Възможно ли е полово-неутралното възпитание?

.Точицата ми припомни началото на един злощастен, недовършен текст, който трябваше да е приносът ми към един „женски“ проект, но нещо не се получи.  А помните ли, когато се възмущавах, че някои родители в Клиниката автоматично ме слагат в графата „медицинска сестра“, още щом ме видят от вратата. И пак да кажа, аз на „сестра“ не се обиждам, но от джендър стереотипи се втрещявам просто.  Жилов публикува нещо в коментарите, което бях виждала вече – ще ви оставя сами да си направите изводите…

***

Харесва ми да обличам дъщеря си в рокли. Дори розови. Намирам за очарователна комбинацията от волани, цветенца и хулигански нрав, който вече прозира въпреки крехката й възраст. Не намирам за очарователно отсъствието на други цветове по магазините за детски дрехи. Или играчки. Не намирам за очарователни щампите с Барби и розовата пластмаса. Бебета, които носят пластмасови бебета, и ги бутат в розови колички. Отказвам да ги купувам. Купувам дървени влакчета. Не ми пука, че не членувам в кликата. Пука ми от тоталната безкритичност на така правят всички и какво ще кажат съседите. Стресирам се особено от вторите, когато й казват, че няма да има проблеми в живота, защото е хубава. Или сладка, което е още по-зле. Радвам се, че още не разбира. Страхувам се от времето, когато ще започне да разбира. Страхувам се от деня, в който ще поиска роклята да е точно определена марка. Страхувам се, че ще се наложи да й откажа. Че няма да имам сили да й откажа. Че няма да има значение какво ще кажа. Ужасявам се от липсата на видими варианти в диапазона между секси мацка и леля по пеньоар с аромат на зеле. Тревожа се от склонността й да търси одобрение. И от желанието си да я одобрявам. После я поглеждам и разбирам, че прилича на Карлсон от покрива в розова рокля с волани. Успокоявам се, защото, в крайна сметка, Карлсон е красив, умен и прилично дебел… а според уикипедия “поведението на Карлсон от покрива, което е различно от традиционното, тревожи родители и учители, защото подбужда децата към несъобразяване с авторитети”. That’s my girl.

17

И така, о, наше Безценно съкровище,

както се казва в онази книжка с приказки на Киплинг, за която още си малка, но скоро, скоро…

… преди около две седмици ти навърши 17 месеца. Изминалите седмици бяха изпълнени с много игри и бели, с няколко нови попълнения в речника (баба, нани, там!), с никнещи зъби, мнооого гушкане и първия ти антибиотик, който ти изписах с усещането за родителски провал. Бърбориш много, макар и неразбираемо, и само аз успявам да открия в „думите“ ти някаква прилика с „чайче“, „зайче“ и други често употребявани. Навсякъде в къщата има доказателства за експлодиралата ти креативност (под формата на флумастрени петна) и понякога успяваш да се занимаваш цели 20 минути с рисуване, без да ме потърсиш, напълно вглъбена в запълването на блокчето с нещо, наподобяващо кръгчета. Това е завидна сподобност за концентрация за 17-месечен човек, но се случва спорадично. Изненадващо, разбираш твърде много неща. Изненадващо, за мен. „Донеси еди-кое-си, което се намира еди-къде-си“ и ти го носиш. Категорична си относно нещата, които искаш или не. Като беля дефинирам нещо, което правиш за секунди, а на мен след това ми отнема поне 15 минути да го поправя. Като например: изпразването на коша за пране; заливането на масата и всички вещи по нея, както и себе си – от глава до пети, с чай; бой с котката (като бъркането в очите и ушите й ти го смяташ за проява на любвеобилност); посегателствата върху котешката храна; „метенето“ на кухнята така, че след това трябва да прахосмуча хола; ваденето на всички обувки от шкафа в десетте секунди, в които съм ти обърнала гръб, за да поправя някое от гореизброените…

Освен това през изминалия месец категорично и окончателно се отби и, естествено, тутакси заприходи отнякъде гнойна ангина. Радвам се, че имаш собствен ритъм, с който се отделяш от мен, но и страдам, най-малкото заради допълнителната доза антитела. Навън е неистово студено, прекарваме често цели дни у дома, където и двете в края на деня ни е хванал съклет. Но ти наистина не обичаш зимата. Гледаш снега с подозрение и когато сглупиш да го пипнеш с върховете на пръстите си, на лицето ти се изписва истинско отвращение. Да не говорим за всичките катове дрехи, които ти пречат да търчиш, както поискаш. Когато се случи да паднеш с грейката, дори не правиш опит да станеш, просто оставаш да лежиш и се жалваш, докато някой не дойде да те вдигне.

