Мит 2 – Научно достоверно ли е политико-социологическото инженерство?
В дните около скорошните избори научих нови неща. Научих, че в България живеели и творяли „политически инженери”. Тяхната работа, сами разбирате, била да конструират българското политическо пространство. За да си вършат добре работата, на тях им била нужна помощта на една друга наука, социологията. От симбиозата се родила нова „наука”, „политико-социологическо инженерство”. В крайна сметка, и слава Богу!, благодарение на гражданската активност, тази наука се оказа кьор фишек, уродлив, нескопосен политикантски соц-инжИнерлък.
Има едно лице, което от 20 години всява респект със задълбочените си анализи и проникновените се открития по отношение на нагласите и мотивите на българския избирател – за кого би гласувал и защо изобщо няма да гласува (Същото лице в последните години се опитва да внуши на българския народ, че голфът е наш национален спорт и ние сме измислили Тайгър Уудс). След обявяване на резултатите от предните избори (2005) „първа жичка за водичка” беше андрей райчев, доволен и горд, разяснявайки сбъдналите му се научни концепции за изборен крах на царя, за нарастване на вота за доган, за концентриране на отрицателния вот у сидеров, за провала на разделените сини и най-вече за възвръщане на доверието на българския избирател в партията-майка-хранилница. Опитайте се да си спомните колко пъти след това (а и преди това) сте виждали на синия екран боботещата и ръкомахаща физиономия на андрей райчев да ви обяснява как няма смисъл да гласувате, защото и без това нещата са ясни – процентите са вече разпределени и изненади не са допустими, защото вариациите са в рамките на някакви нищожни десети, без шанс да повлияят на крайния изход.
20 години андрей райчев развива науката си с парите на политическите инженери. В последните няколко месеца негова беше задачата научно да докаже разлика между герб и червените не по-голяма от 5 %. В това време политическите инженери имаха за задача да се изгаврят за пореден път с конституцията и с българските граждани.
инж. станишев и инж. доган (вероятно и инж. царЯ) измислиха гениална комбинация, достойна за творчеството на Остап Бендер. Сценарият (който според мен трябва задължително да влезе в Холивуд в раздела „политически трилър”) беше изграден върху два стълба: разделяне на евро-вота от този за български парламент и въвеждане на мажоритарен елемент в изборите за национален парламент. Мноооого тънка мисъл!.
инженерите разчитаха, след планираната от андрей райчев 5-процентна загуба на евро-вота вследствие на слаба избирателна активност, да коригират мерника си; да задържат далеч от изборните урни нови вражески попълнения поради предоставените им летни отпуски и метеорологичната прогноза, обещаваща обилни дъждове и топло време – идеална среда за растежа на вкусни, ядливи гъби; да мобилизират допълнителен ресурс, подобно на това, което направиха през 2005-та; да се отдадат на изборен туризъм и двойно, тройно, и т.н. гласуване. Но най-вече разчитаха на тежката артилерия – мажоритарния избор, посредством който да достопят разликата между себе си и бойко борисов; да го лишат от възможността да управлява сам или в коалиция с други (евентуално сините); в последствие да поемат и да предадат щафетата на доган, който има навика да формира правителства с мандата на „балансьора” дпс.
Каква я мислиха, каква стана? Хитрата сврака – с двата крака!
Оказа се, че андрей райчев изчислява извадките си, използвайки допълнителен индекс, взимащ под внимание движението в проценти на избирателната активност през годините (изключвайки половината от българското гражданство), но не е предвидил тези „ненаучни” 10% отгоре, които объркаха всички сметки, та стреснаха даже и бойко борисов. Оказа се, че тези 10% отгоре (а и не само те), облечени в плът, гласуваха мажоритарно с ясен тактически замисъл: гласуваха за този, който може да бие по места кандидатите на бившата тройна коалиция. Потресаващ резултат!
Шамарът от българските граждани беше толкова силен и шумен, че оглушелият от него в изборната нощ, бивш премиер-министър, сергей дмитриевич се изцепи в стил доган:”за съжаление, мажоритарният вот не се състоя”…!!!…Как да не се състоя, беее, @#&@@##%&***@@, другарю пишман инжИнерин!?
