себе си 😉 Надявам се, че съм ви показала няколко готини места, откъдето може да се пазарува, и съм ви дала няколко хубави идеи. Към момента М. е на 2 години и 4 месеца, така че възрастовата група е г/д тази.

За по-големите деца искам горещо да препоръчам дебютните издания на издателство Точица „Направи си сам приказка“ и „Умножи лесно„. Защото не е необходимо да се играе с „нещо“, когато всичко, от което се нуждаем, е въображение, любопиство и може би молив и хартия. Много, много харесвам начинанието на Зорница, Марин и Ането – не (само) защото са прекрасни и ги обичам, а защото правят нещо, от което всички ние, родителите и децата, имаме огромна нужда – помагат ни да мислим и да си измисляме, да се вълнуваме, да се смеем, да вярваме в себе си, да се забавляваме заедно и да сме близки. Това не са просто образователни игри, а начин да общуваме и да откриваме, и да бъдем заедно с децата си.

И съвсем за финал, макар че книгите май трябва да ги сложа в отделна публикация, не мога да не ви кажа за последните две издания на издателство „Аквариус“ (което по стечение на обстоятелствата е издателството на майка ми, но не затова смятам, че тези книги трябва да намерят своято място във всяка една библиотека) – „Мистър Бог, тук е Ана“ и продължението й „Ана и Черния рицар„.  Обичам Ана. Обичах я много преди да излезе на български. Не мога да ви обясня защо, без да звуча излишно мелодраматично – по същата причина, поради която обичаме и Малкия принц, защото е неподправена и чистосърдечна и ни кара да забравим, че е „измислена“ и започваме да й вярваме… Поканете Ана под елхата 🙂

И накрая, да не забравяме, че не всички подаръци трябва да се купуват и много от тях можем да си направим сами (изморих се, линковете друг път), и че радостта не е (не би трябвало да бъде) само в самите подаръци…

🙂

Какво ще правите този уикенд?

Ако се чудите как да зарадвате децата си този уикенд и да прекарате времето с тях забавно, но и смислено, ето две предложения от мен 🙂

Какво: Сцена за чудеса – коледно шоу и базар

Кога: събота, 12.12.2009 от 11 часа и неделя, 13.12. от 19 ч.

Къде: Модерен театър София, ул. Върбица №12

На 12-ти декември (събота) и 13-ти декември (неделя) фоайето и театралната зала на Модерен театър в София ще се преобразят и ще се превърнат в „Сцена за чудеса”. Всички инициативи, проведени през тези два дни ще имат за цел да съберат максимално голям фонд със средства за работна заплата на специално подбран и нает експертен персонал, който да подобри значително условията в дома „Св. Параскева”.

Събитието ще започне с традиционния коледен базар, организиран всяка година от фондация „Движение на българските майки”. Фондацията ще подготви ръчно изработени сувенири и подаръци, предоставени безвъзмездно от майки, подкрепящи идеята. Базарът ще бъде разположен във фоайето на „Модерен театър” и ще продължи и през двата дни.

Сцената на театъра ще оживее в неделя вечерта, с актьорите от „Модерен театър” и звездите от Мюзик Айдъл . Публиката също ще е част от шоуто, но това е една от изненадите, предвидени от организаторите.
Всички гости на събитието ще могат да споделят своите впечатления на специално организиран коктейл след края на представлението. Всички събрани средства ще бъдат дарени на най-малките деца, лишени от родителска грижа, а именно – на ДМСГД „Св. Параскева”.

Там живеят бебета и деца до тригодишна възраст. Сред тях има деца с увреждания, нуждаещи се от ежедневни и интензивни терапии. Недостатъчният персонал лишава тези деца от реални шансове да се развиват и да достигат възможностите на живеещите в семейна среда. Със събраните средства ще бъдат наети още шест души (с различни функции, специалисти или помощен персонал), които да помагат на децата за срок от една година. Това няма да замени родителската грижа, но поне ще даде възможност на малките да се развиват нормално – физически и ментално. В момента децата, израснали в ДМСГД, прохождат и проговарят много по-късно, тяхното умствено развитие изостава и те много често са асоциални поради липса на внимание. Минималната стойност на проекта е 38 500 лв., а ако бъдат събрани повече средства, срокът му ще бъде удължен.

Всички участници – „Модерен театър”, „Вирджиния Рекърдс”, фондация „Движение на българските майки”, D&D Agency, CASE BTL & Event solutions, Dynacord България, Protechnica Event, Vinex Preslav – ще предоставят безвъзмездно своята подкрепа. Всички средства, събрани от продажбата на билети за коледното шоу и от базара, ще бъдат 100% предоставени за проекта.