Любимата ти игра е на криеница. Пристигаш при мен, поглеждаш ме многозначително и с кикот хукваш към спалнята, където затискаш отвътре вратата и от време на време я открехваш съвсем мъничко, само за да се увериш, че наистина съм от другата страна. През това време аз трябва да почуквам и театрално да се вайкам: „Къде отиде дететооо? Няма го дететооо! Тази врата сега защо не се отваря!“ и т.н. Ако случайно се възползвам от намалението и кривна до кухнята, делово пристигаш да ме извикаш – заставаш на вратата с очакване и като тръгна към теб, гореописаното се повтаря.

За мой късмет, патето Яки позагуби от очарованието си и сега нямаш абсолютно любима песничка, но музика трябва да има нонстоп, иначе нещо не ти е точно. Всеки ден по няколко пъти, както си играеш, внезапно пристигаш при мен, мяташ се в обятията ми или полагаш глава на коленете ми, почти със заповеднически жест, изчакваш да си получиш целувката и гушките, и отново заминаваш. Трогателно е колко непринудено и лесно знаеш как да си поискаш (и да получиш) това, от което имаш нужда – нещо, което ние като че ли сме позабравили как точно става – твърде често не знам как да си поискаме, а в най-лошия случай дори не знам какво е това, от което наистина се нуждаем. Най-смешно е как, когато ти кажа „дай целувка“ заставаш до мен и килваш главата на една страна, за да получиш целувка

Мисля, че вече не си „бебе“, като те гледах днес как караш камиона напред-назад в тясното ни жилище, и видях, че вече си дете. Което ме изпълва с носталгия и гордост едновременно. И така, о, наше Безценно съкровище, утре сутрин отначало, с надеждата зимата да е къса. Обещавам ти, че най-доброто предстои току зад ъгъла на идващата пролет…

С безкрайна обич,

мама и тати

2010

Преглед на печата, The 2009 Edition

1. Какво направихте през 2009-а, което не сте правили никога преди? – 365 дни, които не съм правила никога преди… Готвих

2. Спазихте ли своите минало-новогодишни обещания? Обещахте ли си нещо за тази година? – Тц. Тц. Не обичам да обещавам, дори и на себе си.

3. На някой ваш близък да му се е родило дете? – Много, но не толкова близки бебета. Важното е да има…

4. Има ли ваш близък, който е починал през годината? – Не помня. Значи не.

5. Кои интересни места посетихте? – Татул, Перперикон.

6. Какво ви се иска да имате през 2010-а, което нямахте през 2009-а? – Кураж да си взема изпита за зачисляване на специалност (I see a pattern here); финансова стабилност; достатъчно headspace, за да пиша отново поезия; повечко дзен; време за приятели и правене на неща с ръце, време за четене на книги (и книги, които да искам да прочета); вътрешно равновесие; да взема да порасна already.

7. Какви дати от 2009-а ще останат „гравирани” в паметта ви и защо? –  13.08. – рожденият ден и кръщенето на Михаела – надмина всичките ми невротични очаквания за това какъв трябва да бъде първият й рожден ден, 05.10. – датата, на която се върнах на работа и престанах да бъда с нея 24/7.

8. Кое беше най-голямото ви постижение през 2009-а? и 9. Кой беше най-големият ви провал? – Не измервам живота в парадигмата на постижения и провали. Не ми говори много това.

10. Страдахте ли от някаква болест или нараняване? – Не.

11. Кое беше най-хубавото нещо, което си купихте? – А сега, де?

12. Къде отидоха най-много от парите ви? – В разходи по ежедневието, sadly.

13. За какво се ентусиазирахте/развълнувахте най-силно? – За кампанията на „Естествено“ за активното естествено раждане; за психодрамата; за кампанията за събиране на средства за Поли и успешната развръзка.

14. Коя песен винаги ще ви напомня за 2009-а? – Патето Яки иска ли питане.