А да сте виждали скоро след нощта на 5-ти юли 2009 някъде в медийното пространство изявяващия се андрей райчев?
Това е малкото ми братче За сведение – имам два броя. Това е номер 3, аз съм номер 1. Номер 2 също заслужава a honorary mention, но се опасявам, че прекалено ревностно би отстоявал правото си на анонимност
Та, това е на Михаела любимият й вуйчо Ваньо. (Напоследък в нашето семейство всичките сме “на Михаела някой си” ) Освен със своята overall прекрасност, блести с дипломната си работа на тема “Хуа-тоу, мондо и коан като гранично-езикови феномени”, която защити преди има-няма седмица във философския факултет на СУ. I kid you not. Има великото търпение да сгъва сложни оригами и да играе капоейра с отдаденост, каквато не вярвах, че притежава. Приятелите му го наричат “човекът-дзен”. Аз му казвам kiddo.
Скоро ще замине да учи магистратура в Роскилде, за което съвсем леко завиждам (фестивалът!) и доста ми е мъчно.
мъжът, когото обичам, татко на Марулята и… човек със собствено мнение
Ще рече, понякога различно от моето. Но трибуната е негова, тъй като съм поддръжник на свободата на словото.
[Принципно съм съгласна с него, с изключение на това, че не съм особено възрадвана от резултата от Избори 2009. И аз, като Магда, май живея в някаква друга България. Познавам освен хора, които гласуваха синьо, и много, които гласуваха зелено. Но... дотам. Искрено се надявам, че времето ще опровергае опасенията ми. Макар че нещата започват, меко казано, забавно.]
А сега -
Избори 2009
Почти всички хора, които познавам, казват, че не са доволни или не харесват резултатите от изборите. Аз все пак съм доволен. Оказа се, че, макар и да сме проста нация, не сме чак толкова глупави. Хареса ми това, че няколко наглед непоклатими десетилетия наред мита бяха разбити на пух и прах в изборния ден.
Мит 1 – „В мен е концентрирана властта!”
Така се изцепи наскоро агент сава, познат ни също като ахмед доган (Простете за правописа, но има хора, чиито имена не мога да напиша с главна буква). Прав е. Или по-скоро – беше прав.
По своята същност, а и в българската конституция така е записано, властта произтича от гражданите. Те я делегират посредством избори на свои представители, които би трябвало да управлавляват според волята на избирателите и в тяхна полза. В замяна на службата си, овластените да управляват имат редица привилегии: високи заплати, служебни коли и жилища, и други всевъзможни социални придобивки. В България обаче властта на гражданите е суспендирана – факт, за който до голяма степен сами сме си виновни. Политическата класа се самовъзпроизвежда посредством ред трикове и управлението й е всичко друго, но не и в полза на гражданите. Политическата класа прави всичко възможно гражданите да не се осъзнаят като гражданско общество и управлява според добре известния принцип: divide et impera (разделяй е владей).
агент сава обобщи родната ни политическа картина: политиката е упражняване на власт, „властта” е в партийните централи, откъдето самозабравили се функционери сякаш разпределят парчета от коледна баница сред поседналите на софрата послушни отличници – „наши хора”.
Да, ама не!, както обичаше да казва на времето Петко Бочаров, Господ здраве да му дава още дълги години. „Властта” е в мен, а ти, другарю сава-ахмед, както и твоите ортаци – сергей и симеон, досега я концентрирахте, само поради математически причини – достатъчен процент гласували „за вас”, съотнесен към недостатъчен общ брой гласували; 30, 40, до 50%. Когато до изборните урни отидат над 60 % от българските граждани, въпреки гласуването по команда на „червените бабички” и българските турци и чудовищните манипулации с т.нар. „изборен туризъм”, ти, другарю сава-ахмед, си политическа опозиция за първи път в историята на антиконституционната ти партия! сергей също е в опозиция, а царят съвсем е аут.
Това е простичка истина и ние, гражданите, трябва добре да я осъзнаем и никога вече да не допускаме политическата класа да се самозабравя.
Което аз ще направя с удоволствие, защото всеки повод е добър to count one’s blessings, aко ме разбирате.
