Не човек, а родител… или как да съхраним себе си

Оказа се, че този текст е изненадващо популярен. Изненадващо – за мен, защото в него споделям едни не дотам популярни (пак според мен) размисли за родителството… 🙂 Използвам повода да ви въведа в „Авторския кръг“ на списанието Жената Днес, където можете да ме намерите от време на време, а също така и много други великолепни автори, някои от които имам честта и удоволствието да ми бъдат приятели. Благодаря за превъзходната компания, момичета (и момчета 😉

***

Пиша този текст с уговорката, че това е родителски, а не майчински текст. Нека оставим схващането, че бебетата са предимно в сферата на компетентност на майките, там, където му е мястото – в културното и хуманитарното средновековие на зрелия социализъм.

Така. Въпреки че дихотомните чувства са в основата на човешкия експириънс, мисля, че има едно особено усещане на едновременно изпитвано облекчение и чувство за вина, което е прерогатив на родителите. За краткия си родителски стаж никога не съм го изпитвала по-интензивно от деня, в който заведох дъщеря си на детска градина… и я оставих там. Подозирам, че рядко ще имам възможността да се почувствам по-лоша майка и… по-свободен човек. Внезапно осъзнах, че за трите години, откакто се е родило безценното ми съкровище, а това прави точно 3х365х24 = двадесет и шест хиляди двеста и осемдесет часа (!), не съм имала и 2 (два!) безотчетни часа. Непрекъснато някой някъде за нещо ме чакаше.

Останалото прочетете в Жената Днес 🙂

Донорство на костен мозък. Има ли почва у нас?

Наскоро имах повод да разгледам регистрите на донори на костен мозък по света и направих доста разочароващо откритие: в България има регистрирани едва 516 донора – повечето от които са роднини на болни от левкемия пациенти, които са изследвани за съвместимост, за да помогнат на близките си. За сравнение – в Германия има регистрирани близо 4.5 милиона донори, а в Кипър – доста по-малък от България по площ и население – към 115 хиляди. Това освен че ме натъжава, ме навежда на разни мисли за качеството на „човешкия мат’риал“ в тази държава, но ще ги оставя за друг път…

Факт е също, че кампании за донорство на кръвни продукти (за органи да не говорим) в България почти няма. Чат-пат някой дарява кръв – къде за чест и слава, къде срещу хонорар; и дотам. Ще се позова върху една по-отдавнашна статия на Майя Маркова за това що е то донорство на костен мозък и има ли почва у нас:

Костният мозък е абсолютно необходим за живота, защото е хранилище на кръвотворните стволови клетки, от които произлизат всички видове кръвни клетки. Ето защо, ако собственият костен мозък по една или друга причина стане негоден, присаждането на костен мозък е въпрос на живот и смърт..

Кога се налага присаждане на костен мозък

Най-честото основание за присаждане на костен мозък е левкемията. Макар че много пациенти с левкемия се излекуват напълно чрез химиотерапия, нерядко се случват рецидиви – след привидно успешно лечение левкемичните клетки се появяват наново. Тогава болният се облъчва със сравнително висока доза, за да се унищожат всички ракови клетки. За жалост обаче йонизиращата радиация убива не само раковите клетки, а и другите делящи се клетки, в частност кръвотворните стволови клетки.

Една възможност е преди облъчването от болния да се извлече костен мозък, да се прочисти от раковите клетки и след облъчването да се върне обратно в тялото. При това обаче рецидивите са сравнително чести. Затова се предпочита костният мозък да се вземе от друг човек.

Освен болните от левкемия има и други хора, които се нуждаят от присаждане на костен мозък: бебета с вродени дефекти на кръвообразуването (например т. нар. тежка комбинирана имунна недостатъчност) и хора, облъчени при злополука с ядрен реактор (надяваме се такива неща повече да не се случват, но човек никога не знае).

Присаждането от гледна точка на дарителя

Костен мозък за присаждане се изсмуква с игла от тазовата, гръдната или бедрената кост. В това време дарителят е под пълна или местна упойка. Рисковете и вредностите за него са свързани именно с упойката. Загубата на кръвотворни стволови клетки се понася леко, защото се взема само малка част от общия им запас в организма. В следващите дни дарителят може да усеща болка на мястото на пункцията и известна слабост. Напоследък се разработва извличане на стволови клетки от кръвта; ако стане обичаен метод, то ще направи процедурата по-малко неприятна за дарителя.

Изисквания към костния мозък за присаждане

Всяко присаждане на орган изисква висока съвместимост между тъканите на дарителя и приемателя. Ако има значителни разлики в тъканните съставки (антигени), имунната система на приемателя ще отхвърли чуждия орган – реакция на приемателя срещу присадката. При присаждане на костен мозък е особено важно антигенните разлики да са минимални, защото от костния мозък произлизат белите кръвни клетки, които осъществяват имунния отговор. При недостатъчна съвместимост ще започне реакция на присадката срещу приемателя, която може да бъде смъртоносна.

Важните за тъканната съвместимост антигени са многобройни и крайно разнообразни в човешката популация. Затова е много трудно да се намерят двама души с еднакви антигени. Единствените хора с висока вероятност за съвпадение са братята и сестрите. Но в страна с малки семейства като България болният от левкемия ще има най-много един брат или сестра. Ако в семейството липсва подходящ донор, единствената надежда да се открие такъв е чрез претърсване на банка от данни за антигените на множество хора. Засега обаче като потенциални дарители на костен мозък са се регистрирали, общо взето, само родителите и други близки на децата с левкемия. Какъв е шансът да се открие подходящ донор в толкова оскъдна банка данни? Почти никакъв.

Какво можете да направите? Можете да се обадите за повече информация в Централната лаборатория по клинична имунология. Можете и да отидете на място, да дадете кръв за типизация, да попълните едни документи и да чакате да ви се обадят. Това може и никога да не се случи, но ако се случи, ще имате изключителната привилегия и щастие може би да спасите един човешки живот, а косвено животите на много хора, свързани с него…

УМБАЛ „Александровска” ЕАД
Клиника по клинична имунология
ул. „Св. Георги Софийски“ № 1
София 1431
Тел: 02/9230 450
Тел: 02/9230 690
Тел: 02/9230 760
Тел/ Факс: 02/9230 496
e-mail: immunology@abv.bg

В днешно време медицината е способна на чудеса. Донори се намират от другия край на света, а клиничният опит показва, че трансплантации от напълно съвместими чужди донори (matched unrelated donors) имат по-добър успех от трансплантации от частично съвместими роднини.

И понеже темата не пожъна много отклик във ФБ и форума, който посещавам, искам да попитам и тук: Бихте ли станали донори на костен мозък? Да, не? Защо?