15. В сравнение с предишната година (2009-а), през тази вие сте:

- По-възрастен или по-мъдър? – По-млада и по-мъдра. Неочаквано добра комбинация

- По-слаб или по-дебел? – По-слаба. Свалих 6 кг за 2 месеца, след като се върнах на работа.

- По-богат или по-беден? – Във финансов план няма голяма разлика. Една идея по-добре, но и разходите са повече. Духовно, емоционално – много, много по-богата. С по-голям капацитет за обичане и порастване. С по-голям капацитет за радост и създаване на радост. Научих се да казвам ясно от какво имам нужда. Какво повече?

16. Какво ви се иска да бяхте правили повече? – Йога. Писане. Четене. Ходене по планини. Пътуване. Виждане с приятели. Писане на писма. Миене на прозорци. Спане. Ходене на кино.

17. Какво ви се иска да бяхте правили по-малко? – Страхуване, нервничене.

18. Как прекарахте Коледа? – Кротко, кухненско.

19. Влюбихте ли се през 2009-а? – Не, но и не ми е липсвало. Имам си кого да обичам

20.+ 21. Обичате ли/харесвате ли някого, когото не обичахте/харесвахте миналата година по това време и обратното? – Не.

22. Коя беше любимата ви телевизионна програма? – In Treatment, Grey’s Anatomy (естествено).

23. Коя беше най-хубавата книга, която прочетохте? – Отива една жена при лекаря, Рей Клуун; Въздухът около пеперудата, Катерина Стойкова-Клемър; Прикоткване на смисъла, Мария Донева

24. Кое беше най-голямото ви музикално откритие? – Много ми се иска да блесна с нещо, издаващо ерудиция и изтънчен музикален вкус, но май си въртя все същите неща на плейър-а. Някой трябва да ме светне за нова музика.

25. Кой беше любимият ви филм? – Julie & Julia. Life As A House. Май имаше и други, ама нямам достъп до моя си компютър да проверя.

26. Какво искахте и получихте? – Детето да е здраво, ние да сме здрави. Коте!

27. Какво искахте и не получихте? – Не отидохме на море. Фотоапарааааааааат.

28. Какво правихте на рождения си ден и на колко годни сте сега? – Нищо особено, на 28.

29. Какво е това нещо, което ако го бяхте имали, щеше да направи годината ви много по-удовлетворяваща? – Няма такова нещо. Но повече пари щяха да ми спестят някои грижи.

30. Какво ви помогна да запазите „разсъдъка си”? – Михаела. Психодрамата. Баховите капки. Приятелите. Че у дома ме чака мъжът, когото обичам. Но и сама се старая да си го пазя добре (разсъдъка, мъжа надявам се също)

31. Коя публична/известна фигура беше важна за вас? – Починаха много писатели… Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Милорад Павич…

32. Кое политическо събитие ви развълнува най-много? – Изборите, в негативен смисъл.

33. Кой ви липсваше? – Брат ми, който замина за Дания. Някои приятели. И Берлин, mein Berlin.

34. Кой беше най-добрият/интересният човек, когото срещнахте? – Много са, не мога да ги степенувам. Някои познавам само чрез блога, други от групата по психодрама и дори си имам приятелка в работата. And I suck at keeping in touch.

35. Споделете един „урок за живота”, който научихте през изминалата година. – Дишай преди да действаш. Keep your act together. Някои проблеми не се разрешават, те се израстват – перифразирано по Юнг.

Без необходимите хиперлинкове, защото ме мързи Да влезе 2010 заедно със Сатурновото ми завръщане и късметът за „бебе“ от новогодишната питка в клиниката, и 365 дни, които не съм правила никога преди…

The 2008 Edition

в личната ми класация

от жестове на грижовност

сусамените картофи и пилешката супа

непринудено ми напомнят

как в порцелановата крехкост на чинията

някой е смесил неравни части

топлина

и

сол

за да ми каже че ме обича

Sweet 16

Да не повярва човек, че този месец не закъснявам

С Лени, омазана до ушите с мандарина

Скъпо наше дете,

за съжаление снимките от последния месец са оскъдни, и за това аз имам  голяма вина, защото успях да затрия едни доста сполучливи, нащракани от татко ти. Не съм сигурна, че ми е простил. Ама и аз още му натяквам, задето затри тези от изписването и първите 15 дни от живота ти, така че сигурно сме квит :*