1. Сладолед
Поне 5 от 15-те кг, които качих, докато бях бременна, се дължаха на чист сметанов сладолед. Понеже от доста време бойкотирам Нестле, имах удоволствието да открия, че Дарко правят съвсем приличен сладолед. Което си e ъндърстейтмънт, де. Особено новата им серия “Ескимо” по нищо не отстъпва на “Бос”, според мен дори е по-добра. Лично мнение.
В Германия обичах “Магнум”, снимката вляво е една от старите им реклами. Мацката покъртително прилича на най-добрата ми приятелка и всеки път, като я видя, много ме радва
2. Йога
Занемарих си практиката, когато забременях, но сериозно планирам да си я възобновя до десетина дни. Вдясно е любимата ми асана (Vrksasana) – “дърво”.
Обичам начина, по който уроците в йогата се траспонират в истинския живот и проговарят на толкова много нива. Или както казва(ше) the lateSri K. Pattabhi Jois “Practice and All is Coming”…
(Всъщност не знам това дали се класира за “не-важно”, но както и да е.)
5. Миризмата на чисти чаршафи, съхнали на слънце (която е различна през зимата и лятото)
6. Докторски сериали. Сериозно увредена съм. Гледам всичко, дори съвсем бегло да има нещо общо с медицината – Грей’с, Д-р Хаус, РеДженезис. Напоследък съм на психовълна. Комбинира се чудесно с точка 4.
Това в общи линии ми е изводът от 11 месеца родителство.
Когато в началото кърмех М. почти денонощно и тя спеше в ръцете ми, чувах: “Ама не може така, трябва да има режим.” Когато на 4,5 м. съвсем от само себе си спря да заспива с кърмене и извадих биберон-залъгалката, срещнах неодобрителните погледи на другия лагер. Когато чуят, че още спи с мен на спалнята, виждам зле прикрито възмущение. Когато кажа, че вече обмислям да я местя в собственото й креватче – същото. Когато яде само кърма първите 6 месеца, когато не купувах пюрета, когато започнах да купувам пюрета, когато минахме на детска кухня, когато яде домати… схващате картинката, нали? Независимо какво правя, ще се намери някой да не одобри. Не се вписвам достатъчно нито в единия, нито в другия лагер на крайните убеждения за това как трябва да се гледа бебе, само и единствено…
Факт е, обаче, че всяко едно решение е било продиктувано не от някаква концепция, а от практическа необходимост. Защото М. не разбира, че моята концепция за привързано родителство повелява тя да заспива с кърмене до дълбока старост. В един момент решава, че не иска да суче повече, гледа ме любовно и се усмихва. Но не спи. Ако някой друг желае да я приспи без залъгалка – да заповяда. Аз й давам залъгалката и юргана, който ползва като “преходен обект” по Уиникът и излизам от стаята. Тя заспива за 30 секунди и се обажда 2 часа по-късно. It works for us.
По същия начин, ако някой ми беше казал в първите 3 месеца, когато тя сучеше на всеки 2 часа, че трябва всеки път да ставам, да я вземам от креватчето й и после да я връщам обратно, щях да му предложа да дойде той да я разнася нощем. Ние си бяхме just fine. Въпреки честите прекъсвания на съня, никога не усетих, че да имаш новородено бебе означава никога да не спиш. Съвсем напротив.
Но не ми е мисълта да навлизам в подробности за ритуалите на детегледането. Не знам дали баща ми би бил доволен от себе си, но смело мога да кажа, че от стотиците възпитателни разговори, които сме провели през годините, аз със сигурност съм научила едно: “Everything in moderation” или “Всяко нещо с мярка.” Той е зодия Везни и за него мярката е особено важна. Не че и той като Алиса винаги успява да следва мъдрите си съвети, но ако не друго, поне аз нещо съм закачила от заседанията на семейния съд около кухненската маса
Мисълта ми е, do what works for you. Когато нещото спре да работи, потърсете друго. Не робувайте на концепции. Не упорствайте в крайности, които са в разрез със здравия разум. Наистина, родителството много прилича на ходене по въже, и се иска способност да балансираш. Но детето само показва от какво има нужда и вместо да се опитвате да го вкарате в концепцията си, опитайте се да му позволите да ви води. Сигурно ще ви отведе на места, на които никога не сте искали да ходите. Но в крайна сметка, когато ставаме родители, жертваме част от контрола, който имаме над живота си. Всъщност забавното е, че можем да запазим контрол само, ако не се опитваме да се налагаме на всяка цена.