Там ще намерите Росини ангелчета (пу едно отсега за мен, Рос да знаеш, да заделиш едно :)),  астиларини сервизчета и много други прелести, изработени с много любов и мечти за един по-добър свят.

Какво: Коледно парти „Естествени чудеса“

Кога: неделя, 13.12.2009, 17.00-19.00 ч.

Къде: Tea house (Чай във фабриката) на ул. Георги Бенковски 11

Темата на партито ще бъде „Естествени чудеса“. Всички дечица ще могат да се превъплътят в коледни джудженца в нашата „Работилница за чудеса“, в която ще изработят своите произведения от естествени материали. Майките (а и татковците) каним да се включат в конкурса „Чудесни хапки“ с домашно приготвени сладости и солености. И тази година програмата ще включва много музика, танци, забавни конкурси и игри, номинации и специални поощрения за „най-естествените“ родители за изминалата година. На чашка ароматен чай ще можем да пообщуваме със стари и нови приятели, а накрая ще духнем свещичките на тортата по случай втория рожден ден на сайта www.estestveno.com.

Благодарим ви, че бяхте с нас и ни подкрепяхте и тази година!

Вход – свободен. Консумацията от заведението е за сметка на гостите. Моля потвърдете на events@estestveno.com, ако желаете да присъствате. Уточнете дали ще доведете татковците и децата. Не пропускайте да облечете децата като джуджета, Снежанки или други приказни герои.

============================================

Малка Марулка ще присъства и на двете събития и ще ръси чар и усмивки. Ще ни познаете 😉

Things I Could Do Without – X-mas Edition

http://www.unicef.org

Докато се чудех как да напиша този пост, без да звучи излишно емоционално, Jay от Two Women Blogging е казала всичко (заглавието на рубриката също го гепих от нея ;)), което има за казване:

[…] I don’t want to celebrate the capitalist Christmas. I don’t need a reason to foster acquisitiveness. I’m not interested in worshiping at the altar of consumerism, either.

[…] When Christmas is a Christian holiday, it is celebrated in homes and churches and parochial schools. Ministers and priests speak to their congregations of the deep meaning of sacrifice, of peace. Birth and mystery are celebrated and the light of faith is kindled. When Christmas is a Christian observance, it’s about something deeper and truer than DVDs and iPods and sales on cashmere sweaters.

[…] I’m not trying to force religious observance on anyone. If you’re not religious, that’s cool. If you want to dance in the woods at solstice, go for it. But let’s keep the religion in religious holidays, and the capitalism down to a dull roar.

~ оттук

В този ред на мисли: Не желая да разхождам Марулята в Мол-а, вместо в парка; нито да я снимам в скута на дядо Коледа, чиято единствена цел е да ме мотивира да купя поредната вещ, от която никой не се нуждае. Не желая да слушам месеци наред водещите новини за световната финансова криза, а после от „Часът на мама“ (предаване за майки, получаващи 220 лв. майчинство) да ми препоръчат да инвестирам в диаманти. Или нов автомобил. Не желая да слушам оплаквания от национален ефир колко са претъпкани магазините и колко е досадно, че човек не може да си избира на спокойствие. В този случай логичният въпрос е: „А ти къде си тръгнал и що чиниш там?“ и не ги ли е срам редакторите на новинитe да ме занимават с теб? Не желая таксиметровата шофьорка да ме пита дали съм „ходила да си напазарувам в Джъмбо“ и да ми разказва за многобройните Барбита на дъщеря си.

С две думи,

за Бога, спрете коледната порнография!

И Честито Рождество Христово на онези, които още помнят what this is all about.

Обичаме ви. Бъдете високи!

The Story of Stuff

„Вещите“ от Пол Греъм, виа Хейзъл

Да си поговорим

След доста дълго отсъствие от виртуалния дом, завръщането е бавно. Насъбрал се е прах по ъглите, има един куфар с дрехи за разопаковане, мисли за мислене и теми за разискване. Напоследък имам много мнения по много въпроси и много ми се пише, нооооо… това ококореното горе виждате ли го? 😉

Затова тук само един въпрос: Ако сте родители на малки деца или ако си представите, че сте, как се отнасяте към дядо Коледа? Поддържате ли илюзията /или „лъжата“?/ и защо го правите или не? Какво е значението на Коледа/и подаръците/ във вашето семейство?

И още: пластмасова или истинска елха? Отрязано дръвче или дръвче в саксия? Да имаме ли изобщо дръвче или да се лишим от тази традиция в името на природата?

Аз ще се включа с моите мисли малко по-късно. Липсвахте ми 🙂