Другото, което винаги ме впира да те снимам, е хаосът у дома, дето уж се стараем да го ограничаваме, но ти неуморно го възпроизвеждаш и мултиплицираш Срам ме е малко после по снимките като се вижда на една страна гърне захвълено, на друга играчка надве строшена А е толкова интересно човек да си прекарва времето с теб. Една вечер преди няколко седмици се обаждам на татко ти на връщане от работа и питам спиш ли вече. Отдавна, ми отвръща той, ама мислел да те буди. Сакън! Толкова си била сладка, че не му се разделяло с тебе. И с мен често е така. Два часа, след като си заспала и аз уж съм се отдала на заслужена почивка, която се изразява главно в гледане на малоумна немска телевизия, изведнъж ми домъчнява и установявам, че ми липсваш. Та се промъквам на пръсти в спалнята да те погледам как спиш. Много е клиширано, но определението ангелски ми идва тук съвсем на място.

Какво ново?

Най-после проходи и аз още съм озадачена от усещането за самостоятелност, което внезапно придобих. От време на време се улавям, че стоя насред стаята и не знам какво да правя, защото вместо да ме влачиш за един пръст насам-натам, ти си щъкаш и съответно импакт-факторът ти многократно се повиши, което се изразява в непрестанно дърпане, вадене, влачене и захвърляне на всевъзможни предмети от и на всевъзможни места. Уж сме обезопасили къщата, но аз ти нямам вяра, а и на себе си нямам, че не съм оставила нещо неподходящо на достъпно място. В общи линии гледам да ти намирам развлечения извън дома, който и без това е тесен и досадно познат.

В тези развлечения влиза посещението на плейгрупата на „Естествено“ два пъти седмично, където се срещаш със себеподобни (а и аз) и двете много се забавляваме. За теб е много важно животът да има подобаващо музикално оформление, винаги, навсякъде и непрестанно. Спокойна съм, че дори и да не се окажеш особено умна, си несъмнено музикална и артистична, а както знаем Холивуд е населен с такива хора. Just kiddin’. Фаворит все още е Патето Яки, но поне си склонна да допуснеш известно разнообразие в репертоара:

Въпреки не особено богатия си речник, който включва твърде малко думи (за моя вкус) и доста пантомима и (когато се налага) писъци, успяваш ясно да си кажеш не само, че искаш да ти пуснем музика, а и да уточниш коя точно песничка и дали одобряваш или не избора ни. (Лени ти подари „Лешникотрошачката“ – пееща книжка, на която ти за два дни изхаби батериите от безкрайните повторения на мелодията.)

Изобщо, имаш ясна представа за това какво искаш и не искаш и за моя огромна изненада никак не е лесно да ти се отвлече вниманието от набелязаната цел. Бисквитка, например. Установихме, че за 3 месеца си пораснала 2 см и си качила 1 кг, та си се сдобила с бебешки сланинки За протокола – тежиш 9.700 гр и си висока 73 см – даваш го миньонче

Но това, което изобщо не знам как да опиша, е обожанието, което двамата с баща ти изпитваме към теб. Струваш ни се най-смешното, най-милото, най-оригиналното и най-неотразимото дете на света. И макар че успявам донякъде да си напомям, че тези усещания са твърде относителни и не могат да бъдат абсолютизирани, не преставаш да ме изумяваш. Не че съм очаквала друго (все пак си дете на майка Овен с асц. Лъв и баща Близнак с асц. Близнаци), но готовността ти да общуваш направо ми скрива шапката. Когато поемаме на дълго и досадно пътешествие с градския транспорт, никога не се тревожа как ще те забавлявам и укротявам, защото знам, че тутакси ще си сформираш фен-клуб от лелки (и не само), готови да откликнат на желанието ти да им разкажеш, че вече си на една годинка, колко голяяяма си пораснала и че любимата ти песничка е гореспоменатата. Способността ти да усмихваш хората и да ги омайваш е ненадмината.