Доскоро по цели дни и нощи агонизирах дали едно или друго мое родителско решение би могло да повреди малката. Дали ме прави добра майка или лоша майка. Дали е егоистично, дали е възпитателно, дали е следствие от някаква моя проекция или някакъв мой бъг. После прегърнах идеята на Уиникът за “достатъчно добрата майка” в противовес на “идеалната майка” и разбрах, че това, че М. проявява любовна привързаност към юргана си, не е свидетелство за моя родителски провал, а точно обратното. Приех, че вероятно ще излезе от нашето семейство с някой и друг бъг и че е по-добре да спестявам за терапевт, отколкото за колеж
От друга страна сега съм наясно повече от всякога, че именно от нас като родители зависи дали тези бъгове ще са debilitating или просто little quirks. Разбрах, че следва да сложа себе си под микроскоп, за да мога да повлияя върху крайния резултат от усилията си да възпитавам. Вече не искам да съм последовател на Сиърс или Спок, или някое друго гуру в областта на родителските въпроси. Не искам да прехвърлям отговорност, да наизустявам готови решения и да се придържам към тях, дори когато очевидно не работят за нас. Отказвам да се намирам в състояние на непрекъснат ужас, че ще ме изгонят от кликата (която и да е), защото изборите ми не са в унисон с правилата. Отказвам да съчинявам в главата си обстойни оправдания на родителските си решения.
обикновено порядъчно закъснявам с тези писма до теб, а често и изобщо не успявам да ги напиша, преди да са изтекли две седмици, което ги прави в общи линии pointless. Този път, обаче, имам необходимото вдъхновение и тишина.
Изумително е как от сладкото, но мъгляво “бебе” започва да изплува характер. Сякаш камерата фокусира и от размазания пейзаж кристализира образ. Интелектуално винаги съм била наясно, че си отделен от мен човек, но според Робин Скинър, когато една жена стане майка, тя започва да си кореспондира с бебето, което някога е била, за да успее да изгради връзка със собстеното си бебе. С две думи, границите на нейното Аз малко се размиват, за да влезе за известно време в симбиоза с новия човек, който още не е наясно, че изобщо притежава граници. Според книгите това му се изяснява някъде към шестия месец. След това майката трябва да претърпи отново обратния процес и да започне да помага на бебето да се отдели от нея. Това е винаги малко тъжно, първата малка раздяла, но без нея детето няма да може да стане самостоятелен и пълноценен човек. Така е, родителството изисква жертви.
Миналата седмица ми спретна кърмаческа стачка. Зъбите ти никнат особено мъчително (вече имаш 4 – два отгоре и два отдолу) и в един момент ме ухапа (не много силно), докато се кърмеше. Аз те дръпнах и ти казах “НЕ!”, а ти реши да ме бойкотираш и спря да сучеш. Даже ме поглеждаше хитрешки в очите, оголваше зъбки и се приближаваше предизвикателно, за да видиш какъв ефект ще произведеш. Това беше от една страна доста смешно (кога се роди, кога тръгна да стачкуваш?), а от друга страна леко притеснително, защото още не можеш да изядеш количествата твърда храна, необходими ти, за да растеш и да се развиваш пълноценно. В нашата къща има едно правилно: не насилваме детето да яде. Вследствие на това връстниците ти вече ядат кюфтета и снежанка с чесън, а ти и в добрите си дни не можеш да изядеш 220 гр. пюре. Както и да е. В крайна сметка реши, че удоволствието да ме провокираш отстъпва пред наличието на манджа, и се предаде. 1:0 за мен Внезапно осъзнах, че вече действително си един напълно отделен от мен човек. Това драстично ти качи рейтинга и уважението ми към теб порасна експоненциално. С което не искам да кажа, че преди не съм те уважавала, просто това е доста абстрактно понятие, когато става дума за създание, с което съм се чувствала в симбиоза. Може би тази симбиоза продължи малко по-дълго, защото ти още не си много самостоятелна, преди 2-3 седмици едва се научи да се обръщаш и сега се придвижваш, търкаляйки се, а преди това лежеше по гръб като обърната калинка и разчиташе на мен за траспорт от точка А до точка Б. Mission accomplished. First developmental milestone met. Официално вече си личност със собствено мнение , което тепърва често ще е различно от моето.