Вече знаеш как правят лъвът и маймунката (такива банални животни като кучето и котката не представляват интерес), знаеш къде ти е коремчето (нищо, че от време на време го бъркаш с главата), главата, носът и т.н. Казваш „чао“ и даваш целувки даже без да те подканям. Има и много други малки неща, които сега забравям или не мога да опиша. Ходиш като малко зомби с протегнати напред ръчички, патешка походка и ако котето случайно ти се изпречи на пътя, падаш по дупе и си много оздачена. Но като прибавим, че знаеш как да си поискаш храна и чай, ми се струва, че вече си съвсем функционален малък човек.

На кърмаческия фронт нещата май вървят към отбиване, от което като че ли съм малко натъжена. Със сигурност връщането ми на работа допринесе, но ти и преди това беше започнала да намаляваш търсенето. Всъщност е хубаво, че тези неща при теб стават сравнително лесно и безболезнено. Но си признавам, че ще ми липсват минутите, в които сутрин се гушкаме, още полуспящи и мога да заровя лице в косичката ти и да вдишам миризмата ти, която още е малко бебешка, на карамел и канела. Безметежно, едно такова, а и по друго време не се случва, защото не те свърта на едно място, направо сякаш е обидно да си седнала и да не шаваш.

В този ред на мисли, две-три неща ме мъчат напоследък. Например, дето не мога да те нахраня, защото след първите пет лъжички хукваш нанякъде и обикалям след теб с лъжицата. Освен това последните вечери трудно заспиваш, въпреки че си уморена, може би претоварена с впечатления, а и не искаш да се откажеш да практикуваш новопридобитите си умения да се придвижваш етц. Трябва да ти измисля някакъв winding-down ритуал, че иначе зле за всички присъстващи. Трето е, че вместо да използваш думи, пищиш и хвърляш и въобще „проявяваш характер“, както го наричат хората от поколението на бабите ти. Осъзнавам, че всичко това е временно, и вероятно ще го израстеш рано или късно, но може някой, минал по този път, да има конструктивни предложения, та рещих да споделя.

Има сигурно още много, което забравям или просто не знам как да напиша, но за днес стига толкова. Само искам да знаеш, че въпреки нормалните родителски тревоги, нощем спя спокойно, защото просто знам, че си едно щастливо дете.

Обичаме те,

your biggest fans,

Mommy & Daddy

Какво ще правите този уикенд?

Ако се чудите как да зарадвате децата си този уикенд и да прекарате времето с тях забавно, но и смислено, ето две предложения от мен

Какво: Сцена за чудеса – коледно шоу и базар

Кога: събота, 12.12.2009 от 11 часа и неделя, 13.12. от 19 ч.

Къде: Модерен театър София, ул. Върбица №12

На 12-ти декември (събота) и 13-ти декември (неделя) фоайето и театралната зала на Модерен театър в София ще се преобразят и ще се превърнат в „Сцена за чудеса”. Всички инициативи, проведени през тези два дни ще имат за цел да съберат максимално голям фонд със средства за работна заплата на специално подбран и нает експертен персонал, който да подобри значително условията в дома „Св. Параскева”.

Събитието ще започне с традиционния коледен базар, организиран всяка година от фондация „Движение на българските майки”. Фондацията ще подготви ръчно изработени сувенири и подаръци, предоставени безвъзмездно от майки, подкрепящи идеята. Базарът ще бъде разположен във фоайето на „Модерен театър” и ще продължи и през двата дни.

Сцената на театъра ще оживее в неделя вечерта, с актьорите от „Модерен театър” и звездите от Мюзик Айдъл . Публиката също ще е част от шоуто, но това е една от изненадите, предвидени от организаторите.
Всички гости на събитието ще могат да споделят своите впечатления на специално организиран коктейл след края на представлението. Всички събрани средства ще бъдат дарени на най-малките деца, лишени от родителска грижа, а именно – на ДМСГД „Св. Параскева”.

Там живеят бебета и деца до тригодишна възраст. Сред тях има деца с увреждания, нуждаещи се от ежедневни и интензивни терапии. Недостатъчният персонал лишава тези деца от реални шансове да се развиват и да достигат възможностите на живеещите в семейна среда. Със събраните средства ще бъдат наети още шест души (с различни функции, специалисти или помощен персонал), които да помагат на децата за срок от една година. Това няма да замени родителската грижа, но поне ще даде възможност на малките да се развиват нормално – физически и ментално. В момента децата, израснали в ДМСГД, прохождат и проговарят много по-късно, тяхното умствено развитие изостава и те много често са асоциални поради липса на внимание. Минималната стойност на проекта е 38 500 лв., а ако бъдат събрани повече средства, срокът му ще бъде удължен.

Всички участници – „Модерен театър”, „Вирджиния Рекърдс”, фондация „Движение на българските майки”, D&D Agency, CASE BTL & Event solutions, Dynacord България, Protechnica Event, Vinex Preslav – ще предоставят безвъзмездно своята подкрепа. Всички средства, събрани от продажбата на билети за коледното шоу и от базара, ще бъдат 100% предоставени за проекта.

Там ще намерите Росини ангелчета (пу едно отсега за мен, Рос да знаеш, да заделиш едно ),  астиларини сервизчета и много други прелести, изработени с много любов и мечти за един по-добър свят.

Какво: Коледно парти „Естествени чудеса“

Кога: неделя, 13.12.2009, 17.00-19.00 ч.

Къде: Tea house (Чай във фабриката) на ул. Георги Бенковски 11

Темата на партито ще бъде „Естествени чудеса“. Всички дечица ще могат да се превъплътят в коледни джудженца в нашата „Работилница за чудеса“, в която ще изработят своите произведения от естествени материали. Майките (а и татковците) каним да се включат в конкурса „Чудесни хапки“ с домашно приготвени сладости и солености. И тази година програмата ще включва много музика, танци, забавни конкурси и игри, номинации и специални поощрения за „най-естествените“ родители за изминалата година. На чашка ароматен чай ще можем да пообщуваме със стари и нови приятели, а накрая ще духнем свещичките на тортата по случай втория рожден ден на сайта www.estestveno.com.

Благодарим ви, че бяхте с нас и ни подкрепяхте и тази година!

Вход – свободен. Консумацията от заведението е за сметка на гостите. Моля потвърдете на events@estestveno.com, ако желаете да присъствате. Уточнете дали ще доведете татковците и децата. Не пропускайте да облечете децата като джуджета, Снежанки или други приказни герои.

============================================

Малка Марулка ще присъства и на двете събития и ще ръси чар и усмивки. Ще ни познаете

Totally random 15

От събота започна да се пуска да ходи сама между мен и баща си, като на последните крачка-две, вече стигнала заветната цел, се мята напред по очи, уповавайки се, че ще я хванем. (Доказателствен материал в отделна публикация.)

За разлика отпреди месец-два, когато разпознаваше и идентифицираше само баща си като „тата“, вече казва „мама“ и няма предвид манджа

Ходи да си проси почерпки от каките, които обядват на пейки в БП, все едно у дома не я храним. Мен много ме е срам, Петър пък е опериран от такива чувства. Тя пърха с мигли и вика „мам! мам!“, което е различно от „мама“ по интонация и произношение.

След като за известно време беше намразила банята, отново я заобича. Плацика се във въната по средата на хола, от време на време изпускайки вътре по нещо, като например… телефон. Днес я извадих и отидох в другата стая да взема пижама и като се върнах, я намерих да вечеря… сапун. (Споменах ли, че наскоро беше споделила вечерята на котката, и даже беше предложила и на баща си ) Крем за дупе и зелен флумастер също са в менюто.

Маже се ужасно, всеки ден пера купища пране, а през ден – и двете якета. Обаче някакси не мога да съм от родителките, дето всяка втора дума им е, тук не пипай, там не ходи, яж прилично. Пък и ако искам изобщо да яде нещо, ще трябва да я оставям да се маже, защото отказва да я храня, иска сама. Иначе клати глава и не си отваря устата. Справя се доста успешно, само трябва да е по-гъсто яденето. Като й писне, обаче, става и тръгва да скита.

Бяхме днес сутринта в градинката пред Народния театър. Имаше трима жестоки музиканти, свиреха суинг и разни руски шлагери, Михаела ги омайва десетина минути, потанцува им, много идилично беше, ноемврийско, но хубаво.

Пак се престраши да се пуска сама на пързалката.