Пюретата ти писнаха, а честно казано и на мен. Заглеждаш се все повече (и си искаш) по нашата храна, което означава, че трябва да ограничим “боклуците”, но пък не си никак капризна и опитваш с интерес от всичко. Мисля, че пълнозърнест хляб + домати + босилек + зехтин + моцарела ще стане официалното меню на лято ‘09. Освен това ядеш краставици, череши, банан и кайсии, кашкавал и сирене. Обичаш и фреш от портокал, разреден с вода. Настава голяма мацаница, та съм щастлива, че открих биологично разградим препарат за петна (Dr. Beckmann’s, ако някой се вълнува).
Иначе си рядко нахилен екземпляр. Като една истинска лъвица, обожаваш да общуваш и да привличаш погледите. Ако случайно нямаш обожатели, бързо си ги набавяш, като викаш възторжено и се оглеждаш, за да оцениш ефекта, който предизвикваш. Все някой ти обръща внимание, след което започваш да даваш “боц”, да се усмихваш, да си килваш главата на една страна и да махаш за “чао”. Хората по улицата се усмиват, подминавайки ни, или спират, за да се закачат с теб. Понякога даже се смеят с глас, когато те нося в слинга, а ти размахваш ръце и крака и квичиш от кеф, при вида на някое куче, примерно. (Днес се запозна с един заек и страшно го изплаши ) В бизнеспарка имаш истински фенклуб от какички, които работят там.
Не отказваш да те държат чужди хора, даже онзи ден ми помаха за “чао”, когато си тръгвахме от Буба и тя те носеше. Малко като “ти си отивай, не се притеснявай, аз оставам тука” Но във вуйчо си Ваньо си направо влюбена. Грейваш, като го видиш. Горната снимка ми е новият фаворит, сложила съм си я на десктопа. Ива каза, че приличаш на пчеличката Мая. Татко ти отдавна го беше забелязал, сега го потвърди и втори независим източник
От няколко дни имаш бънджи. Вече ми се струваш достатъчно стабилна и го взехме от едно съседско бебе, на което му е омръзнало, защото вече се упражнява да ходи. Ти още не се сещаш да правиш крачки, но и това ще дойде, за никъде не бързаме. Засега се кефиш да скачаш и да се въртиш, увиснала за касата на вратата и се сърдиш, когато реша, че ти стига толкова.
Знаеш си името, което много ме изненада, защото те наричаме какво ли не, но не и по име. Въпреки това, когато кажа “Михаела”, неизменно се обръщаш към мен и ме гледаш очаквателно.
С Михаела гостувахме в “Часът на мама”, излъчен на 02.06. Темата на предаването беше (та-дааа!) “Секциото – необходимо и спорно“, взаимствано от конференцията, която “Естествено” организира неотдавна по повод на Световната седмица на естественото раждане. Заедно с нас в студиото гостуваха председателката на сдружението Олга Дукат и професор Кацулов – акушер-гинеколог с 60-годишен стаж.
M. беше най-доброто бебе, въпреки че страшно й се спеше, още преди да пристигнем в студиото.
Забележето как съсредоточено гризе солети Дотук бяхме със здравословното хранене
Бях написала дълъг пост с дъра-бъра, обаче се затри, затова сега ви оставям с това клипче, което добре онагледява двете любими занимания на М. – да дъвче, каквото й попадне и да се хили на баща си. Също така ясно се вижда, че откакто имаме дете, нямаме matching чаршафи на двете половини на спалнята – поради навика й да се въргаля там и да си маркира територията
За сведение – имам два броя. Това е номер 3, аз съм номер 1. Номер 2 също заслужава a honorary mention, но се опасявам, че прекалено ревностно би отстоявал правото си на анонимност 
1. Сладолед 
2. Йога
– Грей’с, Д-р Хаус, РеДженезис. Напоследък съм на 