Много неща разбира, направо ме изненадва. Не говори много, явно няма нужда, като в оня виц, дето едно момченце до 6 години нищо не говорело и един ден седнало семейството да обядва, и детето казало: „Тези картофи са безсолни.“ Всички изпопадали от облекчение и учудване, че момченцето можело да говори, и като го попитали, „ама ти защо досега нищо не казваше?“, то отговорило: „досега всичко си беше наред.“ Та и Михаела така, всичко е наред, няма нужда от много обяснения. За „не“ клати глава, като й кажеш „дай“, подава. Изобщо, разбираме се. Като види компютър, започва да настоява „па, па! па, па!“, което значи да пуснем патето яки (песничката), която слушаме по 460324132 пъти на ден. Всичките ми опити да я заменя с нещо равностойно по досадност, но поне различно, засега бяха неуспешни.

Все така мрази шапки. Не знам какво й е на главата, но всички шапки й падат в очите, днес купих нова, но и тя.

Преди две седмици беше преяла с банан и повърнала, сега не иска да погледне банани.

Мислех да пиша с какво ме нерви напоследък, но сега като се замисля, явно се нервя твърде моментно, защото не се сещам. От време на време е кисела и се тръшка, мрънка и крещи, но тъкмо започне да ми изтънява търпението, и тя вземе, че се „поправи“

Мие си зъбите сама, много й харесва.

Иска всичко да си share-ва с нас, предлага си бибата, храната и четката за зъби. Сърди се, като откажем.

Научи се най-после да си нанизва ринговете на пирамидата, макар и не по големина. (Май твърде много искам )

Вечер като й се доспи, безропотно си взема бибата и завивката, и казва „чао“ на стаята, напоследък даже целувки раздава, нищо, че няма никого.

Имаме твърде малко снимки, откакто тръгнах на работа. Това трябва да се поправи.

Things I Could Do Without ~ The Gender Stereotype Edition

Вече проглуших ушите на фейсбукските си приятели с това, и не че се е случило кой знае какво, но все пак -

В събота (миналата) съм дежурна цял ден. Това означава, че съм станала в 6, измила съм си лицето на мивката в кухнята, пак там съм си измила и зъбите, облякла съм се с 5 ката дрехи, защото навън е кучи студ, измъкнала съм се на пръсти, сакън да не събудя мадам super speshul snowflake, чакала съм маршрутката 40 минути (защото по разписание са на 25, ахъм, a whole other story), пристигнала съм умряла от студ на работа, занимавала съм се с нещо, което лесно можеше да се превърне в проблем, но слава Богу не се… и т.н.

Та, минавам най-после визитация към 10 без нещо, малко по-късно от обичайното, този с температура, онзи си извадил абоката, ‘щото майка му не може да го оварди, пристигам в последната стая, преглеждам децата и питам едната майка: „Имате ли някакви въпроси?“

„Не“, отговаря ми тя, „вчера го прегледа ЛЕКАР“.

Аха. ‘Щото аз по повод Хелоуин съм си овесила червената слушалка и обикалям стаите за разнообразие.

Държа да подчертая, че на „сестра“ не се обиждам. Работила съм много, много години като сестра. Знам, че една сестра с 25+ години трудов стаж често струва повече от мен, когато all hell breaks loose. И изобщо. Totally not the point.

Просто въпросният „лекар“ е 27-годишен специализант. Много готин. Мъж. Ерго – лекар.

И обратното: жена + млада + мила = не-лекар. Очевидно.

=========================================================

Бонус: Директор/ка/ на няма-значение-какво, чието дете лекуваме, нарича сестрите „лелче„, а към мен се обръща на „ти“. Де да беше само тя…

Ужасно съжалявам, че обикновено адекватните ми реакции закъсняват с ден-два.

Once upon a time there was a blog…

… и едно малко смешно момиченце, което стана на 14 месеца и 11 дни към днешна дата…

В началото на месеца тръгнах на работа, а татко й остана вкъщи да я гледа. Всъщност, това не е съвсем вярно. В дните, в които съм първа смяна, бързам да си сдам дежурството и да се прибера, за да може той да тръгне за офиса. Виждаме се малко, изморени сме. Колегите ми се шегуват, че това било добра форма на контрацепция. Докато не ми/ни писне…

Най-важното е, че Михаела е добре Като един уважаващ себе си асц. Дева за нея е важно леглото да си е на мястото и дневният режим да се спазва, останалото са подробности Всъщност, П. просто е ъмейзинг татко, справя се страхотно с всичко, извежда я на разходки в студа и дори инцидентното спане по боди с къс ръкав на отворен прозорец през октомври досега не е имало никакви негативни последствия Съдя, че е добре по това, че нищо в поведението й не се е променило. Винаги е приятно изненадана да ме види , но не се вкопчва в мен като за последно, спи си нощем по 12 часа, не търси да се кърми час по час, изобщо не дава вид на изоставено създание. На мен май ми е по-мъчно. Прекарах целия 13.10. дежурна – не я видях нито сутринта, преди да изляза, нито вечерта, когато се върнах – спеше. И всеки път, когато попълвах датата на някоя от стотиците бИлЯжки за изследвания, консултации, етц. на някое дриго дете, си мислех, че моето става днес на 1 година и 2 месеца, и аз не мога да си го гушна. После обаче се сещах, че то е добре у дома, обгрижвано и обичано от другия най-важен човек в живота му, за разлика от децата, за които назначавам изследвания и антибиотици, и продължавах да си върша работата с чувство на облекчение и благодарност.

Та, с детегледането се справяме повече от добре, засега. За работата е по-добре да не отварям дума. Ще кажа само, че безумно си обичам професията, но българската действителност редовно ми идва в повече…

Да се върнем на детето Снимки няма, защото не знам къде е кабелът на апарата. Вероятно някъде в планината изпрано пране върху спалнята. Поне е изпрано.

Напоследък не мога да я снимам хубаво, защото извърта глава от светкавицата или посяга към апарата да го дърпа. Повечето й снимки са с протегната напред ръка и устремен поглед Новите любими занимания са рисуване с флумастри по покривката на дивана и собственото тяло (hence гореспоменатата планина), както и ядене на крем за дупе. Обича също така да ми го маже в лицето и да затваря котката в пералнята.  Знае за какво служат ключовете, но не може още да ги обръща в ключалката. Речниковият състав изобилства от Ъъъъъ!, пепе! и бепе! – очевидно напълно достатъчни за изразяването на всичко от първа необходимост. (Апропо, котката най-официално се казва Бепе – пише го в котешкия й паспорт.) Обича всякакви животни и им налита да ги гали и целува, но основно предпочита да са космати и горе-долу с нейните габарити Още не ходи сама, влачи непрекъснато и навсякъде по един брой родител със себе си. Толкова е свикнала, че винаги някой откликва на желанията й, че просто вдига ръка във въздуха, дори не поглежда има ли някой наоколо да я хване. Аз си имам едно терзание заради секциото – има там едни хипотези, че цезаровите бебета са по-пасивни и чакат всичко да свършиш вместо тях (защото не са участвали активно в раждането си, а са „ги родили“, и това формира психиката им), не знам доколко са верни, ама М. като не може нещо, не се и опитва. Например, има една кутия с дупки, през които се пускат кубчета с различна форма. Тя нацелва кръглата дупа и си ръкопляска сама, но с останалите опитва по веднъж, и като не стане, ми ги подава на мен. С ринговете е същата работа. Изобщо усилията не са много по нейната част. Обича да натиска ключа за лапмпата, звънците, копчетата в асансьорите, всички деца обичат. Никнат й скоростно останалите зъби до 20. Има вече всички предкътници, остават кучешките и кътниците. Днес-утре ще се покаже и четвъртият резец отдолу, че си има само 3 и е много смешна. Мирише на хубаво. Кърми се още, 1-2-3 пъти на ден, или когато се видим. Непрекъснато нещо дъвче, не отказва. Вчера си изпроси боклукчав мини-кроасан от един батко (5./6. клас) в трамвая, много трогателно. Аз се жертвах и изядох шоколадовия пълнеж

Много неща си мисля, нищо не мога да сколасам да напиша. Вместо по няколко глави наведнъж, чета книгите на по 1-2 абзаца. Вечер гледам медицински сериали за разпускане (емотиконче, което върти очи). Спя по колкото мога повече, но все не ми стига. Просто не е нормално да ставаш в 5:45, ако ще да си си легнал в 6 предната вечер. Миналата седмица рискувах семейното щастие, като заключих П. и малката вкъщи и отидох на работа. Добре, че има резервен ключ у майка ми. Но не е нормално да ставаш в 5:45. Баста.

Та така… блогът не е умрял…

Търси се :)

Ваня и Василена (хинт: Охрид) да ми пишат във ФБ или на мейла.

Липсвате ми, а не мога да ви намеря